Мухлясалият хляб на Фермера
DonBobolino
Фермерът седеше в огромния си кожен стол на президентския кабинет и се занимаваше с подписването на документи. Точно зад гърба му висеше огромен надпис на английски “Make peace not war”, подарък от братския американски народ.
С най-огромно удоволствие той парафира мирния договор с Турция, който гарантираше освобождаването на всички техни региони. После направи същото с Гърция. Набързо разписа спирането на военните действия с Индия, Украйна, Холандия, Португалия и още няколко други страни. После доволен отпи от чашата си, в която се мъдреше малко топла Кока Кола:
- Най-после пълно спокойствие. Не само в България, но и по света. Никакви войни, никакво насилие – каза той със задоволство – Най-после гражданите могат да се отдадат на най-яката част от живота в еРепублик, а именно ферменето на жито и производството на нискокачествен хляб.
В този момент в кабинета му нахълтаха Перин, Емре, Олда и още няколко представители на Оръжейната Производствена Група. Те го изгледаха злобно и се запровикваха един през друг:
- Ей, насекомо, непотребно…
- Аз на теб….
- Бе ти луд ли си?
- Ей сега ще те…
- Чакайте! Чакайте! Какъв е проблемът? Не разбирам – прекъсна ги Фермерът – Говорете един по един.
Към бюрото се приближи Перин:
- Как можа – изсъска той – Закрил си всички войни, дори тренировъчните. Какво ще правим сега, ние загорелите в толкова битки бойци? Кой ще ни компенсира със златото, което ще загубим? Дано ти МухЛяса всичкия хляб, дано!
Фермерът вдигна успокоително ръце:
- Ей! Няма да ме псуваш на хляб! Слушайте поданици, мои! Няма да се плашите! Оня ден докато орях нивата си, ралото задра някаква подземна скала. Оказа се, че е цялата от злато. Само трябва някой да отиде и да го изкопае. Така ще се сдобиете с толкова много, че дори безлимитната карта на оня, кажи го де, Лами, няма да може да Ви се опъне. Ето Ви по една мотика и отивайте да копаете нивата…така де златото.
Поуспокоена Оръжейната Производствена Група напусна президентския кабинет, като коментираше шумно:
- Това злато дали ще стигне?
- Все ми е тая, щом е толкова много, колкото казва…
- Да похапнем преди тръгване?
- Тцъ! За какво ни е храна, след като няма да се бием…
Същата нощ Фермерът си легна рано. Беше толкова уморен от подписването на мирни договори, че заспа веднага. Засънува безкрайни житни полета, в които безбрежно жънеха безброй комбайни.
От склада се носеше натрапчивата миризма на развалена храна. Фермерът я подуши точно две минути след полунощ, докато спеше. Отвори очи и стреснато се огледа. Не видя нищо, защото в статията бе прекалено тъмно. Стана предпазливо от леглото и опипом се отправи към мястото където беше ключа на лампата. Пътьом събори полупразна бутилка от Кока Кола, която бе забравил на нощното си шкафче. Тя се удари с трясък в пода, но не се счупи, а отровната течност, намираща се в нея грозно изсъска, като настъпена в тъмното змия.
Миризмата се носеше из цялата къща. Фермерът грабна едни огромен фенер и се втурна към склада. Освети наредените по полиците хиляди хлябове и хлъцна от изумление. Самуните бяха започнали да Мухлясват.
- Но как е възможно? Колко са мухлясали? Един, два, три…Ужас – промълви той ужасен – Какво да правя сега? Това е само някаква долна машинация на Оръжейната Производствена Група. Знам си аз. Оня, кажи го де, Периньона, ме прокле. Сега ще му се обадя по телефона да му дам да се разбере.
На 20-тото позвъняване Перин вдигна телефона и сънено каза:
- Да?
- Здравей, приятелю как си? Прекопа ли нивата? – любезно попита Фремерът.
- Каква нива бе? Ти луд ли си – също толкова любезно попита Перин – не виждаш ли, че спя?
- А другите? Те не копаят ли?
- И те спят.
- Перине, приятелю, случайно ти да си виновен за Мухлясването на хляба ми?
Перин се усмихна още по-любезно по телефона:
- Не, приятелю, ти сам го направи.
- Ама как така? – неразбиращо премигна Фермерът.
- Много просто. Като няма с кого да се бием, не сме гладни. Разбира се никой не купува твоя хляб и в крайна сметка, като всеки малотраен продукт, се разваля рано или късно.
- Хм. Не искате ли да си купите хляб на намалени цени. Само 30 стотинки за бройка?
- Не!
- 29, 28, 27, 26, 25, 24…добре де 15. Не, 10!!!
- Яж си го сам!
