Коледното Писмо до Дядо Плато и прекрасният подарък

Day 4,416, 12:26 • Published in Bulgaria Russia • by theCrow.

Първо искам да благодаря на всички, които гласуваха, даряваха и може би ще ме подкрепят в оценките. За мен не е важно да стигна първо място, нито 3-то място. Разбира се, бих се радвал... още повече, че аз съм с най-недоразвит акаунт 😃 Може би ще звучи тривиално, НО всеки вот, който получих и положителен коментар, които изобщо не бяха малко, ме правят победител. Победител в моите очи. Това е най-голямата радост като знаеш , че не си известен, понеже съм от скоро в играта (отново) и много малко хора ме познават кой бях преди това, но оценяват ТВОРБАТА, а НЕ ИМЕТО.
Огромно БЛАГОДАРЯ още веднъж !
И успех на всички участници. Забавлявайте се !

Тази статия е написана за "Мастиленият Лабиринт 5" !
Приятно четене ! 🙂
Коледното писмо до Дядо Плато и прекрасният подарък



Чудно е как човек започва да вярва във всичко по Коледа.
За болният, че ще се излекува от неизлечимата болест, която го изяжда малко по малко...
За бедният, че триейки билетче за 3лв. от лотарията , които е успял да задели вместо за хляб, ще спечели 1 милион...
За бездомният, че ще дойде отново онова време, когато ще стои кротко под топлите завивки, дървата в печката ще пукат под изгарящият ги пламък, а той ще гледа през малкият си прозорец как се сипе белият сняг на вън...
За детето, което си пожелава баща му да не пребие отново майка му, когато се върне пиян от кръчма, а вместо това да я целуне по челото и да я дари с най-прекрасната усмивка...

И някъде там, се намираше този човек, който пише "Коледно писмо", но не до Дядо Мраз(Коледа по новите стандарти) , а до дядо Плато.

Бюрото беше огромно, но пространството върху него беше оскъдно. Покрито с безброй излишни и отдавна непипани вестници и списания. Замърсено от хилядите пъти, когато мъжът в стаята се беше хранил, но не си беше почиствал. А препълненият пепелник, сякаш се очакваше да му изникнат крачета и сам да отиде до кофата за боклук и да изпразни съдържанието си, продължаваше да стои тъпо и да чака момента, в който някой ще го освободи от тази нелепа съдба.
Дебелият, прегърбен чичка, стоеше свит в тази непроветрена и замъглена от цигарен дим стая. Продължаваше да държи очите си залепени за монитора. "Лупите" му помагаха да вижда по-добре, а когато ги сваляше, за да забърше мръсотията от тях, заприличваше на плъх изпод дюшека на изоставена болнична стая. Чуваше се само разхождането на пръстите му по изгорената на места клавиатура, както и тежкото поемане на въздух от стар пушач.
Пишеше писмо.
Още не бе попълнил полето със съдържателя, но "subject" полето издаваше, че е насочено към еРепубликанският Дядо Коледа - Дядо Плато.

"Скъпи Дядо Плато,
Реших да ти драсне и азе два ряда, брат. По тоз случай - Коледа, ша искам малко внимание в посока еБългария. Братле, ако може па таз година да не ни трият ше е мноо яко. Ма и да не са отпуснеш толкоз, поне пусни там два-три по-яки ивента да стане мазало. Да има тупаници шот за тез години друго не ма вълнува мене. Е, и прези кат бех си беше яко ма мноо ма храниха и неща пойче. Послушен бех таз година тей да знаеш, пък и си плащам всека седмица.
Ай , със здраве батенце и ше чекам отговор! "

Дядо плато, отпуснат в топлото си луксозно кресло от крокодилска кожа, четеше смутено последните редове от новосъздадения акаунт с име на създание от дълбините на океанското дъно, смесено с име на известна марка спортни дрехи. Изведнъж помощниците му - джуджетата дивелъпъри, му подксазаха с тих глас:

- Този е мултак...

При попадането на тези обвиняващи думи, като крайната присъда "Смърт" , Дядо Плато сбръчи нос, събирайки веждите си в едно.

- Знаете какво да правите. - каза старецът и подскочи от креслото си.
...

... Дебелият чичка беше влезнал с друг профил. Направи дневното си задължение "ДвуКлик" и реши да провери пощата си. Никакво получено писмо. Помисли си, че може би ще му трябва време на дъртия, за да отговори.
Опита да влезне и в своя акаунт, но и трите опита бяха безуспешни... тънка струйка пот се появи на челото му. Притеснен и със зачервени очи, като вампир в стая пълна с банки кръв, провери и другите си 2 акаунта, които също не му позволяваха да се "логне". Сякаш предусещаше какво го е сполетяло, но бързо гонеше тази мисъл от главата си. Влезна отново с профила на приятеля си, на който беше обещал, че ще го тренира ежедневно. Потърси собствения си акаунт...
Стичаше се сълзичка по покритата му с брада буза. Под оригиналният му профил, който развиваше от десетилетие, плащайки седмично по 15 евро, се беше появил кратък текст, заобиколен в ярко червено, "Permanently banned"
Поздрави,
еВйника