Join the new world

Дон Хуан Де Кастилио
Дон Хуан де Кастилио Фриско де Марко Мария-Делера Хидалго де Роналдо И Фелипе се подпря на зида-кирпича де плет и дувара под балкона де мансарда и тераса на доня Елена-Клара Мария де Пепе Родригес и Камачо, извади една китара де балалайка-цитра и лютня, и засвири нежно любовната си песен де ария и ода. Но за да не става разказът много дълъг, се случи следното.

Дон Хуан застана под балкона на доня Елена и засвири. По едно време спря, ослуша се и тихичко се провикна:
-Доня Елена, най-прекрасна от всички жени на греховния свят след кралицата-вярната съпруга на крал Фелипе Втори. Покажи да зърна още веднъж ангелския ти лик, за да мога да умра спокойно, ако смъртта реши тази нощ да прибере гршната ми душа..
Нощният мрак се раздвижи и на балкона се показа доня Елена в ефирната си нощна одежда. Дон Хуан затаи дъх, а луната свенливо се скри зад едно малко облаче.
Мигът спря, щурците забравиха да свирят на нощните си цигулки, а вятърът - от страх да не вдига шум и да развали всичко - заобикаляше клоните на дърветата. Дон Хуан пое въздух, съвсем леко докосна струните на китарата и промълви.
-Живота си бих дал за теб, о,приказно създание - само поискай и ще се првърна в мек килим под твоите нозе.
Ефирът услужливо поднесе словата на Дон Хуан до прекрасната доня Елена и тя загадъчно се усмихна.
-Още щом зърнах те, разбрах, че в робство доживотно се обричам, а тежките окови на греха сърцето ми до кръв ще жулят, и само твоят лик мехлем ще е за тези рани.
Доня Елена отметна русите си коси и награди певеца с най-нежния поглед. Това даде още кураж на Дон Хуан.
-Ако светица си, кажи каде е църквата, където аз пред теб да се пркланям. И бих се врекъл във вярност и на Сатаната, ако това е твоя воля.Прекрасна, само мо кажи ми, моля те, по скоро. Дори частица обич къташ ли в сърцето си към бедния дон Хуан - слуга твой най-верен?
Доня Елена понечи да отговори, но поруменя и замълча. Дон Хуан продължи.
-Обичаш ли ме ти кажи и честна, моля те, с мен бъди. И нека цялата свенливост от теб да се оттегли, тъй както смелостта ме мен напусна, щом прося си тъй явно рая на земята или най-страшната присъда.
Доня Елена събра моминската си смелост и каза:
-Га-а-а!
Сиренцето падна от устата и,дон Хуан моментално се хвърли, взе го и го глътна. После тегли един шут на китарата и си тръгна, като доволно потриваше ръце.
След тази случка доня Елена отлетя на юг.