- Ама аз не съм гладен – жално се обади Фермерът – Добре де ще продам в чужбина?
- Едва ли ще можеш, приятелю – изхили се Перин – проблемът е, че спря не само Българските войни, но и всички световни войни. Никой не ще да яде хляб. Всички ядат само колкото да си прекопаят нивата с мотиката в търсене на някой лев. Ако отвориш пазара ще видиш, че навсякъде се продава по 1 стотинка, независимо от качеството.
- Ама това не е възможно. Все някъде, някой има нужда от моя хляб.
Фермерът ядосано затвори телефона. После припряно започна да товари хляба в хладилния камион.
След около час камионът спря пред жилището на Дон Боболино. Фермерът позвъни на вратата и отвътре се показа съненият шеф на младежите.
- Извинявай Боболино, но се чудех дали можеш да ми направиш една услуга. В камиона карам хляб първо качество. Чудех се дали би искал да го купиш…не за теб и за младежите. Нали са гладни, малките сладки бебоци. Само не казвай, че пият майчина кърма.
- Не – сънено се прозя Боболино.
- Какво не? Не пият кърма? Или няма да купиш?
- Не пият кърма. Ама и няма да купя. Ние все пак сме свикнали да ни подаряват хляба, а не да го купуваме. Впрочем по колко го продаваш?
- 30….е добре - 15.
- Много е. Давам две стотинки на бройка и нито …грош…по малко.
- Имаме сделка – ухили се Фермерът и побърза да стисне ръката на Боболно.
- Да видим стоката…
Двамата отвориха камиона. От вътре ги лъхна миризмата на Мухъл.
- Е какво да се прави – вдигна рамене Боболино – Сделката си е сделка. Лека нощ.
С танцова стъпка Фермерът се отдалече. Боболно въздъхна и набра номера на Доктора:
- Докторе, извинявай, че те будя, ама е спешно. Намерих огромни количества пеницилин. Колко струва ли? Да речем 10 злато на бройка….Имаме сделка, така ли?
Боболино въздъхна отново отегчено и отиде да си доспи.
Comments
comment
не е това правилната дума, не се ли научи
Звездев е аматьор.....
о7
еРеп историята се е получила добре 😃
Всички прилики с действителни лица и събития са напълно...преднамерени 😂
Хаха, добро е 🙂
Ей....пак съм главен герой🙂
мене ми нема
в целата схема
хахахахахахха
hello
Спасите света от короната 🙂
ей, как ме окраде само! 😃
Предупредих те 😂
???????
🙂
😃 😃 😃
хахахах 🙂
А аз знам едно еБебе, което го кърмят. Шилето се казва.
Те него го кърмят и като вече пораснал младеж...
Може да втане юнак, дет' бозал 30 години.
Хахаха, ЯКО!
о7
хихих
qko e
vot
😃
Боболино, що за сатирик си ти, който постоянно троли простолюдието, а не олигархическата върхушка 😉
Няма проблем. Ще измисля нещо и за теб.
Дай нещо за управляващите, не за малобройната опозиция🙂
Че той шилето е управляващ. Вечният депутат. Номенклатура...
Вместо да се занимаваш с дребни риби като нас, троли правителството и тежките легенди да видим дали ще останеш шеф на ДК🙂
Боболино, не съм бил депутат повече от теб, а ти овърша най-различни властови позиции, като стана и президент, но веднага внезапно се "разболя" и предаде властта на фатмаците, като даже им я поднесе с диктатура.
Като представител на партия център-дясно не трябва ли да защитаваш дребните предприемачи, а да се бъзикаш с олигархията?
Те си манипулатор, шиле. И знаеш ли защо? Защото се подиграваш на болен човек, обвинявайки го в лъжа. Веднага да ми се извиниш!!! Чий интереси обслужваш с гнусните си лъжи? Партийна наредба може би?
Аве, има един болен тук, че и вярващ си, ама не този, за когото иде реч!
🙂
Сигурно този "болен" съм аз🙂
Не си слагай..., къде не трябва.
този път ще се съглася с шилето.
това е сатира обслужваща интересите на олигарсите.
нещо като вестник на Пеевски.
тъжно е, че народа ни има робска психика и напада най-безпомощния и културен индивид в играта.
язък за Левски, нищо не сме научили от него
Абсолютно съм съгласна с теб 🙂
Като си на страната на управляващите и силните е лесно да си трол🙂 Други си е тях да ги натролиш....
Ама чак най-безпомощен не мисля че съм🙂
Нападам....Пеевски...бубачко...това вече е прекалено. Наистина. Това е шибана приятелска шега. Но щом така мислиш, наистина жалко.
Откак се отърка о фатмаците, направи цяла поредица за дребните фермери.
