Join the new world

Плато седеше в супер тайния си кабинет на ултра тайния си дворец и замислено се взираше в екрана, който заемаше една от стените. Изображението би хвърлило в дълбок потрес всеки гражданин на Републиката.

Мястото, която Властелинът наблюдаваше, бе толкова огромно, че краят му се губеше нейде в сумрака. Не се виждаха нито стени, нито покрив – безкраят просто поглъщаше пространството и се губеше в нищото.

„Какъв цвят има нищото?“, ще попитате Вие.

Много прилича на открития космос, но без милиардите звезди, планетите, кометите и всичко останало.

„А откъде идва светлината?“, ще зададете следващия си въпрос.

Е да, светлина има. Тя е синкава и сякаш се излъчва от невидими неонови лампи. Можем много да гадаем дали това е възможно или не в реалността, но нека не забравяме нещо. Този свят е измислен от Плато и той може да прави каквото си иска. Да създава мистериозни места в безкрая, да ги моделира по свой вкус и след това ако му скимне да ги разрушава. В този случай той бе наслагал прозрачни балони, които изпълваха нищото. А в балоните….

В балоните, дами и господа, имаше спящи хора. Не, не бяха голи, както на някои перверзни личности тук им се иска. Всеки бе облечен в розова пижама, на гърба на която се мъдреше името на човека. Впрочем, терминът „спящ“ не е правилен. Той се натрапва в съзнанието на зрителя, най-вече заради пижамите. По-правилно е да наречем хората в балоните „замръзнали“. Ако се вгледаме внимателно в лицата им ще различим последните им емоции преди края – учудване, надежда, тъга, радост, ужас, гняв и още много други.



Плато спря да се взира в екрана и нетърпеливо погледна часовника си, след което гневно тропна по бюрото и натисна някакво копче. Чу се приятен женски глас, който звучеше точно, ама дори прекалено точно, като секретарка. Всъщност беше изкуственият интелект, помагащ на Плато за организацията на Републиката:

- Да, шефе?

- Къде са ония мойте? – ядно попита Плато и отново тропна по бюрото – Знаят, че мразя, когато закъсняват и сякаш нарочно го правят, за да ме нервират. Заради такива кютуци, косата и брадата ми са побелели. Като ме погледне човек си мисли, че съм старец, а аз съм роден през 2008, което ме прави тийнейджър. Ясно ли е?

- Да, шефе.

- И така, ония идват ли?

- Да, шефе.

- Ами да влязат при мен тогава, а?

- Да, шефе.

Вратата на супер тайния кабинет се отвори и вътре се изсипа цяла тълпа от хора, които мълчаливо застанаха в редица. Бяха облечени в еднакви елегантни костюми, носеха еднакви обувки, еднакви часовници, еднакви…а бе накратко всичко им бе еднакво – дори прическите и лицата, защото това бяха…
Не, дами и господа! Всеки нормален гражданин на Републиката би казал и дори би се заклел, че това са мултаци на Плато, но това е гнусна лъжа. Това, братя и сестри, са клонинги на нашия многоуважаван Властелин, дано брадата му никога не побелее повече от необходимото.

Плато огледа критично всеки един от своите клонинги и доволно потри ръце.
- Приятели, сътрудници, съмишленици. Братя! Днес е четвъртък! Денят, в който се трябва да поразпуснем след цяла усилена седмица на работа и нерви. Проблемите, които решаваме ежедневно са бреме, което е притиснало плещите ни към земята и то така, че сме заприличали на гърбави бабички. Работим усилено за подобряване на условията в Републиката и да направим така, че тя да се развива ежедневно. Ако има нови неща всеки ден, всички ще са доволни и ще си купуват пакове, бустери и всякаква друга стока, която предлагаме. Но стига сме говорили за работа. Време е да купонясваме. Нека да поиграем!

Платовците одобрително закимаха, а Плато натисна ново копче на бюрото пред него. В една от стените се образува широк отвор към неголям оръжеен склад. Всички се впуснаха натам и след минути бяха въоръжени до зъби с автоматични оръжия, бронежилетки, каски и дори по една ракетна раница на гърба си. Когато бяха готови Плато натисна поредно копче, което отвори нов отвор в една от стените. Този сияеше в синкава неонова светлина и много приличаше на портал за телепортиране.

Порталът ги изстреля директно в нищото, където висяха хилядите балони със замразените. Първоначално Платовците се зареяха наоколо, подхвърчайки като мухи по време на битка за авио медал, след което застинаха в очакване.

- Добре дошли на всички на поредните „Игри на плата“. Правилата са прости. При сигнал почваме да се стреляме. Както знаете куршумите не могат да ни убият, но ще причинят временно записване, махмурлук и толкоз. Който победи, той е ще носи титлата „Истинският Плато“ през следващата седмица. Останалите отиват да бачкат. Наказателни точки се присъждат за този, който спука някой от балоните, затова внимавайте. Случва се рядко, но все пак се случва. Напомням, че тук са затворени някои от най-големите еПрестъпници и пакостници. Не е добре да ги събуждаме без време. И така, започвам да броя.



Боболино бе замръзнал в своя балон с физиономия, която изразяваше абсолютно отегчение. Той не видя как Платовците започнаха да се стрелят като обезумели, маневрирайки бързо с реактивните си раници тип „мандалориан“ и прикривайки се умело между балоните със спящите. Не видя и как един от тях застана точно до неговия балон и как почти бе улучен от свой съперник.

Той обаче усетили силната неприятна вибрация, когато един от куршумите спука балона му с трясък. Докато се отърсваше от унеса на съня чу гневният вик на истинския Плато, който бе произвел злополучния изстрел.

- Мамка му! Ама че беда…

В този момент Боболино пропадна надолу и с шеметна бързина изчезна някъде зад хоризонта. Той летеше, летеше и летеше през безкрая и когато най-накрая реши да отвори очи установи, че се намира в еРепублик, при това напълно жив и с акъла си.

Това бе началото на една нова история.