Join the new world

-Част девета
,,Ужаси”


Не след дълго Лазар бе заведен от полицаите до линейка,паркирала наблизо,където медицински екип посрещаше всеки от центъра за преглед и евентуално за изпращане към болницата. Тук млада медицинска сестра пое Лазар като най-напред го прегледа за наранявания,след което започна да го пита какво се е случило с него и дали усеща нещо нередно със себе си,на което Лазар обясни как е изпаднал в безсъзнание и че част от случилото се, му се губи.
В това време от другият край на Цариградският център пристигна специализиран екип от разследваща полиция,позната под съкращението ,,ОПВВН”,което означаваше Отряд за противодействие на външни и вътрешни неприятели. Няколко бронирани коли влязоха в самият център,минавайки през зелените площи и градинки,след което няколко на брой въоръжени и бронирани мъже изпълниха цялото това димящо и горящо място. Въпреки бързите реакции на градската управа все още не беше известно какво точно се е случило – дали става въпрос за инцидентен случай на експлозия или за умишлена атака и дори тук все още нищо не бе сигурно – дали атаката е била извършена отвън или отвътре и още повече – не се знаеше дори дали не е дело на чужди агенти,били те и имперски граждани, или на неприятелски военни сили – всичко,което беше ясно към този момент бе,че е имало взрив,който е причинил големи материални щети и вероятно човешки жертви.
За тази цел градската управа бе изпратила специализирано подразделение на военната полиция,което трябваше да извърши разследване и по възможност да разкрие евентуалните извършители. От един от автомобилите,които тъкмо паркираха най-отзад на полицейският кордон,слезе човек на около тридесет годишна възраст с дълги,наострени кафеникави мустаци и леко набола брада,с малки очила, черна униформа и надпис ,,Имперски инспектор” – това бе един от главните столични имперски инспектори към полицията – Калоян Серски,който се разговори със своите колеги и се информираше за ситуацията.
***
На противоположната страна на полицията – лекарите все още преглеждаха Лазар,когато тъмнокафявият автомобил на Кумакови спря отстрани – Радослав дойде,той бе уведомен за случилото се от познати и веднага се запъти към центъра. Щом Радослав видя Лазар до линейката – веднага се отправи натам и без дори да обърне внимание на лекарският екип хвана Лазар за лявото рамо:
-Добре ли си? Какво стана? – питаше бащата.
-Добре съм…уж – поне така мисля,пък и лекарите нищо не ми намират…- сепнато отвърна Лазар – май,че нещо гръмна.
-Гръмнало е – да! Всички така говорят! – продължи нервно Радослав.
Сега лекарският екип се намеси и обясни и на двамата,че Лазар е наред и че най-вероятно просто е претърпял загуба на съзнанието вследствие на ударен шок,поради близостта на взривът. След още няколко минути на разговори с лекарският екип – Радослав подзе Лазар за ръка и набързо се качиха в семейният автомобил – на път за дома.
***
В това време имперският инспектор вече оглеждаше мястото на взрива – той обикаляше останките на трибуната,опитвайки се да види нещо през гъстият пушек,който я бе обгърнал. Приближавайки се през гъстият дим,опитвайки се да прекоси на другата страна,инспектор Серски усети как побутна нещо що-годе меко с десният си крак.
-Какво ли може да е това!? – веднага изникна мисълта в умът му.
Тогава инспекторът на сляпо,обгърнат в пушек се наведе и успя да напипа чудното нещо,след което се обърна и тръгна назад,излизайки от гъстият пушек,в който не можеше да види абсолютно нищо и погледна към ръцете си за да види какво беше взел…инспекторът остана ужасен – това бе частично обгорялата глава на новоназначеният министър на просвещението – Мирош Секереш – очите му все още отворени и страшно вперени в инспекторът,устата му в страшна хватка,озъбила се сякаш освирепяло куче се готвеше за бой. Серски внимателно оставяше главата на знатния академик на земята, в опит да си отдъхне от внезапният шок,когато няколко разследващи полицаи дотичаха до него от другата страна на трибуната – Инспекторе – открихме тялото на Васил Иванов! – новоназначеният министър на публичното дело,което означаваше,че двама от министрите,които щяха да съставляват новото правителство на империята бяха мъртви. Инспекторът показа какво е открил на колегите си,като заръча на един от тях да занесе главата на академик Секереш при медиците,където тя трябваше да бъде запазена и помоли останалите да го заведат при тялото на писателят Васил Иванов. Серски бе отведен от другата страна на разрушената трибуна,където видя разкъсаното тяло на Васил Иванов,до което имаше частични човешки останки.
Инспектора се огледа – полуразрушени стени,унищожени паметници,горящи дървета и дим,но нещо не се връзваше – Взривът е станал близо до трибуната и би било логично да е станал от близката сграда точно зад нея,но самата сграда е в целостта си запазена,единствено с леко счупени и опушени стени – мислеше си инспекторът.
По всичко личеше,че взривът се е случил близо до трибуната и това е.
-Хм…добре,нека първо разберем чии са тези останки и после ще търсим мястото на взривът. – каза Калоян на своя асистент – Щепан Ларович.
Калоян и Щепан започнаха обиколка на трибуната – трябваше да се открият другите останки на персоната,чиито крака единствено бяха открити.
Щепан забеляза кървави следи на няколко места водещи към полуразрушеният паметник от дясната страна на трибуната – Чудно! – неусетно и без да иска възкликна младият асистент-инспектор. Вглеждайки се по-отблизо и по-внимателно във върха на паметника Щепан забеляза нещо подобно на разкъсана плът или разкъсаната дреха,но и в двата случая трябваше да се провери – за това той веднага уведоми Калоян и още един от специализираният отряд за откритието си.

***
Скоро пристигна пожарникарски екип,който трябваше да достигне върхът на паметника и разбере какво беше там.
Пожарникарите направиха път на главният инспектор,който трябваше да се изкачи пръв и това и направи инспекторът – захващайки се за металните стълби,Серски бавно и сигурно започна пътят си нагоре по седемметровият паметник,стигайки до върха,инспекторът спря за момент и тогава се обърна назад към стоящите долу – Това е…Атанас Бодреару – поне каквото е останало от него. – декларативно провикна инспекторът.
Новоназначеният министър на обществените блага бе мъртъв – трети мъртъв министър,нещо безпрецедентно в историята на империята и нещо,което вещаеше само едно нещо – криза – политическа,обществена и международна.

Следва продължение…