Join the new world

На морския бряг, близо до Двореца на кралицата, в някогашния “квартал на вилите”, потънали в зеленина две каменни сгради ревниво пазят своите тайни. И двете сгради са уникални със своята архитектура. И двете са проектирани от собствениците си. По-известната от тях е вила “Санда” (сега – “Тихия кът”) на проф. арх. П. Смъръндеску – декан на Архитектурния факултет в Букурещ. А другата… Това е вила “Щорк”.

Вила “Щорк” (вляво) и Вила “Санда” (вдясно)

Вилата е построена от Фредерик и Чечилия Щорк. Фредерик Щорк е потомствен скулптор, натурализиран румънец от немски произход, а съпругата му Чечилия Куцеску Щорк е известна художничка от първата половина на XX в. Учила в Мюнхен и Париж, след завръщането си в Букурещ, тя става първата в Европа жена-преподавател в държавна академия по изкуствата. Преподавателската и дейност обхваща всички клонове на модерните декоративни изкуства. Но това, което я прави известна са нейните стенописи. Успешната кариера на художник и дава възможност да построи вилата в Балчик. Артистичното семейство е прекарвало летните месеци в града ни, а вила “Щорк” е една от първите колонистки вили в Балчик. Построена е преди “Двореца” и вероятно е най-старата запазена румънска постройка от периода на окупацията. Не ни е известно Чечилия Щорк да е ползвала услугите на професионален архитект по-време на проектирането на сградата. Знаем само, че е била консултирана от конструктор.

В автобиографичната си книга “Фреска на един живот”, в главата “Чудесната приказка – Балчик”, с много чувство художничката разказва за сбъднатата си мечта:

“Някогашната вила “Елена” – турски кьошк, е била купена от една румънка преди войната. Макар, че семейството ми харесваше старинната и проста обстановка на кьошка, скоро се наложи да построим столова в ‘манастирски’ стил с варосани стени и окръглени прозорци към морето…

…По-късно построих успоредно и моето ателие в “средновековен” стил.

Картина от Чечилия Щорк. Новото ателие (вляво), Вила “Елена” (вдясно), новата трапезария (в средата между тях)

Стаята за спане беше на етажа на стария кьошк, имаше открит балкон. Предната тераса към морето се подкрепяше от каменни колони. Петоъгълният двор беше ограден от зидани стени. Наричахме го ‘белия’ двор.

С времето от нашата къща в Балчик направихме един малък дворец, но не можахме да възстановим духовната атмосфера на старата къща и стаята от горния етаж. Долната стая беше много ниска, с дървен таван, по турска мода. Външна стълба отиваше към горната стая. Горната тераса лежеше върху четири колони с капители в ‘римски’ стил, които и придаваха вид на старинен римски палат – гледано отдалеч.

Въпреки красотата на къщата, тревожех се и не бях доволна, защото виждах липсата на единство между стария павилион и монументалното ателие, което бях построила от дялан камък в близост.

Монументалността му не подхождаше на стария турски кьошк, с който се свързваше чрез трапезарията. Мислих да преустроя всичко, но нямах средства за това.

Исках да сложа на това място едно произведение на изкуството.

Тревожех се, че нямам материална възможност за това. Ателието построих по предварително начертан план, с дебели и високи стени. В началото на стълбището до входа, за по-красиво бях сложила един блок от стар гръцки мрамор с акантови листа, намерен дълбоко в земята от един търговец, който ми го подари. Новото ателие се допълваше с величието на морето, както и цялата сграда със строгостта, изразитеността, простотата и рядкото достойнство.

Това което характеризира къщата от Балчик, след като прие окончателната си форма е точно това хармонизиране с природата чрез строителните материали като камъка, който говори за вечност. Използвах като архитектурни елементи аркади и дълги прозорци. Верандата (лоджията) беше моето място за възстановяване.

В края на краищата изграждането на тази къща и концепцията, от която произлизаше тя са една от моите скъпи реализации. Тази къща, изникнала край морето по волята на едно същество е едно творение на изкуството.

Критиците смятаха, че е неуместно да съжителстват стария турски павилион и новата постройка. Аз се вслушах и наредих на строителя да събори всичко с изключение на ателието и лоджията-веранда и да построи продължение на новата сграда в същия стил. Реших моят възглед да се изпълни и той се изпълни.

Представете си една къща, построена на една височина над самото море, нелишена от елегантност, строгост и простота, приличаща на една крепост с високи зидове в партера, пресечени от няколко дълги прозореца и една тясна и висока врата. В линеен мотив на етажа има празно пространство между осемте аркади на лоджията, красиво пропорционирани и поддържани от дебели колони. Величествена в своята изолация лоджията се състои от едно единствено помещение с една малка ниша в стената, колкото за едно легло за почивка. