Join the new world

Борислава бе от тези планинарки, които не правеха точни планове къде ще ходят. Обичаше неочакваните обрати. Но не беше безразсъдна. О, не! Ползваше специални високи обувки, здрави дълги панталони с множество джобове, удобна раница с всичко необходимо за една нощ на открито...

Беше кадърна 3D-дизайнерка, но след 2 провалени и един откраднат проект, напусна престижна чужда компания и основа своя. Всички я уверяваха, че сама няма да успее. Но успя. Отиде на доброволческа акция и там намери първия си клиент.
Реши,че Вселената я обича.
Сега бе завършила поредната задача и реши, че е време за аналогов живот. Всъщност, не напълно. Бе се запалила по фотографията и заедно със смартфона си, който имаше сериозна система за снимки и видео, носеше и любимия си "Nikon". Да, имаше и по-добри, но с този бе любов от пръв поглед. След време се оказа, че той покрива напълно изискванията й.
===============

Родовете й бяха от морето и Дунав, но родителите й се бяха срещнали в София и Витоша им бе станала важна част от живота.
За един беден студент тя бе добър повод за среща, маскирана като поход. А той - походът, рядко продължаваше по-нататък от първата пуста поляна. Двойката никога не проявяваше голям мерак да продължи към Черни връх. Затова и стъпии на него едва след упоритото настояване на дъщеря им. Хареса им, но не като на планинци, а като на случайни туристи, които не си падат по безмисленото търчене по баирите.

В средното и в университета Борислава не попадна на сериозни туристи. Последният опит завърши със сбиване след обилно количество ракия с бира в барчето под лифта. И оттогава пътуваше сама.
Избираше планината, дяла, няколко евентуални маршрута и тръгваше. Засега всичко се подреждаше прекрасно, а галерията от невероятни снимки бе обещаваща. Не щракаше всичко и постоянно. Бе готова, но чакаше вътрешното усещане за Момента.
Днес бе избрала Родопите.
=============

Родопите са странни - хем са планина, хем многото заоблени и обрасли с гори хълмове напомняхана вълни на странно море, ухаещо на бор и свежест. Това бе любимата й планина. Явно някакви далечни в миналото гени напомняха за себе си.

Тръгна от София през нощта. Още бе тъмно, но когато стигна отправната си точка, небето вече леко просветляваше. Изгревът я посрещна на широка поляна с много мащерка и подбел. Снимката бе на птица, летяща върху диска на червения Райчо.
Борислава се усмихна - денят вече бе осмислен.
Разглеждаше маршрутите, когато се появи мъж с огромна раница. Бе на около 100-ина метра от нея, та само си махнаха за поздрав. Тя остави картата и го последва.
=============

Вървяха около час. Той и не подозираше, че го следват. Вървеше си бодро, сякаш не носеше нищо. Хм, странно! Туристическата маркировка й даваше известна сигурност, докато странникът не свърна и тръгна към гола скала. Още по-странно!
Изкатери се чак на върха. После свали раницата си и от нея извади... парапланер. След минути се носеше по течението.


Снимка: pxhere.com,

Борислава все още бе със зяпнала уста. Когато го осъзна, се засмя. Мда, кой да предположи?! Върна се до туристическата пътека. Чудесно! И тъкмо да поеме нагоре по нея, когато видя друг мъж. Бе на около 30 и също със странна раница. Този път нямаше да върви след него. Един делтапланерист за днес стига.
=================

Към обяд стигна хижата. Отварата от билки направи чудо. Само след час бе готова да изкачи и Еверест. Поне така се почувства.
Мъжът със странната раница обядва както трябва. А родопската кухня си е доста засищаща. Някога хората са се хранели по веднъж на ден, а са обикаляли километри, та всяка рецепта е с много от всеки продукт.

Пътеката продължаваше към върха, но никой нормален човек не би тръгнал точно в най-голямата жега. Затова се излегна на един от дървените нарове, точно под дебелата букова сянка. Когато се обърна, видя, че непознатият вече бе на съседния нар и спеше. Защо не? И Борислава се унесе.
================

Час сън в планината се равнява на няколко в големия град. Но само този, който е пробвал, знае. А три часа... три часа тук даваха сили да изкачиш върха на бегом. И точно това бе решила. Не на бегом, разбира се. Пък и върхът бе на около 4 часа и половина, според тебелката. Или трябваше да преспи в хижата и да тръгне сутринта или да се връща. Тъкмо клонеше към второто, когато непознатият потегли нагоре. Картата показваше, че на върха има само беседка, но като нищо можеше да има и нещо повече. Вече няколко пъти намираше постройки, които не бяха регистрирани. Борислава уверено тръгна след него.

