Join the new world

Българската държава администрира най-големия и най-дълго съществувалия дипломатически корпус в еСвета. Това се дължи, от една страна, на усилията на силни български дипломати и министри, от друга - на широката подкрепа на българското правителство, от трета - поради дълбоките традиции на корпуса, и прочие. Смятам, че ДК е едно от най-големите постижения на България и оставя изключително значимо наследство. Огромна част от статиите са дело на посланици; във форумът могат да се открият десетки стари публикации (има специален раздел на ДК); в архивите на ръководството - също. ДК освен това бълва нови дипломати, вече придобили голям външнополитически опит - рядкост е МВнР, който няма дълга посланическа кариера зад гърба си.

Започвам с любимото нещо на посланиците - задачите. Те имат дълга история в корпуса и представляват устни или писмени, задължителни или не неща, които родните дипломати трябва да свършат. Формата също варира - някои са за пред нашето правителство, други - за пред правителството на страната, в която даден посланик работи, трети - за форума, четвърти - за статия, и т.н. и т.н. Задачите, поставяни на посланиците, най-общо маркират техните основни задължения и им помагат, като ги насочват към област, която би била полезна за останалите. Най-старата и до днес активна задача е представянето на нашето правителство и разучаване на правителството на другата страна след президентските избори. Други задачи през годините са включвали, но не са се ограничавали само до: обзор на пресата, изучаване на един МЮ или на цялата военна система, разучаване на ДК в отсрещната държава, обзор на бюджета, интервю с президента или някой министър,

Вестникът на Дипломатическия корпус е пазител на историята му. Интересни са първите запазени статии от преди повече от 1200 дни и коментарите под тях. Те датират от времето на Щурмана, или януари 2011 г., когато беше най-големият бейби-бум.



За основатели на Българския дипломатически корпус с право може да се определят исполините на българската дипломация The Graverobber, NKFV, Boyan и др. Началото на посланическата дейност в България датира от лятото на 2010 година (мандатът на Empiree), като тогава още дипломатическото тяло на страната е крехко и неопитно, но подкрепяно от мастити дипломати. За жалост нямаме много информация за този период от историята на Корпуса, но едно е сигурно - големите дипломати на българската сцена поставят основите на това, което е ДК днес. Междувременно първите “начертания” към посланиците се откриват в тази статия от Boyan. Следващи наръчници се появяват изпод перото на The Graverobber тук, на Neznainiqotkrainiq тук.

2011 е годината, в която фактически започва изграждането на ДК по начина, познат днес. Дотогава, както вече споменах, организацията му е по-скоро слаба и посланиците са малко. За подсилването му обаче последователно допринасят редица влиятелни политици. На първо място това е neznainiqotkrainiq - друг великолепен посланик и дипломат. През август 2011 година той успя да привлече много нови посланици, а неговият “завет”, наречен “Какво е да си посланик” се превърна в Библия за посланиците и неговите начертания представляваха основните цели на Корпуса за месеци напред.

Съществено ДК се реорганизира и изгради като структура в края на 2011 г. по време на двумесечния мандат на The Graverobber заедно с Melliores. От тогава датират посланическите отчети, структурата Министър - Зам. министър (за ДК) - посланици, контролът върху посланическата дейност, смелото премахване на неактивни посланици, поставянето на задачи за посланиците и прочие. От тогава са и паричните награди за посланиците, осигурявани чрез дарения и чрез дотации от държавния бюджет.



От януари 2012 г. ръководител на ДК става Stoyo Tetevenski. Той е най-дълго ръководещия ДК в историята на страната - около година, с някои прекъсвания. По негово време посланическата дейност придоби завършен вид, а “формулите”, които той приложи, доведоха до ново голямо разширение на ДК с около 40 активни посланици. Stoyo Tetevenski е автор на програмния документ “Всичко за посланичеството”, който с малки изменения е действащ и в момента като харта на задълженията на посланиците. При него се създаде отчетът в гугъл-таблици, за пръв път се осигури цялостен самостоятелен бюджет на ДК, позицията “ръководител на ДК” се отдели от МВнР и зам.-МВнР. За да се запази за по-дълго време информацията от посланиците се създаде специален отдел на Дипломатическия корпус във форума на еБългария. По този начин задълженията на дипломатите се сведоха до формулата общуване с правителството-форум-статии, която в общи линии е активна и до днес. През 2012 г. бе приет и Законът за МВнР, чийто автор е The Graverobber.

По-късно ДК наследяват израсналите в ДК DontPanicPls и DarkMistress, а след тях - bancho 22 и Akaga. На тях дължим запазването на посланическата дейност във време, в което ставаме свидетели на бързото намаляване на активното население. Днес промените в ДК продължават с оглед поддържането му в синхрон с измененията в обществената нагласа и механиката на играта. По настоящем активността на дипломатите продължава да се определя от общуването им с правителството в страната, която служат, както и “списването” във форума и по вестниците. Статиите биват два вида - по конкретно поставена задача от ръководството и допълнителни. Всичко това донася бенефициенти на посланиците и представлява основната дейност на корпуса.

От скоро Akaga стана автор на едно нововъведение, което, ако е успешно, ще отвори нова страница в историята на корпуса. То представлява обща огранизирана система за предоставянето на информация директно от посланиците на правителството. Предстои да видим успеха му.



Предстоят и много задачи пред Корпуса. Надявам се моята поредица от статии да привлече и интереса на младите, които могат да открият в дипломацията забавен, интересен и поучителен начин за прекарване на времето в играта, както и, разбира се, да получат уникален шанс за еКариерно развитие.

Тази статия посвещавам на всички отминали дипломати, работели за еБългария. (да ме извиняват тези, чието име не съм споменал - просто няма място или не съм открил инфо). Не се опитвам да идеализирам тяхното дело или да говоря за някакви общочовешки блага, които са донесли на еЗемята. Просто от време на време ще е хубаво да си спомняме за тях (повечето от големите имена на дипломацията се отказаха от играта по една или друга причина), да кажем едно “наздраве”, и да направим едно нещо, което да напомня на величието на играта тогава, а не днешното убиване на време.