Как спечелихме войната в Турция

Day 4,082, 05:13 • Published in Bulgaria Bulgaria • by DonBobolino

Във веселата бирария на Нова България цареше обичайното оживление. Халбите бяха пълни, а чиниите отрупани с мезета. Красиви сервитьорки разнасяха питиетата.



В един ъглите на заведението бяха насядали няколко от най-изявените ръководители. Забелязах, че пред тях са разпилени множество бумаги, по които се мъдреха някакви таблици и схеми. Когато се приближих, още преди да мога да кажа каквото и да е, в дясната ми ръката магически се появи халба бира, а в другата печени бадеми.

- Наздраве! – изреваха няколко гласа към мен, а някой дори пропя – И да паднем и да бием, пак ще се напием!

- Какво става? Да не редите парламентарните листи за изборите?

- Я стига глупости – сопна ми се един от шефовете – Имаме къде по-сериозни проблеми. От правителството са поискали от всички партии да намерим начин да прекратим войната с Турция, при това, като я спечелим. Затова сега се опитваме да изобретим ново оръжие. Работим върху танк К8 и самолет К8.

- Мхм! И докъде сте? – погледът ми се плъзна по схемите и таблиците.

- Ами това е само началния дизайн. Харесва ли ти? Виж тези две снимки!

Огледах критично двете машини.





- С това трудно ще спечелим войната. Аз обаче имам по-добра идея. Нека да организираме един футболен мач с Турците. Който спечели взима всички спорни територии.

Всички ме огледаха облещени.

- Не ме гледайте така. Ще дадем временно българско гражданство на най-добрите футболисти от Астерия и ще ги бием.

Две седмици по-късно ме извикаха в канцеларията Нова България. Председателят ме уведоми, че идеята е минала на правителственото заседание, депутатите са гласували ЗА, а турците също са я одобрили. Мачът ще се играе на еМаракана в Бразилия пред 200 000 зрители. ТВ права са продадени за цял свят и срещата ще бъде излъчвана дори в еСеверна Корея.



В уречения ден стадионът бе претъпкан от зрители. На терена излязоха 11-те български състезатели. В защита имаше по един играч от Иран, Китай, Перу и Словения. Средната линия беше представена от Румъния, Португалия, Сърбия и Литва, а нападението от двама македонци. Вратарят беше българин.

Турците от своя страна не бяха останали по назад в даването на гражданство на техни съюзници. В редиците им се виждаха няколко талантливи хървати, аржентинци и унгарци.

1 минута. - НАЧАЛО НА МАЧА!

2 Минута - Жълт картон за еКитаеца, който влезе доста остро в краката на съперников играч.

7 Минута - еАржентинец опита късмета си с далечен изстрел от пряк свободен удар. Донякъде застраши вратата на еБългария, но все пак всичко приключи с корнер.

13 минута – 1:0 ГОЛ за Турция, след пробив на хърватин по лявото крило. Българската защита е безпомощна и след прецизен удар, топката е в мрежата на еБългария. Перуанецът и словенецът се карта кой е виновен и словенецът се опитва да ритне перуанеца. В крайна сметка жълт картон за него.

17 минута – 2:0 ГОЛ за Турция, след пробив по лявото крило на еАржентинец. Българската защита е безпомощна и след прецизен удар, топката е в мрежата на еБългария. Словенецът обвинява за гола Ираенца и двамата се псуват на майка.

28 минута - 3:0 Турция, след пробив по лявото крило на еАржентинец. Българската защита е безпомощна и след прецизен удар, топката е в мрежата на еБългария. Българският вратар започва да си скубе косата, а сърбинът му обещава, че ще му купи перука.

От 29 до 45 минута - Игра плътно в наказателното поле на България. Нашите еЛъвове се бранят геройски. Но само толкова.

На полувремето ме привикаха във ВИП ложата, където лично президентът на еБългария ми вдигна скандал за тъпата идея за този мач:

- Не трябваше да става така. Ако не направиш нещо си мъртъв, идиот с идиот!

Замислен се отправих към съблекалните, с надеждата да надъхам момчетата за победа. Докато минавах край съблекалните на Турците обаче забелязах, че врата е открехната. Реших да надникна. Вътре цареше весела атмосфера и вече бяха отворили шампанското. В единия ъгъл забелязах да седи африкански маг, който държеше футболна топка в ръце.



- Хей? Какво става тук? – подвикнах към него.

- Ти пък кой си – изгледа ме той?

- Как не ме ли познаваш – аз съм Боболино ага, везирът на Мармарис – излъгах.

- Ми аз такова…- изпълнявам султанската повеля – правя вуду магия на топката. Така тя влиза само във вратата на българите.

- Хитро – тупнах го приятелски аз. – А имаш ли друга топка?

- Не.

Без да се замисля, извадих едно остро шило от джоба си и прободох топката право в сърцето. Чу се едно ПУФФФФФФ и тя се спихна.



- Ха сега да Ви видя как ще играете без омагьосана топка, гадове такива – ревнах и изтърчах към съдийската стая.

Там нямаше никого, затова тайно подмених всички топки в с наши - български и резултатът бе налице. Второто полувреме със страхотна игра победихме с 4:3 и Турците бяха принудени да ни дадат без бой териториите, за които претендирахме.

После всички заживели щастливо и коментирали, вотвали и шаутвали тази публикация.