Join the new world

Чували сте за богатия и камилата, която би минала през иглени уши. Поучението е, че трябва да се откажем от материалното и да сме на пост и молитва, докато стоим на колене в единствената си дреха. Това може и да е било идеалът за духовен човек преди 2'000 години в Палестина. За днес не съм много сигурен. А по нашите земи, където има 4 сезона и студ на кутийки - още по-малко.

Печелил съм не един бас с християнстващи люде за неща от Книгите. Оказа се, че аз знаех текстове по-добре от тях. Последно спечелих бутилка "Капитан Морган". Но това е минало. Вече не ми пука кой в какво вярва. Важното е да не е заплаха за мен, моя народ или моята държава.

Някога бях млад, но беден. Сега забогатях. Неочаквано. Но... ми стана съвестно, че притежавам компания, от чиято дейност нищо не разбирам. Затова си поръчах сугостопедичен курс по всичко около въпросната дейност. И въпреки това видях голям зор, защото материята ми беше неприятна. Както и да е! След 9 месеца се роди още един IT-спец в България. Благодаря предварително за поздравите!
============

Служителите гледаха с благородно спокойствие на факта, че новият им шеф бъкел не разбира от програмиране, затова когато се включих адекватно и разреших малък софтуерен проблем, предизвиках фурор у пресъстващите.
- Ама как?
- Я, шефът бил в час!
- Шефе, ти си се прествувал, че не разбираш, нали?
Другите коментари не запомних. Обясних им как стоят нещата и пак видях опулените им погледи:
- И всичко това си научи само за 9 месеца?
- При все, че не ти е по сърце...
- Това е невероятно!
Обясних, че така е със сугестопедията - учат се много неща за удивително кратко време и почти безболезнено. Последва кратко мълчание, през което ми хрумна да създам нещо като фондация с цел България да стане първата държава, в която сугестопедията да стане официалният метод на обучение. И това е естествено, след като българин я е измислил.
============

Неусетно дойде август и организирах празник послучай първата си годишнина.
Не бе нещо кой знае колко голямо - хапване, пийвани, караоке, танци... Всеки доведе най-близкия си човек. Получи се доста весело и непринудено. Бях запазил заведение за 48 часа, затова никой не ни даваше зор да си ходим. И все пак, към 4 батериите ни се изтощиха и уморени, но доволни се разелихме.
- Шефе, да те закараме?
- Благодаря, но няма нужда - живея на 10 минути пеша през градинката.
Времето бе ясно, топло и тихо - идеално за нощни разходки!
Обожавам август по тъмно. Няколкото минути ходене ме разбудиха. Погледнах часовника си. 4:25. Седнах на една пейка в редицата. Откога не бях го прави?! Вдишах чистия въздух, отпуснах се и усмивката дойде някак си естествено. Идеален момент!
Не продължи дълго. Усетих мирис на кафе, запалена цигара и ... ако. Мда, кучкарите бяха излезли на разходка. Гадове!
============

Станах и се забързах към къщи.
- Извинете, колко е часът?
Момичето бе привлекателно, не пушеше, а ухиленият лабрадор, който ме близна по ръката моментало ми оправи настроението.
- Бъки, не се закачай! Извинявайте!
- Няма нищо! 4:42 е.
- Благодаря!
Продължих и скоро разбрах откъде бяха трите миризми. Минах възможно най-бързо двете пейки с пушещи собственички на кучета, които обсъждаха цвета на ... акото на любимците си. Ега си! Убеждението, че не трябва да си хващам гадже-кучкарка, се затвърди със страшна сила.
============

Събуди ме будилникът.
Сякаш току-що бях легнал. Всъщност, така си и беше. И тъкмо реших да се заввия през глава, когато чух звука от Бележника. В 8 трябваше да съм офиса. По дяволите! Съвсем бях забравил, че пуснах обява за нов сътрудник. Добре-е-е, добре-е, ще свърша колкото се може по-бързо и ще се върна, за да си доспя.
Зъби, душ, "Aqva Amarа", прани дрехи и тръгнах към новия офис. Добре, че бе на 200 метра от къщата ми.
============

