Имам нужда от съвет за начин за самозащита
•
by buba4ko
За едни сигурно ще е забавно но въпроса ми е сериозен 🙂
Днес с един приятел бях нападнал от група кучета в едно село.
Правихме един преход с него и минахме през едно село където насреща ни изкочиха 3-5 големи и злобни кучета. (после разбрахме че тия кучета са голям проблем за селото и явно собственика ги храни само с прясно месо)
Пътя беше само един и тесен - има няма 3-4 метра. Нямаше как да минем напред по друг път.
Обаждахме се на 112 където буквални ни се подиграха...че ще пратят хора след 3-4 часа...евентуално! А близкия областен град е на 7-10км. Полицията ?!?
Вече напълно разбирам и подкрепям българите де се махнаха от тоя кенеф тук и отидоха в чужбина.
Та въпроса ми е - какво оръжие за самозащита бихте ми препоръчали за евентуални други подобни ситуации?
Засега може би ще видя дали може да си извадя разрешително за пистолет.
Друга добра идея е да имам пистолет с лютив спрей + мачете или голям нож.
Нека троленето започне сега 😁
П.С. Днес няма да има цици в статията ми а зъби кучешки
П.С.С. Моля хора живеещи в чужбина да не коментират защото не знаят за какво иде реч 😁
Facebook
Twitter
Discord
Comments
Препоръчват се кучешки бисквити, пиратки и лютив спрей.
В раницата винаги нося сух пакет с 10тина от пиратките с фитил (по-големите). В централен Балкан един колега изгони кафява мечка...оттогава ми е musthave!
Winagi nosi parjola f djoba si i shte ti stanat preateli
Застреляй стопаните ... лоши кучета няма ... има безотговорни хора!
+1
9 милиметров на кръста..
патрона пробит.
един куршум - едно куче фира!
Понякога се появява и проблем във вид на собственик на кучето.
Един патрон!
После лопатка, копане. И няма проблем.
в чата писахме, аз съм всикнал с кучета доста, нося палка и нож в мен обикновено, имах канадски вълк с него си тренирахме така да се каже, увисвал ми е на ръката докато имам предпазно яке, ама знаеше че е игра но научих бая неща Та лютив спреи пиратки, нож палка и 4те са полезни ако набиеш алфата другите ше се разбягат
кучегон в раницата също върши работа
Два пъти са ме нападали глутници едри кучета в България, в единия случай бях сам срещу три дворни каракачанки, тъй че при все че че живея в чужбина, ще споделя впечатленията си.
Тъй като не нося лютиви спрейове, ултразвукови свирки и новогодишни самоделни пиратки, нито мога да си представя как ще имам време да ги извадя и ползвам докато тия с челюстите спринтират към мене, това което направих докато тройката прескачаше оградата и беше вече на 2-3 метра от мен, беше да сляза от колелото, с надеждата, че ако то е между мен и тях - ще се спрат (което не се случи).
Имаше един момент, в който се уплаших, че ще умра, последващ момент, в който ми кипна, че ще умра нахапан от кучета в покрайнините на село, вдигнах колелото над глава, напсувах ги с всичка сила и се опитах да ги ударя челно, ако мога и трите. Още докато им крещях и тръгвах към тях заораха и с четирите лапи и приседнаха, за да си убият засилката, след което избягаха няколко метра назад. Още бяха с кръвясали очи и ме гледаха лошо и не знам как щяха да продължат нещата, ако стопанинът им не беше излязъл да си ги извика.
После се зачетох, че глутниците инстинктивно винаги се координират с водача си, който е най-едрото куче, обикновено в челото и по средата на линията на нападението и че при контраатака останалите кучета всъщност не са много наясно какво да правят и как да му помогнат и всички се дърпат назад или го оставят да се бие сам. Не знам доколко е валидно в общия случай, но това стана при мен - тръгнах към тях, виках и се опитах да ударя най-едрото от трите, което беше в средата - и трите се спряха и се дръпнаха до оградата, отвъд която бяха прескочили (аз карах колело по "улицата" допреди да дойдат).
