Join the new world

Фермерът завираше огромната си 10 инчова паламарка в житните класове и стенеше от удоволствие, докато ги режеше със сърпа. В това нямаше нищо чудно, защото жъненето беше едно от любимите му занимания. Другото беше вършитбата. Той нямаше търпение да потърка огромната си диканя в зърната и после да ги пъхне в малката ярмомелка на неговата господарка – принцесата. Беше е взел назаем преди няколко месеца и я ползваше с удоволствие, за да си прави брашно. Обикновено смесваше житните зърна с какалашка, но тая година бе сушава и мамулите му бяха изгорели от силното слънце.



Денят бе особено горещ, но въпреки това Фермерът стоически понасяше жегата без да сваля ленената риза от гърба си. Докато работеше приведен със сърпа и паламарката дочу конски тропот зад гърба си. Към него се приближаваше огромен рицар, целият в черни доспехи.

- Ей, селяк – провикна се той – я дай тук водата, че направо изгорях.

- Аз не съм никакъв селянин – обидено се сопна Фермерът – Аз съм благородник, макар и беден. Не обичам оръжията и затова се занимавам с направата на хляб. Но няма да понасям да ме обижда, някакъв си тенеке бабаит.

Рицарят мощно се изхили:

- Извинете Ваше благородие, не Ви познах! А сега давай проклетата вода, че ще пукна.

Фермерът подхвърли бъклицата си, а Рицаря и онзи жадно я изпи.

- На къде така си тръгнал, рицарю?

Рицарят обърса мустака си и избоботи:

- Как не знаеш ли? Вашата принцеса Шазлена била много тъжна. Причината е, че била тормозена от някаква триглава ламя. Та тая принцеса обявила награда за всяка една от главите и сега аз отивам…

- Каква ли е наградата – прекъсна го бързо Фермерът
.
- Наградата ли? – махна с ръка рицарят – Нещо си…Ъм какво беше? Или теглото на юнака, който я убие в злато или три нощи с принцесата.

Фермерът се опули:

- И ти ще избереш трите нощи, нали?

Рицарят се изхили отново:

- Криво си ме разбрал. Ламята е защитен вид. Тия животни при това са разумни и дори всяка глава си има име. Казват се Ошо, Пешо и Гошо, но накратко им викат ОПГ. Та аз, като посветен рицар на ордена на Пандата и отявлен природозащитник ще пазя бедната ламя, някой да не я нарани. Само някой да й скочи, скачам му и аз и бам с ей тоя боздуган по главата. Виждаш ли колко е готин?

- Не. Може ли да го подържа, за да го разгледам по-отблизо?

- Може. На!

- Мерси! ПРАС по тиквата!!!!

Рицарят се свлече на земята с глуповата усмивка на лице и като затвори очи, мощно захърка. В това време Фермерът се метна на коня му и препусна към бърлогата на ламята, като си мърмореше под нос:

- За една нощ с принцесата съм готов да дам всичкия си хляб, а пък за три да направя ламята на пържоли и кюфтета. Само гледайте.



В това време в Тайната пещера на ОПГ се вихреше луд спор. Литературно - философски!!!

- Вие нищо не разбирате. Писанията на магьосника Кашчей могат да бъдат интерпретирани само по един начин и лирическият герой…- нареждаше Ошо.

- Ти нищо не разбираш – нареждаше Пешо – тук авторът е използвал ретроспекция и семантиката на….кажи му бе Гошо!

- Така е има проблеми в СЕМАНТИКАТА НА ДИМИНУТИВИТЕ В РУСКИЯ!!!!...А кой е пък този?

Фермерът седеше на входа на пещерата с боздуган в ръка и се чудеше коя глава да халоса първо. Когато видя, че моментът на изненадата е пропаднал той вдигна оръжието и бавно се завтече към ОПГ.

- Ей, момче, ама ти какво ще правиш с тоя боздуган – подозрително го изгледа Гошо.

- Струва ми се, че съвсем семантично ще те фрасне по главата – обади се Ошо. Тук има някаква антиномия. Този прилича на фермер, ама се прави на рицар.

- Защо така, бе момче? Никак не е учтиво да ни прекъсваш по средата на философски спор – обидено каза Пешо.

- По принцип – облиза устни фермерът – никога не пропускам философски спор. Обаче сега малко бързам. Трябва да прекарам три нощи с принцесата и това ще стане само ако й доставя главите Ви!

