Кандидат-президентски записки от окопа

Day 4,093, 03:56 • Published in Bulgaria Bulgaria • by DonBobolino

На фронтовата линия, беше необичайно тихо. Чуваше се само дъждът, който се сипеше от мрачното небе. В окопите се бяха образували огромни локви, някои от които стигаха до коленете на войниците. От време на време плъхове с настръхнала от студа козина пропълзяваха между тях и се шмугваха в издълбаните в пръстта тунели.

Стоях плътно притиснат между своите бойни другари в очакване на поредната атака към вражеската линия. Някои от тях пушеха нервно, а други припряно преглеждаха щиковете на пушките си и пълнителите на автоматите си.

Внезапно някъде в далечината се чу бучене, сякаш хиляди машини бяха пуснати ендовременно. После се разнесе грохот. Секунди по-късно зловещо свистене разкъса въздуха и земята се разтресе от мощни експлозии. Изминаха минути, в които снарядите падаха като градушка, дълбаейки огромни ями около траншеите. Няколко от тях улучиха точно и из окопите се понесоха писъци и стенания.
Канонадата спря така внезапно, както беше започнала. Звукът на машините се чуваше все по-близо.

- Идват! - изрева някой - Танкове и пехота! Пригответе се да ги посрещнем, сладурчета!



После прозвучаха свирките и всички дружно наизкачха от трашеите. Проехтяха изстрели и автоматични откоси. Нашите оръдия откриха огън и много от противниковите танкове избухнаха в пламъци.

- Те бягат! Напред. По пет на нож! Урааааа!

Над бойното поле се стелеше гъст дим, из който се мяркаха разкривени силуети. Дъждът все още се сипеше силно и отмиваше потоците кръв.

Спрях се задъхан в една дупка от снаряд. На дъното лежеше мъртъв войник, който стискаше подгизнал от водата плик. Беше куриер. Разпознах печата на Нова България и припряно го отворих. С изумление видях, че това е интервю с нейния генерален секретар Don Mitko. Заглавието гласеше:

Дон Митко - президент, президент!



Зачетох:

- Don Mitko, Вие сте кандидат за Президент. Кое е най-важното, което трябва да се свърши от Президента през следващия един месец?

Президентът трябва да е активен , защото се вижда , че играта е в една динамична среда. Трябва да внимава какво прави, защото нещата се променят постоянно и трябва да се мисли преди да се предприемат ходове. Импулсивни и необмислени неща трябва да се сведат до минимум. Той и кабинетът трябва да се постараят да са в час с нещата, както и в комуникация със съюзниците. Да се опита с разумни действия да се помогне на Иран , защото освен един дългогодишен съюзник имаме и доста ферми там. Да обърне внимание на предлагащите програми и да работи в синхрон с Парламента, като се опита да обедини хората.

Кои са членовте на Вашия екип и защо сте избрали всеки един от тях?

Министър на Външните работи ше бъде Aimanan - лъвът от Дивизия 2. Той беше един от най-добрите министри на отбраната и се съгласи да се впусне в нещо ново за него . Надявам се това да направи евентуалния му мандат на поста доста по-интересен. Доказан играч е, от който може да се научи доста.

Министър на отбраната ще е Mo0nShad0w - едно от откритията за българското еОбщество . Изключително нахъсан и мотивиран. Доказа, че може да се справя с поста и мисля , че има място във всеки кабинет за да може да развие потенциала си.

Министър на младежта и образованието ще е DonBobolino - другото откритие . Изключително мотивиран, пълен с идеи в градивна насока. Има дар слово и е изключително комуникативен. Вярвам, че може да разчупи стереотипа за този пост и да докаже , че има смисъл от него.

Ковчежник - Gias Gouliev въпреки чепатия му характер и хаплив тон, той е изключително отговорен човек и вярвам , че ще го покаже и през този мандат.

Вече си бил президент, макар и с друг профил. Кой беше най-големият ти успех и кое те затрудни най-много?

Искам да изчистя името си от предишния мандат , където отнесох доста критика. Както каза Ники Крумов , когато се видяхме, това е като наркоманията, няма отказване и ето ме пак тук.

Какво може да се направи за подпомагане на младите играчи?

Трябва активно да се комуникира с младите играчи за да може да се интегрират в тази доста напреднала игра. Освен помощите, които им трябват, за да могат да стартират нормално, за мен лично напътствията към тях са основния фактор, който да им помогне.

Какви ще са отношенията ни с Астерия?

Дълго време чакахме да станем пълноправен член на съюза и е време да покажем , че сме един отговорен член. Разчитам на една добра и кординирана работа, която да доведе до благото на всички страни членки.

Война или мир?

Мир. Аз съм миролюбив човек и не обичам войните, но това е и военна игра. Като част от нея ще трябва се впускаме в схватки, които може би са най-забавната част от нея.

Хляб или свинец?

Хлебец.

Танкове или самолети?

Плато, самолети по-високи левели КОГАААААА?

Вино или ракия?

И бира, чадо. Шегувам се! Водка, но честно казано избягвам да пия!

Разкажи ни виц!

Защо не носиш вече колана за отслабване ?
- Умаля ми...

Внимателно прибрах ръкописа в джоба си. Трябваше на всяка цена да стигна обратно до нашите окопи, за да изпратя това писмо до редакцията на Kabagaida. Пропълзях до ръба на ямата и внимателно се огледах. Изненадата бе неприятна. На метри от мен имаше закъсал хърватски танк и куполът му бавно се въртеше. Оглеждаше района за врагове и беше готов да стреля.

Един плъх се отърка, като котка в крака ми и се опита да се вмъкне в ботуша ми на топло. Осени ме идея. Сграбчих животнчето и ловко го омотах с канап през гърба и корема. После прикрепих ръкописа към него и вдигнах гризача към лицето си.



- Слушай, плъхчо! Трябва да занесеш това съобщение в София преди 5 февруари. Припкай право в редакцията на Kabagaida. Разбираш ли ме?

Плъхът ме гледаше втренчено. След това ми кимна и изцвърча положително. Пуснах го на земята, а той хукна да бяга към нашите окопи. За щастие се оказа български плъх. Въздъхнах облекчено, след което извадих бомбата от мешката си. Имах да взривявам танк.



Вот, коментар и шаут!