Join the new world

Здравей Джулия,
В последния си имейл ми писа, че някои от новите ти съученици не могат да се сприятелят. Другите ги тормозели, обиждали и подигравали и така нататък. Сега ще ти дам няколко примера как може да им помогнеш с това.
Имам една приятелка – Димана, която ми разказа, че преди две години в класа ѝ дошло едно момиче, на което не спирали да се подиграват, че е пълно. Димана я защитила, защото някога е била на нейното място. Сега са най-добри приятелки. Първи съвет. Постави се на тяхното място и създай приятелство. Знам, че ти имаш добри позиции в класа, уважават те. Не се страхувай, че популярността ти ще спадне, ако я защитиш. Разбира се, ти рискуваш. Но вярвай, че дори в класа да се настроят и срещу тебе, това ще бъде временно. Наистина не се притеснявай! Вярвай, че не лошото отношение към тях ще „зарази” и тебе. Обратното – постепенно твоят авторитет ще повдигне самочувствието на новите ти съученици и ще превърне и тях в любимци на останалите.
Знаеш ли, Джулия, нетолерантността е присъща не само на българските ученици. Приятелят ми Джеймс от Англия ми разказа, че в неговия клас дошли две момченца близнаци, които имат лек проблем с говора- заекват, но са страшно умни. Целият клас им се подигравал, само Джеймс бил толерантен и се сприятелил с тях. По-късно започнали да общуват с други ученици, после станали най-контактните деца в училище. И всъщност с доверието към самия себе си е свързан вторият ми съвет. Сприятелявайки се с „аутсайдерите”, не избирай и ти ролята на аутсайдер. Напротив, учи новите си приятели как да общуват с другите, вдъхвай им доверие в собствения им талант да общуват, в харизматичността им. И същевременно възпитавай другите – и сами да откриват в новите си другари ценното и доброто, заради което ти ги уважаваш и дружиш с тях.
Джулия, нали знаеш, че не само твоите съученици, но и светът трябва да се научи да бъде толерантен? Ще дам пример с цветнокожите – толкова векове са били роби на белите хора, но Линкълн е бил съпричастен към тях и създал Прокламацията за Освобождението. Той също е рискувал и не веднага и не от всички е бил разбран и харесван. Но си е струвало – неговата толерантност, мъдрост и храброст е превърнала света в едно много добро място за живеене; сбъднал е мечтите на много поколения незаслужено пренебрегвани и потискани човешки същества.
Можем да вземем пример и от тазгодишните лауреати на Нобеловата награда за мир: Малала Юсафзай и Кайлаш Сатрятхи, борещи се за свободата на личността, за образованието на децата и срещу потискането на момичетата и жените. На церемонията по награждаването Кайлаш Сатрятхи каза, че най-голямата криза на човечеството е нетолерантността. Малала, заедно със семейството си, се бори за правата на момичетата в Пакистан да ходят на училище, вместо да ги спират и да ги правят робини на бита и на своите съпрузи.
Ние всички сме еднакви, нищо че имаме различен цвят на кожата, народ, етнос и религия. Ние имаме равно право на място под Слънцето, въпреки че сме различни по външен вид, по характер и по предпочитания. Ние сме равноправни хора, които имат свое достойнство и свое право на щастие. Убеден съм, че между нас трябва да има Приятелство, Толерантност и Съпричастност. Само тогава Земята няма да бъде майка за едни, а мащеха за други.
„Ний всички сме деца на майката земя.” (Христо Смирненски)
Пиши ми пак!!!