Л Е К С И К О Н - брой 40

Day 4,142, 06:30 • Published in Bulgaria Bulgaria • by The Nutcracker

В днешния брой на Л Е К С И К О Н ви представям

Кой си ти в реалния живот?
– Както се казваше в един филм - „Баш майстора и той бил сложна личност“, та и аз така съм „сложна“ личност

Име?
- Вальо (Валентин)

Години?
– 39 (остарял съм)

Професия?
– бизнес консултант по ERP системи

Разкажи нещо за себе си?
– Всеки ден се опитвам да си отговоря на концептуалния въпрос къде си губя времето (не е в ряпата – там губя малко), понеже все не ми остава време, дори и за спане.

Кой си ти в eRepublik?
– Едно не пораснало шиле (shileto (https://www.erepublik.com/en/citizen/profile/7830478)). Трябва да призная, че през 90% от времето съм двукликар, въпреки че в последно време съм по-активен. През повечето време влизах буквално само да работя и да тренирам, както и евентуално да погледна дали няма нещо интересно в пресата или по някоя от стените. Работя само за заплата, понеже като двукликар нямам разходи и не искам да се обременявам с излишни неща. Събрал съм предостатъчно пари и злато само от заплата и като цяло личното ми благосъстояние не зависи от това какво се случва в държавата 😊

Герой?
– И тва е сложно за обясняване 😉

Кога и как научи за играта?
– Търсех неангажираща онлайн игра. Даже май точно така го бях написал, когато се допитах до чичко Гугъл. Играта наистина беше в голяма степен неангажираща – всички ми казваха да не се напъвам и престаравам, а да си кротувам и да трупам сила. После се появиха маверикът и всичките тези пакове и това изроди играта. Наистина съжалявам хората в Д4 – у тях се създава илюзия, че могат да са национални герои и всичко зависи от тях. А истината е, че в политически и военен план сме там, където сме били и преди 10 години и всичките ни успехи и поражения са временни и нямат смисъл в дългосорочен план. Просто Плато полага постоянни грижи да обезценява постиженията, така че да има все по-големи стимули за посягане към картите

Отряд, как и защо?
– Мечетата. Това беше най-привлекателната опция, когато трябваше да избирам отряд. Ако трябва да съм честен, аз се бия рядко и няма голямо значение в кой отряд ще съм, но при мечетета ми е интересно и освен това винаги има актуална информация

Партия, как и защо?
– От отряда прихванах и мечешката партия. Партията ми е вероятно най-интересната част от играта. Събрали сме се големи шемети и постоянно има нещо забавно. Най-много ценя у съпартийците си, че повечето не се вземат насериозно и се правят на ботове, макар че не са точно такива. Интересна е и конкуренцията между „по-сериозните“ и „ботовете“.
Много хора от други партии скандират „айляк“, но повечето от тях всъщност са много филмирани репи. Даже по едно време агитирах да се използва „лабеж“, понеже хубавият слоган „айляк“ се обезцени, защото е в постоянно обръщение от псевдо айляци. Имах един колега на работа, който по цял ден ни пращаше имейли със съдържание : „Лабеееееееееееееж“ 😊. Мнението ми е, че всеки, който се взема насериозно в ряпата, няма моралното право да се кичи с призиви като „айляк“ и „лабеж“


Бил ли си депутат - ако да, какви са целите ти като такъв, ако не, какво би те подтикнало и за какво би се борил като депутат?
– Не съм бил, но сега съм. Увлечен съм от илюзорното чувство, че мога да направя нещо смислено в парламента – вероятно е самозалъгване, понеже в дългосрочен план и това, както всичко останало в ряпата, няма смисъл

Ако те поканят да си част от президентския кабитен, каква длъжност би ти подхождала най-много, с какво би бил полезен?
– Не мисля, че бих се съгласил да се ангажирам в такава степен с ряпата (пък едва ли имам и капацитет за повечето длъжности)

А президент?
– Това е вероятно най-голямата и безсмислена загуба на време и нерви в играта. Подобен въпрос е обида за всеки уважаващ себе си двукликар.

Какво би посъветвал новите неопитни играчи?
– Да не си правят илюзията, че могат да настигнат батковците и каките. Всъщност не е и необходимо – старите кучета са просто бунаци, които са инвестирали прекалено много време и средства в играта и затова им е трудно да се откажат. Така се случва и в реалния живот: повторението създава навик, а навикът – порок. Новите играчи трябва да се опитват да се информират максимално добре, да пробват различни неща и в крайна сметка да се насочат към това, което им е интересно – нали това е смисълът.
Аз лично не споделям сегашната мода – всички бебета да се насочват към авиото. Не съм много наясно, обаче се съмнявам, че и там имат реални шансове да станат конкурентни на старите кучета, но за сметка на това, без да се усетят, ще се окажат в Д4, където има най-голяма принуда да си постоянно активен и постоянно да се състезаваш с останалите. По-добре е да се обясни на бебетата, че са прецакани и сами да преценят, вместо да се вкарват в „коловоза“. Аз бих им препоръчал да не забравят, че ряпата може да се играе и на двуклик и дори е препоръчително периодично да се преминава в такъв режим. Ей ме на мен – някакъв си двукликар, който още не е мръднал от Д1, но пък за сметка на това не завися от никого в играта, имам предостатъчно пари и злато, джафкам успешно из пресата и дори съм депутат. И ако реша за разнообразие да взема медал, ще е достатъчно просто да си изпълня дневната заповед.

И последно, но не и по важност. Какво те задържа в играта и какво е тя за теб?
– В играта има всякакви интересни типажи. Създали сме си някакво общество, което копира всички пороци от реалния свят, но за сметка на това тук нищо няма реален смисъл, така че можем да гледаме на всичко от забавната му страна и с голяма доза самоирония