Според мен най-важното е да не се паникьосваш, да не бягаш, да не им обръщаш гръб, да не ги оставяш да те обградят и да гледаш да не паднеш на земята. Нож, пистолет, бомби и каквото още ти хрумне изискват доста тренировка, за да можеш за част от секундата да прецениш, че са наложителни, и да успееш да ги извадиш и употребиш. Сигурно ще са от полза, ако се стигне до някакво обсадно положение - да не те пускат да минеш, но не мога да си представя кой планинар ще иска да мъкне три кила желязо на кръста, когато отива на разходка, а не на лов. Единствено тояга със сигурност би ти била полезна. Другите неща не е достатъчно просто да си ги купиш, трябва и да ги поупражняваш, а не знам кой отива на балкана с идеята, че ще го ядат...
три кила????
това да не е калашник бре,,,,
🙂
А колко тежат пистолет + кобур + евентуално колан за него + кутия с патрони? Щото ако вземеш пистолета, вероятно ще искаш и да постреляш с него, вместо да го носиш само да ти тежи.
Ае Джамбазки, стига с тези пиратки. Ако те е шубе стреляй, пръскай, бегай. Ако ти стиска му прилагаш обратна психология. Аз сам с камъни съм държал глутница в кв Левски , София на разстояние. Събирал бързо камъни, правиш няколко крачки към тях и мяташ няколко камъка по тях. После само лаят от разстояние. Ако са породисти зли кучета и ако имаш ножче, им прилагаш обратна психология. Ти се правиш на страшния. Пробвай с камъни, може да извадиш късмет, но основната стратегия, омотаваш горната дреха на лявата ръка и задължително я държиш напред в нападение. Ножа в дясната назад. Ако те нападне, напада ръката с която нападаш, с другата го колиш. Старай се да не показваш страх, че става по лошо.
[removed]
Ако се стигне до там, че те захапе и не пуска тирично за питбул бил съм свидетел трябва да му ливнеш вода. Тогава отпуща захапката инстиктивно за да си поеме дъх.
Вземи си газов пистолет. Като стрелнеш се пръскат.
стреляш нагоре към въздуха
тцтцттцтц, цял патрон бадева.
във въздуха
я му наври една запалена ракета в тумбака, пък слушай квичене после...
Що за село без поне един авджия? По нашия край никой не ги търпи такива, или ще си ги държи в двора или ще ги намери на сметището!
Иначе от тази случка се сещам за една вечна класика:
"Българите са научени от малки да бият кучетата с камъни, а тая страст остава в тях през всичкия им живот. Веднъж един от бившите хаджи Генчови ученици, Петко Ослеков, намислил да си опече гювеч: накитил го със зелени чушки и с патлиджени и занесъл го на фурната. Когато гювечът се изпекъл, то бай Петко го вземал на главата си и понесъл го по улицата, но пред един вратник той видял куче. Петко оставил гювеча на земята, вземал един камък и хвърлил да удари кучето, но кучето се не уплашило, а мъжествено нападнало на Петка. Захванала се една из пуническите войни между Петка и Гуджа — Гуджо напада, а Петко се защищава! Във времето на тая страшна борба Петко стъпил в гювеча и разсипал го в калта, а хаджи Генчо стоял пред вратника си като Галиогабъл, гледал как се вдига към небето парата от гювеча и справедливото му сърце не можало вече да гледа на големите пагуби, които произходили на несправедливата война. Той се приближил до Петка, хванал го за ухото и извикал му:
— Не подобает человеку съ псами борится, зане песъ есть безсловесенъ.
Петко Ослеков заборавил навреме Гуджа и обърнал се към хаджи Генча.
— А кажи ми ти защо ме биеш — рекъл той.
— Бия те, да те боли — отговорил хаджи Генчо. — Я погледай си гювеча…
На Петка притемняло пред очите: той разсипал гювеча си, изгорил краката си, бил победен от Гуджа, а хаджи Генчо дошъл още да го опиня за ушите! Търпението му пукнало и той грабнал гювеча и нахлупил го хаджи Генчу на главата."
Скоро четох за едно семейство- велопътешественици с рикша, което се запасявало с кренвирши за отбиване на кучешки атаки. Иначе аз това, което знам е да не обръщаш гръб и да бягаш, защото жална ти майка за крачола и това под него.