Бразилия - Сао Пауло
Nortee
Добър вечер! 🙂
Днес представям първата част от моя проект за опознаване на бразилската кухня, история, география, население. Обстоен отговор даде Gulitiwi - министър-председател на еБразилия. Попитах го кое е най-интересното от неговия роден край - карнавали, кухня, природа.
Избра да отговори като за начало на въпросите свързани с града Сао Пауло.
Ето и отговора:
Нх - Здравей Gulitiwi . Бих искал аз и читалетите на вестника ми да узнаят повече за Бразилия и по-специално за твоя край, където живееш. Какви събития и традиции са съхранени до днес?
Г - Здравей Нотрхе! 🙂
Не мога да пиша за цяла Бразилия, поради факта, че е огромна държава по територия и всеки щат си има свои обичаи, нещо като малки страни в състава на Бразилия сме.
Иначе аз живея в град Сао Пауло, който е приел имигранти от над 170 страни и продължава да приема още с отворени обятия. Централната градска част е населявана от 12 милиона души, но с включването на останалите околности достига до 25 милиона, а за цялото население на щата - то е 46 милиона души приблизително.
Заради многото източноевропейци в Сао Пауло, точно фестивалите от този географски регион са ми едни от любимите - храната, музиката, имигрантите и тяхните наследници допринасят за духа на подобни мероприятия.
Сао Пауло е известен и с това, че има най-многобройната диаспора от италианци, японци и ливанци в цял свят.
В града ни се смесват абсолютно всички кухни познати на Земята.
Типичната наша закуска се състои от обикновен хляб с масло, кафе/с мляко или чисто/, а понякога и месни продукти - салами, филета, шунки.
В щата Сао Паоло има създадена традиция за обяда, който в работните дни от седмицата включва различни продукти и ястия.
Първият ден е посветен на бекона, яйцата, боба с брашното от маниока, агнешко и ориз. Във вторник се консумират отново месни продукти, но са най-обикновени и няма нещо интригуващо. За срядата менюто включва черен боб с колбаси, сушено месо, зеле, орис и брашно от маниока. В четвъртък се яде изцяло италианска кухня - пици, спагети, лазани. Последният ден от работната седмица - петък - е посветен на морската храна.
С друго, с което Сао Пауло е известен, са голямият брой ресторанти /15 хил./, барове - 20 хиляди. В града се консумират 700 пици на минута, на пето място е по брой музеи в Бразилия. Най-голямият търговски център на цяла Латинска Америка се намира именно в Сао Пауло. В някои части на града има запазени райони за живенее на коренното население.
За сега е това от мене. Очаквайте скоро продължението. 🙂
Comments
няма глаголица - няма вот!
Бакала съвсем пощуре !
v
o/
Супер статия, браво 🙂
А така !
Полезна статия, благодаря!
Част от тази стaтия ми направи впечатление.....„ В някои части на града има запазени райони за живенее на коренното население.“...цитат от текста на статията.
........Ако може да има някакво пояснение относно коренното население....преди да сме си направили погрешни или правилни изводи/заключения/, за дестинацията, която е описана...
Здравей, whiskey🙂
We may have lost some info during the translation of the article.
As for the indigenous population - if they choose to live as their ancestors, living off their own land and culture, besides the huge protected areas in the Amazon forest (North region of Brazil) we have the same around the rest of the country, those are the protected areas for the indigenous people.
This is a picture of one of the tribes in the far north of my city - one of the protected areas: http://www.camara.sp.gov.br/wp-content/uploads/2015/05/apartes_N13_b2.jpg
It's their choice to live like that, but they also have access to all the other usual benefits on the public level of any citizen of the city: free school, university, hospitals, etc. They are 100% Brazilians - literally. 😛
It's a protected area, for their safety, not an exclusion zone.
Regards,
Guli
o/