Една тъжна, тъжна историйка...

Day 4,883, 03:51 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sollam
Здравейте, Скъпи Приятели, Уважаеми еСъотечественици! 🙂


Weekend! Хубаво време. Тук - таме някоя слънчева усмивка. Напъпили дръвчета… И не само…, (ама за другото напъпило срам го фана перото...)😊

Аве..., с една дума… мечта. С голямо „М“.

Но… често, разхождайки се безгрижно из деня, те срещат и едни други, уж дребни нещица, които могат да те усмихнат или те накарат да се замислиш над неподозирани за самия теб реалности.

Преди време ме запознаха с една женица, от която си купувам свещи и която се грижи за гробовете на близките срещу заплащане. Безкористно, разбира се. Парите събира за нова църквичка в родното й село.

(това последното за парите е сигурно, защото винаги може да се провери дарителската сметка. Даваш днес 50лв и в понеделника са там. Туй го казвам, понеже българите по принцип сме си малко неверници. Което пък и е нормално. Кой ли не си е патил от подобни дарителски кампании…)

Та…, каза ми жената, че иконописецът не искал кой знае колко пари. Минимумът щял да вземе, ама поне 100к пари да били. Нищо работа. Какво са 100к лв.
...И женицата събира. Нема лабао. И не просто събира и прибира, ами и все гледа по възможност от нея да мине.
Не могат да я съборят току-така 100к кинта. Камо ли вярата й да убият!

Отивам аз предния уикенд. Поздравяваме се с нея и ми вика:

- Чух, че короната те е хванала и теб. Не ща пари. Като започнеш работа…, тогава. Искам обаче да те помоля за нещо друго. Тия – вади тя едно партийно вестниче – давали пари за църквите. И на оная църквичка дали и на другата… Та…, ако можеш да ми намериш техен телефон, да им кажа, че дадат ли пари, всички ще гласуваме за тях. Пък и съгласят ли се…
Ще помогнеш ли?

Стоя аз… Гледам я. И едни мисли ме сполетяват… После си викам: „Права е жената. „В“ала ги е у партиите. Парите не миришат, а и мисията й е по-важна.“
То и едни други монетарни глупости ме връхлетяха, (за „целите и средствата“), ама щот гробищата…, неудобно ми беше да ги разнищвам повече аз тия мисли на онуй свято място. Нищо, че отвън лафихме. Пред будката за свещи.

- Ако – вика – стане работата, ти ще гласуваш ли за тях?

Погледнах я. Нямам идея как, но тутакси ми се извини жената. Явно съм гледал по-лошо, отколкото предполагах. 😊

Свърших работата. Моята имам предвид. Обадих се. Дадох й телефона на онез... паралиите. Днес като ме видя, и още не отворил вратата на колата ми маха:

- Жив и здрав да си чедо! Много съм щастлива. Голямо нещо свърши. Стана работата, да знайш. И то благодарение на теб. Господ здраве да ти дава!

- Тихо - сега, - сгълчавам я на ужким аз - че „купуването и продаването на гласове било престъпление“, пък ти взе, че ме набута, пък и съучастник ме направи! 😊

Та заоглеждахме се насам – натам. Пък и… се посмяхме доста над което. На колко бивши от ДАНС им била чистила още гробовете… Само тя и един Господ Бог знаят. 😊


Честно казано, нямам идея, колко от енорията ще гласуват за въпросната партия, но… комай настъпих мачето аС… Кът сиганин с телефон пред машина за мащинно гласуване съ видях. 🙂

Друго обаче е по - тъжното…


До там ли ни докараха, бре, мама му стара?! Или ние сами се докарахме?!


Иначе сте прави, де - сам се намахах! 😊 Само не ме издавайте!
Никой не е безгрешен! 😊


Хубав ден на всички и Приятна игра! 😊