[Sasha] Следизборна

Day 4,125, 10:28 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sasha Vladimirovna

Когато трябваше да прекося Истанбул, за да хвана полета си към Казахстан, се запознах с две прекрасни жени, които направиха деня ми незабравим. Искрено се разтревожиха, че съм тръгнала сама. Упорито повтаряха, че „това не е България, тук има лоши хора, опасно е“. Сигурно е така, те си познават средата. Но така видях и другото – че сред местните има и много добри, изключително всеотдайни хора. Едната се качи с мен на автобуса от автогарата и през цялото време ми даваше съвети и насоки, а другата после обикаляше с мен площад Таксим в проливния дъжд в продължение на около час, разпитвайки откъде се хваща транспорта за летище Гьокче. И двете се бяха отклонили сериозно от пътя си и плановете си за деня, за да ми помогнат.

Сетих се за това, докато следях изборите. В интересно време се случват – вече няколко пъти чувам, че сме пред гражданска война. Колкото и да сме били бурни в настроенията си, не съм чувала този израз да се употребява досега. Съдейки по изострените отношения в момента, напълно е възможно. Но пък монетата има и друга страна и тя си пролича на изборите.

Какво се случи всъщност?

Наскоро споменах в Лексикона, че ако се кандидатирам за президент, ще е когато отношението ми към политиката се е променило. Малко след това един хубав човек ме провокира и се замислих, че може би не е нужно изобщо да го променям. Може би точно това, че е такова, го прави ценно и необходимо, особено сега.

За мен тези избори бяха повече от успешни. Научих нещо за себе си и нещо за обществото тук. 28.23% не са никак малко, особено предвид факта, че има ясно разединение и че бях подкрепена официално от една единствена партия с противоречиво към момента реноме. Това значи, че близо една трета от обществото ни осъзнава, че има нужда от промяна и е готово да рискува, за да си я получи, загърбвайки всякакви предразсъдъци.

Това е вторият път, в който играта ми връща мощна обратна връзка. Малко от вас знаят, но тук беше първият ми опит да пиша пред аудитория, различна от роднини и приятели – аудитория, която ще бъде брутално откровена и няма да ми спести нищо, защото няма причина да ме хвали от куртоазия. Реакцията на хората стана причина творческите ми планове да станат по-смели, да се целя по-високо и да бъда упорита по пътя.

Това, което ми се случи на тези избори, ме накара да се чувствам по същия начин. Искам да благодаря на всички 142-ма души, които ми гласуваха доверие и показаха, че са готови да ме последват в неизвестното. Благодаря специално на човека, който ме мотивира да подготвя тази кандидатура. Напомнихте ми колко е важно човек да бъде себе си, вместо да прави всичко възможно да се хареса на другите, и че този избор е удовлетворяващ и винаги възнаграден. Това е толкова банален и същевременно толкова ценен урок, който за съжаление рядко осмисляме. За мен беше много силно и ме зареди за дълго.

През цялото време, докато пишех изявлението си, мислех за моментите, в които имахме армия и правихме национални удари, а емоцията беше несравнима и ни правеше единни, независимо от резултата на битките. Мислех си за енергията на срещите, които сме правили, за националните такива, за бирариите и афтърпартитата, и как това да се видиш очи в очи с хората, задвижва еволюцията на обществото тук. И търсех начин, по който да можем отново да постигнем това.

Неведнъж съм показвала, че вярвам силно именно в това колективно израстване. Беше ми важно да проверя доколко останалите също виждат някаква ценност в това. И трябва да призная, останах приятно изненадана.

Никак не е чудно, че имаше спекулации дали изобщо изявлението ми беше мое дело. Може би каквото и да бях написала, щеше да бъде последвано от подобни коментари. Може би дори би се случило и извън играта, в някакъв друг аспект от живота. Истината е, че досега не съм споделяла искреното си мнение по темата, за да знае дали е лично мое или не. Но пък и това дава добра обратна връзка кой е готов да излезе от стереотипите и да види нова гледна точка, колкото и да е нестандартна.

Идеята ми беше в много нова посока и изглежда имаше нужда да бъде споделена. Със сигурност поне още един кандидат се вдъхнови от нея, което е прекрасно. Вярвам във взаимните усилия и надграждането, а не в сляпата и кървава конкуренция. Все пак, идеята е, че не го правим за егото си, нали така?

Желая успешен мандат на Дзънка! Девойко, бъди мъдра, всеотдайна и направи всичко възможно да бъдеш агента на промяната за еБългария. По всичко личи, че хората са готови за нея, търсят я и очакват силен лидер насреща си.

А аз продължавам да стоя зад думите си и в момента, в който хората имат нужда да ги изкарам от комфорта, ще се отзова. Каквато и роля да ми отредят.