Ръмеше. Несилно, но достатъчно неприятно. Пред входа на офица стоеше момиче в жълта рокля. Ха - това бе онова с лабрадора.
- Здравейте! Не виждам Бъки.
- Ха-ха-ха! Здравейте! Не е с мен.
- А защо стоите под дъжда? Отсреща има кафене.
- Там пушат.
Охо! Чудесно!
- Е, поне кафе можете да си вземете. Да се посгреете.
- Не пия кафе, Пия нашите си билки.
- Чудесно!, - този път го казах на глас. - И аз съм така. Но, ако кажете, че и бира не пиете, направо...
-Ха-ха, не пия! Не понасям хмела...
Очите ми бяха станали на чинийки. Нейните - също..
- Аз също не пия бира. - казах, след като се посъвзех- Не гледам спорт и не слушам чалга.
- Ха-ха-ха! Мислех, че съм единствената извънземна, а се оказва, че не съм била сама във Вселената.
Разсмях се и аз. Оказа се, че и тя харесва Пратчет, Лукас, "Pink Floyd". Обича морето, но до кръста и задължително с пясъчно дъно. Средновековна музика, рицари, и още, и още, и още. Не бях срещал още човек, с когото да имам толкова общи любими неща. Но черешката на тортата бяха спомените й от минали прераждания. Ех, жалко, че имаше куче. Което ми хареса, но все пак е куче и е гадно да те буди в ранни зори, за да го раьхождаш и това без значение дали "времето е за мъже". Въздъхнах мислено

- Дъждът спря. Можете да си продължите...
- О, аз чакам да стане 8. Имам интервю за работа.
- За работа ли?
- Да. Програмистка съм. Току-що завърших ТУ, но съм в играта от 7-годишна. Баща ми е също програмист и то добър. Метнала съм се на тате.
- И аз се занимавам с това.
- О!
Разговорът продължи по темата. Оказа се, че наистина е добра.

Телефонът й извъня.
- Стопанката на кучето.
- Какво? Бъки не е ли...
- Не е. На съквартирантката ми е. Аз домашни любимци нямам. Не мразя кучетата, но предпочитам котки.
- Йес!
- Моля?
- А... нищо. И аз трябва да звънна.
- Аха, добре.

- Райкова?
- Идвам шефе. Сега се обличам и...
- Стой! Не идвай! Намерих човек за мястото.
- Така ли? А интервю?
- Току-що го направих.
- А, добре. Как се казва.
- М-м-м... не знам, но е попълнила анкетата.
- А, няма проблем! Само едно момиче е кандидатствало. Завършила е ТУ тази година...
- Същата!
- Ок, ок. Е ще пиша на страницата, че конкурсът е приключил.
- Идеално! И й прати SMS. че е одобрена.
- Добре, шефе. Чао!
- Чао! И приятни сънища!
- О, ще спя и още как. Чао!

============
Момичето също приключи разговора и тъкмо понечи да каже нещо, когато получи съобщението. Бе изненадана.
- Какво има? Нещо лошо ли е?
- А-а-а... м-м-мне. Приета съм на работата.
- Честито!
- Благодаря, но без интервю е малко странно.
- Казахте, че сте попълнили анкета.
- Да, бе дълга и трудна, но всеки може да се справи, ако ползва Мрежата.
- А Вие за колко време отговорихте?
- Бързо.
- Може да сте първа по време.
- Нямаше таймер.
- Нямало е таймер, който Вие да виждате. Може нарочно да не е споменато, че времето за отговор е от значение, - опитвах се да замажа аз - Поне така предполагам.
- Може. Да, може би е точно така.
- Да го отпразнуваме, тогава! Аз черпя! Знам къде точно по това време е готова най-вкусната шкембе-чорба в София.
- Ха-ха, приемам. Но десертът е от мен!
- Еха - идеално!
Денят обещаваше да е прекрасен.
============


============
Августовско чудо, част 2
https://www.erepublik.com/bg/article/-27-2772557/1/20