След час стигнаха поляна с маси и пейки от паднали цели дървета.
- Към върха ли?
- Да. И Вие ли?
- Да.
- Надявам се, че не носите парапланер.
- Парапланер ли?
Разказа му за случилото се. Смя се дълго и силно. И заразително - и тя се разсмя.
- Май днес Ви върви на странни хора - аз нося телескоп. Ще гледам звездите.
- О, това е чудесно!
- И Вие ли обичате нощното небе?
- Даже бях в кръжок по астрономия. Цели 4 години.
- Охо! Значи ще Ви е интересно!
- И още как!
=============

С това темпо щяха да стигнат към 19 часа́ и да се чудят какво да правят цели 3 часа. Затова забавиха и почиваха на всяка по-равна полянка. А и Велко се оказа много интересен човек - бе жива енциклопедия. Трудно бе да срещнеш днес някого с толкова добра обща култура. Е, призна си, че не знае всичко. Получи окуражителна усмивка.
- Така. Стигнахме. А и след около 20 минути ще се стъмни.
Велко смъкна раницата си. Извади статив и куфар, в който беше телескопът, лаптоп с мишка и други дреболии. А в 21:30 започна звездното представление.
===============


Снимка: /images-assets.nasa.gov

Гледаха планети, звезди, мъглявини, галактики...
Бе така запленяващо! Все едно бяха кадри от професионален телескоп на орбита. И тогава Борислава се сети, че нещо не е наред. Дори за Хъбъл трябваха минути, а понякога и часове за една добра снимка дори на планетите от Слънчевата система. Но този телескоп показваше всичко веднага и то в много добро качество. Погледна надписите. "BSF - БКС". Какво ли значеше това? Имаше го на телескопа, на лаптопа, на раницата и даже на дясното рамо на връхната му дреха.
- Много хубав телескоп!, - започна малко плахо.
- Да, пробен модел. Нова технология. В пъти по-добра от официалните.
- Забелязах...
- Предположих.
Това я успокои и времето минаваше неусетно. Гледаха, говореха и разказваха за себе си. Стигнаха и темата за НЛО. Според Велко, повечето от тях не са извънземни кораби, а апарати от бъдещето, които документират събития. Борислава си представи колко им е интересно на учениците от бъдещето, които няма да си представят какво е било, а да видят как е било. Завиждаше им. И то много.
- Откога са официалните пътувания?
- От ХХII-ри век. Първо ще пуснат дронове, после техници, когато всичко се доизглади, ще почнат да пътуват учени от всички области. Понякога няма да пътуват телесно, а чрез аватари.
- Интересно... А откъде знаете това?
- От пътешественици. Не, аз не съм си срещал лично. За съжаление.
- Аха. А може ли да им се вярва?
- По мое мнение, поне на един - да.
- И той е споделил...
- Да.
==================
- Стана 4. Трябва да тръгваме, ако не искаме да станем сензация, - каза Велко и се закиска .
Борислава го гледаше недоумяващо.
- Ще летим!
Борислава го гледаше с немного променен поглед.
- Освен, ако не избереш да вървиш към хижата. Предполагам, че си взела лютив спрей срещу мечки?
Това беше забравила.
- Не, не нося.
- Добре! След малко сме готови.
Велко прибра всичко в раницата. После дръпна нещо от долната й част и плоскост'.
От горния капак на раницата извади нещо като дръжка с уреди. Приличаше на тротинетка, но без колела. Велко стъпи върну нея.
- Качвай се отзад и се дръж за колана ми. Няма как да паднеш, но ще ти е по-спокойно.
Борислава го направи и докато се чудеше над думите му, вече летяха.
=================

Нямашетласък, нито шум от мотор. Предположи, че е на ток. Но липсата на инерция я учуди. Нямаше и въздушна струя. Все едно бяха в затворено пространнство. Хм, странно!
Изведнъж нещо над тях проблесна и се изгуби.
- Самолет, - обясни Велко. - Пътнически. Обикновено летят с около 900 км/ч.
А ние го задминахме. С колко ли летим?! Това си мислеше Борислава, но не смееше да попита. Внезапно приближиха голям град. Очерта се "Александър Невски".


Снимка: depositphotos.com

Кацнаха на "11-ти август", точно до общината. Докато Велко сгъваше тръбите, усетиха, че някой ги гледа. Обърнаха се едновеременно. Това не подейство успокоително на униформения.
- Здравейте!, - каза Велко на опуления полицай. - Надявам се това, което видяхте да си остане между нас. Най-малкото, което може да стане с Вас, е да Ви уволнят, но може и да Ви вкарат в психиатрия.
Полицаят преглътна, но погледът му остана същия.
- За Ваше успокоение, ще Ви споделя следното - ние с Вас сме от една и съща страна на фронта. Вие пазите долу, на повърхността, ние - горе. Докато ни виждате, можете да сте спокойни, че няма да има война. Лека работа!
- Благодаря!, - успя, все пак да каже поокопитилият се представител на Закона.
=================

Тръгнаха по "Раковски".
- Къде живееш?
- Срещу "Родина".
- Добре. Ще минем през нас, за да оставя раницата си и ще те изпратя.
- Няма нужда.
- Е, как няма? Пък и малко ходене по нощна София не е съвсем безопасно за сама жена.
- Тренирам айкидо.
- О, чудесно! Но аз ще си те изпратя, за по-сигурно.
Той живееше срещу "Сатиричния".
- Сигурно познаваш поне един актьор...
- Всичките ги познавам. От дете все там киснех. И във ВИТИЗ, разбира се.
- ...И в Кукления...
- А-а-а -не! Там не... Страхувах се от куклите.
- Какво?!
- Сериозно!
- Ха-ха-ха, ма как може да се страхуваш от...
- Еми... те така! Изглеждаха ми зловещи по някакъв начин.
- Странно...
- Ми... не знам дали е странно, но при мен си беше така.
- А какво означава "BSF - БКС"?
- "Български Космически сили".
- Има ли такива?
- Не. Нито телескопът от тази нощ или летателното средство, с което се прибрахме.
Двамата се погледнаха и се усмихнаха.



====================

====================
Звезди над Родопите
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2759645/1/20