Пусни за разнообразие някоя шега и за новите си приятели - убеден съм, че ще се зарадват, защото знаеш, че те са полуграмотни и оперирани от чувство за хумор и въображение и сами не могат да си съчинят такива неща 😉
Аз не виждам нищо лошо в статията. Човекът казва отдавна известни истини - няма войни, няма пазар ни за хляб, ни за оръжие и не разбирам, какъв ви е проблема.
Май други са оперираните от чувство за хумор. 🙂
Няма проблем с това. Проблема е че няма подобни статии, които да казват едни други истини - като например, че властта е в един кръг хора, които не търпят никаква критика и тролене. И ако аз съм се маниак по к1 и к2 хляба, те са маниаци за друг вид пиксели, което е не по-малко смешно🙂
Това, че не играят твоята игра, не означава, че трбва да бъдат тролени. Ти нали се събираш с тях. Кажи им го.
Лично аз не виждам, за какво трябва да бъде тролено сегашното правителство. Хайде, нашето не пускаше толкова статии. Приемливо.
Само че не разбирам, какъв е вашия проблем?
Има хора, на които им се играе, а и да не им се играе пак играят, за да има интерес и еОбщество. Загърбват вражди, забравят обиди в името на еБългария. Играта е военна. Няма ли ни на картата дълго време, следва отлив на играчи. Та какъв точно е вашия проблем? ДК? Парламент? Диктатура? Затриване?
Отивате в управлението и показвате, какво можете. За да тролиш някой, първо трябва да си показал, че си по-добър от него, че си направил нещо. Та, за какво въобще говорим?!
Много е лесно от страни. Всеки може да троли. Що си мислиш, че аз примерно не мога да бъда като бакала и всички и всичко да ми е криво? Елементарно.
Първо аз никога не съм искал реално от други хора да играят моята игра или да променят своята. Може да съм ги питал някой неща, но няма случай, когато да съм казвал на някого лично - "промени начина си на игра" независимо дали ми е приятел или не. Обратното - много хора са ми казвали, че аз трябва задължително едва ли не да променя моята за да съм бил "полезен", като дори половината които са ми го казвали никога не са ми били приятели , нито ме харесват по някакъв начин. Второ - в РЖ политическата сатира е един от задължителните елементи на свободата и демокрацията. И няма значение дали дадено правителството е успешно или не е, винаги трябва да има някой който да го осмива или троли. Вече хейта и псувните са съвсем друго нещо. Общество където никой не се подиграва на властта и силните на деня е по-лошо от такова в което всеки го прави. ДК - това е отделна тема и не искам да я намесвам тук. Направиха промените, които смятат за необходими. Дали ще е по-добре ще видим. Факт е че Жас и Бубачко преди бяха посланици , а вече не искат да са. Факт е и че аз още съм.
Сега по същество - въпроса за статиите на Дон Буболино. Ти казваш че сегашното правителство няма за какво да бъде тролено ( и дори частично призна, че предишното е имало за какво и че поне донякъде съм бил прав да го троля него за липсата на статии и информация. Но когато аз го това казвах преди ми се обясняваше, че "статиите не са важни" и да гледам картата). Нека допуснем, че си прав за спора. По същата логика - аз за какво трябва да бъда тролен? Някаква власт ли имам, някакви решения ли взимам? Единствената ми връзка с политиката е че съм ПП на ПНБ, обаче дори не съм в Конгреса. Но ето вече има 5-6 статии, които си правят забава с моя начин на игра, с моите виждания за играта. Няма лошо както казах - тук сме да се смеем (поне някой от нас) и аз съм на мнение, че всеки може да бъде тролен. Но веднага прави впечатление, че Буболино не пуска вече статии с които си прави забава с начина на игра на Периня, Олда, Таблов, Вятъра или пък с твоя. Те участват в неговите статии, но някак винаги почтително и някак все са прави. А преди пускаше такива статии - помня една на Буболино в която Периня и Вятъра бяха вкарани в лудницата, за да не дават толкова пари за играта. Вече обаче не пуска такива статии. Нека пак напише една такава статия, пък после да напише пак още 5-6 за мен и за хляба ми.🙂 Така ще е справедливо.
ПП - сори че не слагам абзаци, но пиша от телефон🙂
1. Първо. Никой не може да ми казва за какво да пиша и как да го пиша. Пиша за това, което ми се е сторило смешно или забавно на момента.
2. Второ. Статиите ми нямат за цел да подиграят или наранят някого.
3. Трето. При положение, че се чувстваш наранен, НоФлай, спирам да пиша за теб.
4. Чудя се защо само ти, жасмин и бакалина се ядосахте на статиите за себе си. Преди като пишех за хората, които изреждаш, никой от тях не се оплака.
5. Тук заприлича на детска градина.
6. Шиле, идвам за теб 😊