Една царска история...

Day 4,524, 04:27 • Published in Bulgaria Russia • by MarcoAce

Здравейте еПриятели!

Днес си позволявам да наруша хронологичната последователност на събитията от българската история, за да си поговорим за едно по-нестандартна тема.



Някъде в "Красно село" има забутана малка уличка, която носи името на велика българска царица, незаслужено забравено в наши дни - царица Елеонора Българска, наречена още приживе - Kоронованият ангел на България.

Когато царица Елеонора се омъжва за цар Фердинанд, нейна братовчедка и снаха на руския император, казва: "Цар Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България". Думите са пророчески. От този момент до края на дните си, царицата отдава всичко за новата си родина.

За сватбата държавата й прави подарък от 150 хил. лв., а тя изумява всички, като веднага ги дарява за построяване на детски санаториум за костна туберкулоза край Варна. Започва да разпродава личните си семейни бижута и да дарява. На Червения кръст, за интернати за слепи или глухонеми деца, за сиропиталища. Едно от тези семейни бижута спасява от разрушение Боянската църква - местните искали да я съборят и на нейно място да изградят по-голяма. Царица Елеонора купува парцел за нова църква и организира реставрирането на старата. Създава благотворително дружество.

Когато журналистите я питат за нейната неуморна работа в помощ на нуждаещите се, тя отговаря: „Да си царица е служба като всяка друга. Пък и царицата е такава само в Двореца“.

Като пряк очевидец на болката и страданията от войната - била е милосърдна сестра по време на Руско-Японската война, организира и лично финансира обучението на милосърдни сестри, осигурява закупуването на най-съвременните по това време носилки за ранени.

Когато започва Балканската война, а после и Междусъюзническата, царицата е на фронта, облечена в своята бяла униформа. Гази калта, грижи се за ранените, чете и пише писмата им до близките, държи ръцете на умиращите. Когато гърците настъпват, Фердинанд изпраща заповед българските войници да се оттеглят заедно с царицата, която е в болницата в района, а 160 ранени да бъде изоставена на милостта на врага.

За първи и единствен път в живота си тя се възползва от своето положение и дава контра-заповед на войниците - с преграден огън да се осигури изтеглянето на всички ранени. Царицата е първата жена с орден "За храброст". Но не по волята на царя и не, защото е царица, а по настояване на войниците и техните командири.

Името й прекрачва границите на България и за "Коронованият ангел" се пише из цяла Европа, та чак отвъд океана. Поканена е от президента Удроу Уилсън да посети САЩ. По това време обаче вече е неличимо болна, а болестта й е в напреднал стадий, и всички я съветват да не предприема пътуването.

Тя пише до сестра си: „Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата световна сила. И тя проявява интерес към нас. Повярвай ми, Зизи, човек трябва да живее заради онова, което може да вземе със себе си на оня свят…“. Уви, тази визита не се осъществява - при пътуването здравето й се влошава и тя не може да продължи.

Н.В. Царица Елеонора Българска завещава всичко, което вече не е дарила приживе, за благотворителност. Погребана е по нейна воля в двора на Боянската църква. Казват, че не е имало софиянка, която не е отишла на опелото й, а оцелели под нейните грижи войници всяка година посещавали гроба й.

Вечна памет!