РЕПУБЛИКА ХАКАСИЯ - ЧУДОТО НА СИБИРСКАТА ЗЕМЯ

Day 4,792, 02:13 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Jasmmine


РЕПУБЛИКА ХАКАСИЯ - ЧУДОТО НА СИБИРСКАТА ЗЕМЯ - ПЪРВА ЧАСТ

Хака­сия е осо­бен руски край — с изклю­чи­телно богата и раз­но­об­разна при­рода, с древна кул­тура и гостопри­емен народ. Някои го нари­чат „музей под открито небе” — и не слу­чайно. В под­но­жи­ето на при­казни пла­нини се про­сти­рат живописни степи, без­крайна тайга и над 500 езера с лечебна вода. Бързи, стреми­телни реки и тайн­ствени пещери при­в­ли­чат като маг­нит хора от всички кра­ища на земята. Сред това при­родно раз­но­об­ра­зие се е наста­нило богато културно-​историческо наслед­ство — древни гроб­ници, руини, скални рисунки, светилища.

Легенда на столицата на Хакасия - Абакан

Много отдавна в земята Хакасия се е появила гигантска мечка (Аба). Тя убивала добитък и нападала хора. Но в селото пораснал млад герой - богатир , който се осмелил да се бие с мечката. Героят ранил мечката, която избягала. Той открил следите й и я последвал. През нощта чул колко силно крещяла Аба, как земята се тресела, когато изкоренявала дървета, отрязвала огромни блокове от скали и ги хвърляла надолу. Когато слънцето изгряло, ловецът видял мъртвия звяр, който се превърнал в огромна планина. От планината потекъл мощен поток, в който се вливали нови потоци, постепенно образуващи река. Абахан (Абакан), така местните жители наричали реката , тъй като в Хакасия "аба" е мечка, "хан" е кръв, тоест "меча кръв".



Репуб­лика Хака­сия със сто­лица град Аба­кан се появява на адми­ни­стра­тив­ната карта на Русия през 1930 г. като авто­номна област, през 1991 г. със закон на РСФСР става Репуб­лика, която по феде­рал­ния дого­вор от 1992 г., потвър­ден с Кон­сти­туци­ята на РФ от 1993 г., полу­чава ста­тут на субект на феде­раци­ята. От 2000 г. репуб­ли­ката влиза в състава на Сибир­ския феде­ра­лен окръг.



Тери­то­ри­ята на Хака­сия е разпо­ложена на лявата част на басейна на голямата сибир­ска река Ени­сей. На север и на изток гра­ничи с Крас­но­яр­ския край, на юг — с репуб­лика Тува, на юго­за­пад — с репуб­лика Алтай и на запад — с Кеме­ров­ска област. На площ от 61,900 кв. км живеят близо 600 000 души, над 70 процента от които са в гра­до­вете. Над 80 на сто са рус­наци, а около 12 процента — хакаси. Етни­че­с­ките немци са 1,7 на сто, укра­инците — 1,5 на сто и тата­рите — 0,7 на сто.



Хака­сия се отли­чава от оста­на­лите райони на Русия с осо­бе­ния си климат и свое­об­ра­зен релеф, с уни­кал­ния си рас­ти­те­лен и живо­тин­ски свят, който при­дава на тези места непо­вто­рим коло­рит. Тери­то­ри­ята на репуб­ли­ката се е шир­нала от ляво на басейна на Ени­сей на Саяно-​Алтайското плато и Хакаско-​Минусинската кот­ло­вина. Саян­ските пла­нини, които на места надвиша­ват 2000 м, заемат две трети от площта на Хакасия.



Мно­зин­ството учени смя­тат, че предците на човека са се появили по тези места преди 300 000 години. За исто­риците това е „архео­логи­ческа Мека”, където вече са открити над 30 000 памет­ници — каменни фигури и могили, скални рисунки, стени на древни постройки, отбра­ни­телни съоръже­ния. Сред най-​известните памет­ници са Голямата Сал­бик­ска могила, Сулек­с­ките, Боляр­ските и Под­ку­нен­ските рисунки, архео­логи­че­с­ките находки в пла­нин­ската верига Сун­дуки, крепо­стите Оглахти и Чебаки, сред­но­ве­ков­ните погре­бе­ния Кепен­ски и Уйбат­ски. Пове­чето от тези памет­ници са без ана­лог в све­тов­ната исто­рия. За тях­ното опазване се полагат изклю­чи­телни грижи и под открито небе са орга­ни­зи­рани 10-​ина музея.




При­съе­ди­ня­ва­нето на тази част на Сибир към Русия започва през XVII век с постро­ява­нето на дървени крепо­сти. Местата са били насе­ля­вани главно от племена на тюр­ко­е­зич­ната група — сагайци, качинци, кизилци, кой­бали, от които по-​късно се формира хакас­ката народ­ност. За първи път този край се споме­нава в грамота на Борис Году­нов от 1604 г. като „Киргизка зем­лица”. Първите руски крепо­сти, които са появя­ват в този район, са Томск и Крас­но­ярск. По-​нататъшното при­движ­ване на рус­наците през Мину­син­ската кот­ло­вина обаче било препят­ствано от мест­ните князе при под­крепата на Джунгар­ското хан­ство. След прогон­ва­нето на джунга­рите в нача­лото на XVIII век голяма част от мест­ното насе­ле­ние, което не е било повече от 12 –15 хиляди души, уско­рява при­съе­ди­ня­ва­нето на Хака­сия към Русия. Под вли­я­ни­ето на рус­ката земе­дел­ска кул­тура хака­сите постепенно преми­на­ват от номад­ски към уседнал начин на живот.