- Защо не каза веднага бе, момче – заговориха в хор трите глави – Три нощи философски спорове с принцесата! Ще бъде супер. Води ни!

И ламята тромаво хукна към двореца, а Фермерът я последва задъхано по петите.



В това време принцеса Шазлена седеше на трона си тъжно въздишаше:

- Ох колко ми е скучно. И на всичкото отгоре ръцете ми са ледени. Никой ли няма да ме развесели? Къде е верният ми шут? Шуте разкажи ми Виц!

Шутът дотърча веднага и като направи смешна физиономия каза:

- Съпрузи си говорят. Тя – Мило, ръцете ми са ледени! Какво да правя! Той – Подръж ми Бирата. Хахахахахах!

- Ти си глупак, шуте! Иде ми да заповядам да те удавят в бъчва с бира!

- Само това не! Аз съм въздържател!

Принцесата се огледа разярено:

- В тоя дворец всички са глупаци. Ако тръгна да Ви режа главите на всички, докъде ще я докарам? Ще си остана сам сама и няма да има с кого да се заяждам…така де, да си говоря. Ех да можеше сега през тази врата да влезе някой умен, ерудиран….Ей! Кой ми прекъсва умните мисли? Какъв е тоя шум отвън?

Вратата се отвори с трясък и в залата нахлу ламята. След нея задъхан влетя Фермерът. Принцесата нададе писък и се скри под масата, от където изкрещя:

- Кой пусна тая гад в моя дворец! Стража!!!!

- Аз я доведох - плахо се обади Фермерът – Нали искахте главите на ламята. Нали я искате жива или мъртва? Затова Ви я доведох цяла, пък Вие я правете каквото искате.

Ламята закима с трите си глави:

- Така е този храбър фермер ни победи в честен двубой. Имаше много такова…кажи го де…пламъци, кръв навсякъде и дори цицини. Ето вижте – Гошо си показа темето, на мястото където вчера се бе ударил в ръба на вратата на тоалетната – И сега мила принцесо трябва да го наградите с три нощи, нали? И ние ще присъстваме, Какво ще кажете?

Принцесата плахо изпълзя из под масата и огледа мълчаливо първо Фермера и после ламята:

- Ами аз отдавна не съм се забавлявала. Представяте ли си? В тоя дворец никой не спори с мен за каквото и да е. Не само защото са тъпи, а защото ги е страх, че ще им отсека главите. Ти, ламьо, може и да си тъпа кат задните части на алпийско говедо, но поне може да се заяжда човек с теб и да ти прави напук. Съгласна съм. Нека да прекараме три прекрасни нощи във философски спорове. Каква ще е темата?

- Може ли да се сади ечемик през пролетта и има ли възможност от него да се изпече хляб първо качество – предложи Фермерът, който вече предвкусваше удоволствието от философския спор.

- Уффффф. Съвсем забравих за теб. Скука! Никакви хлябове. На ти та кесия със злато и ми се махай от философския ми турнир. И така, ламьо! Предлагам темата на спора да е: „Защо в еРепублик някои руски принцеси ги тормозят, като бият срещу приоритетите, а други играчи, ги потупват по рамото“. Какво ще кажете?

Трите глави на ламята си зашушукаха помежду си, накрая Ошо каза:

- Ние сме обикновена ламя и тази тема не ни е позната. Дружно решихме, че ще обсъждаме темата: „Вкусни ли са принцесите през февруари и колко кайма и кашкавал трябва да им се слага“. И тъй като сме трима на една, може да започваме. От най-дълбока древност във Франция франзелата била позната, като…



Трите нощи минаха неусетно. Философският спор, по време на който ОПГ се опитваше да убеди Шаслена, че е по-добре да се слага чубрица в каймата, а тя се инатеше и тропаше с крак, скоро замря. Уморена принцесата заспа на масата, а ламята се измъкна по чорапи от двореца, точно както направи по време на последната философска битка, когато бе докарана в двореца от някакъв Бакалин.

А принцесата спеше и сънуваше. Какво ли? Само тя си знае…Колкото до нашия Фермер – той внезапно си спомни, че има още житни класове, в които да навира паламарката си и да търка диканята си.

Приликите и разликите с истински и измислени лица и събития са случайни