Мухлясалият хляб на Фермера

Day 4,495, 03:58 Published in Bulgaria Bulgaria by DonBobolino

Фермерът седеше в огромния си кожен стол на президентския кабинет и се занимаваше с подписването на документи. Точно зад гърба му висеше огромен надпис на английски “Make peace not war”, подарък от братския американски народ.



С най-огромно удоволствие той парафира мирния договор с Турция, който гарантираше освобождаването на всички техни региони. После направи същото с Гърция. Набързо разписа спирането на военните действия с Индия, Украйна, Холандия, Португалия и още няколко други страни. После доволен отпи от чашата си, в която се мъдреше малко топла Кока Кола:

- Най-после пълно спокойствие. Не само в България, но и по света. Никакви войни, никакво насилие – каза той със задоволство – Най-после гражданите могат да се отдадат на най-яката част от живота в еРепублик, а именно ферменето на жито и производството на нискокачествен хляб.

В този момент в кабинета му нахълтаха Перин, Емре, Олда и още няколко представители на Оръжейната Производствена Група. Те го изгледаха злобно и се запровикваха един през друг:

- Ей, насекомо, непотребно…

- Аз на теб….

- Бе ти луд ли си?

- Ей сега ще те…

- Чакайте! Чакайте! Какъв е проблемът? Не разбирам – прекъсна ги Фермерът – Говорете един по един.

Към бюрото се приближи Перин:

- Как можа – изсъска той – Закрил си всички войни, дори тренировъчните. Какво ще правим сега, ние загорелите в толкова битки бойци? Кой ще ни компенсира със златото, което ще загубим? Дано ти МухЛяса всичкия хляб, дано!

Фермерът вдигна успокоително ръце:

- Ей! Няма да ме псуваш на хляб! Слушайте поданици, мои! Няма да се плашите! Оня ден докато орях нивата си, ралото задра някаква подземна скала. Оказа се, че е цялата от злато. Само трябва някой да отиде и да го изкопае. Така ще се сдобиете с толкова много, че дори безлимитната карта на оня, кажи го де, Лами, няма да може да Ви се опъне. Ето Ви по една мотика и отивайте да копаете нивата…така де златото.

Поуспокоена Оръжейната Производствена Група напусна президентския кабинет, като коментираше шумно:

- Това злато дали ще стигне?

- Все ми е тая, щом е толкова много, колкото казва…

- Да похапнем преди тръгване?

- Тцъ! За какво ни е храна, след като няма да се бием…



Същата нощ Фермерът си легна рано. Беше толкова уморен от подписването на мирни договори, че заспа веднага. Засънува безкрайни житни полета, в които безбрежно жънеха безброй комбайни.

От склада се носеше натрапчивата миризма на развалена храна. Фермерът я подуши точно две минути след полунощ, докато спеше. Отвори очи и стреснато се огледа. Не видя нищо, защото в статията бе прекалено тъмно. Стана предпазливо от леглото и опипом се отправи към мястото където беше ключа на лампата. Пътьом събори полупразна бутилка от Кока Кола, която бе забравил на нощното си шкафче. Тя се удари с трясък в пода, но не се счупи, а отровната течност, намираща се в нея грозно изсъска, като настъпена в тъмното змия.

Миризмата се носеше из цялата къща. Фермерът грабна едни огромен фенер и се втурна към склада. Освети наредените по полиците хиляди хлябове и хлъцна от изумление. Самуните бяха започнали да Мухлясват.

- Но как е възможно? Колко са мухлясали? Един, два, три…Ужас – промълви той ужасен – Какво да правя сега? Това е само някаква долна машинация на Оръжейната Производствена Група. Знам си аз. Оня, кажи го де, Периньона, ме прокле. Сега ще му се обадя по телефона да му дам да се разбере.

На 20-тото позвъняване Перин вдигна телефона и сънено каза:

- Да?

- Здравей, приятелю как си? Прекопа ли нивата? – любезно попита Фремерът.

- Каква нива бе? Ти луд ли си – също толкова любезно попита Перин – не виждаш ли, че спя?

- А другите? Те не копаят ли?

- И те спят.

- Перине, приятелю, случайно ти да си виновен за Мухлясването на хляба ми?

Перин се усмихна още по-любезно по телефона:

- Не, приятелю, ти сам го направи.

- Ама как така? – неразбиращо премигна Фермерът.

- Много просто. Като няма с кого да се бием, не сме гладни. Разбира се никой не купува твоя хляб и в крайна сметка, като всеки малотраен продукт, се разваля рано или късно.

- Хм. Не искате ли да си купите хляб на намалени цени. Само 30 стотинки за бройка?

- Не!

- 29, 28, 27, 26, 25, 24…добре де 15. Не, 10!!!

- Яж си го сам!

- Ама аз не съм гладен – жално се обади Фермерът – Добре де ще продам в чужбина?

- Едва ли ще можеш, приятелю – изхили се Перин – проблемът е, че спря не само Българските войни, но и всички световни войни. Никой не ще да яде хляб. Всички ядат само колкото да си прекопаят нивата с мотиката в търсене на някой лев. Ако отвориш пазара ще видиш, че навсякъде се продава по 1 стотинка, независимо от качеството.

- Ама това не е възможно. Все някъде, някой има нужда от моя хляб.

Фермерът ядосано затвори телефона. После припряно започна да товари хляба в хладилния камион.

След около час камионът спря пред жилището на Дон Боболино. Фермерът позвъни на вратата и отвътре се показа съненият шеф на младежите.

- Извинявай Боболино, но се чудех дали можеш да ми направиш една услуга. В камиона карам хляб първо качество. Чудех се дали би искал да го купиш…не за теб и за младежите. Нали са гладни, малките сладки бебоци. Само не казвай, че пият майчина кърма.

- Не – сънено се прозя Боболино.

- Какво не? Не пият кърма? Или няма да купиш?

- Не пият кърма. Ама и няма да купя. Ние все пак сме свикнали да ни подаряват хляба, а не да го купуваме. Впрочем по колко го продаваш?

- 30….е добре - 15.

- Много е. Давам две стотинки на бройка и нито …грош…по малко.

- Имаме сделка – ухили се Фермерът и побърза да стисне ръката на Боболно.

- Да видим стоката…

Двамата отвориха камиона. От вътре ги лъхна миризмата на Мухъл.

- Е какво да се прави – вдигна рамене Боболино – Сделката си е сделка. Лека нощ.

С танцова стъпка Фермерът се отдалече. Боболно въздъхна и набра номера на Доктора:

- Докторе, извинявай, че те будя, ама е спешно. Намерих огромни количества пеницилин. Колко струва ли? Да речем 10 злато на бройка….Имаме сделка, така ли?

Боболино въздъхна отново отегчено и отиде да си доспи.