Днес основни отрасли на промиш­ле­но­стта са цвет­ната мета­лургия, елек­тро­до­бив­ната и въг­ле­до­бив­ната, които дават общо 75 процента от промиш­ле­ната про­дукция. Репуб­лика Хака­сия е един от големите енергийни цен­трове на Русия. На нейна тери­то­рия и на дес­ния бряг на Ени­сей в Крас­но­яр­ския край се падат 44 процента от хид­ро­е­нергий­ния потенциал на голямата сибир­ска река. Тук се нами­рат и двете най-​големи руски ВЕЦ-​а — Саяно-​Шушинската и Майн­с­ката. Репуб­ли­ката има и реал­ната възмож­ност за уве­ли­ча­ване на топлинно-​енергийните си ресурси на базата на пет­рола и газа. Там са открити пет големи нахо­дища на въглероди.



През послед­ните години осо­бено внима­ние се отделя на раз­ви­ти­ето на туризма и на лечеб­ните курорти. Благопри­ятни усло­вия за това предо­ставя самата при­рода с много­брой­ните си езера с мине­рални води и лечебна кал. Осо­бено ценни са водите на Ширин­ското и Дико­озьор­ското нахо­дище. Там е изгра­ден попу­ляр­ният курорт „Озеро Шира” и сана­то­ри­умът „Туман­ный”. В Хака­сия се нами­рат Държав­ният при­ро­ден резер­ват „Боград­ский”, „Каратошско-​Инейский”, както и при­род­ните пар­кове „Июс­ский” и „Ива­нов­ские озера”. Строго охра­ня­ва­ните тери­то­рии в репуб­ли­ката заемат близо 16 на сто от ней­ната площ.



Хакасия- меката на сибирската Археология


Най-голямата гордост на Хакасия, която я отличава от общата маса на други региони, е нейното уникално историческо и културно наследство.



Голяма част от археологическите паметници са разпръснати из степните и горскостепните простори на републиката. Според експерти има над 30 хиляди от тях. Надгробни могили, гробища, древни селища, укрепени селища, свети крепости, скални рисунки, каменни скулптури - това не е пълен списък на техните видове. Много от тези паметници на историческо и културно наследство са уникални, нямат аналози никъде по света. Древните надгробни могили и гробници в комбинация с природната среда създават тук цялостни природни и културни пейзажи, без които е невъзможно да си представим появата на Хакасия.



Голямата концентрация и разнообразие от археологически обекти свидетелстват за бурното и богато историческо минало на тези места. В древността и през Средновековието Хакасия е била историческа арена, където са се случвали възходите и паденията на култури и държави, миграцията на народите, водели са се ожесточени войни, а мирният живот е течал премерено.



Съвсем естествено е, че има толкова голям брой антики, тъй като природните и климатични условия в Хакасия са благоприятни за обитаването на хората и стопанската дейност. Републиката заема западната част на плодородния междупланински басейн Хакас-Минусинск, който е част от Саяно-Алтайското възвишение. Уникалността на географската среда на региона се крие в неговото ландшафтно разнообразие. В непосредствена близост има суха степ, по-влажна горска степ, планинска тайга и заснежени планини. В региона няма особен недостиг на водоизточници. В планините, където се концентрират значителни маси от атмосферна влага, извират многобройни реки, които се вливат в една от големите реки на Сибир - Енисей.



Климатът се характеризира като рязко континентален, но в същото време е по-умерен, отколкото в съседна Тува (не е толкова горещо през лятото и не толкова силни студове през зимата), по-сух и по-топъл, отколкото в умерените географски ширини, съседни на север. Интересното е, че проучванията на климата в много междупланински басейни в Южен Сибир, проведени през 80-те години на 20-ти век, доведоха учените до заключението, че Хакас-Минусинската депресия има най-благоприятните условия за човешкия живот. Не напразно името „Сибирска Швейцария“ е станало нарицателно за този регион. С една дума, природата на Хакасия винаги е била благосклонна към човека, дарявайки го щедро със своите богатства под формата на ловен дивеч, риба, горски плодове и ядливи корени, пасища с добра трева и плодородна черна почва. Всичко това става основа за интензивното заселване на този регион от древни времена.



Хиляди могили и селища, разпръснати из степите на Хакасия, мълчаливо пазят своите тайни повече от едно хилядолетие. Имената на хората, погребани в тях, отдавна са забравени и времето е изтрило имената на племената, които са живели тук. Но в арсенала на съвременното научно познание има наука, която позволява на немите свидетели от древността да говорят. Това е археология. Благодарение на нея е възможно да се извади древната история на Хакасия от пълната забрава.

Към днешна дата са идентифицирани и проучени почти всички видове археологически паметници, установена е тяхната хронология. Въз основа на материали от разкопки и огромен корпус от случайно намерени артефакти за Хакаско-Минусинската котловина са идентифицирани археологически култури от палеолита до етнографското време. Хакасия наистина се нарича „Мека на сибирската археология“.



Искам още много да ви говоря за Хакасия. Има още много да се разкаже за местната култура,традиции,атмосфера и напитки 🙂


Очаквайте скоро втора част, в която,след като хапнем мюн с чаша айрян ще прескочим до намиращият се наблизо планински зимен курорт Шерегеш 🙂



До нови срещи

Жасмин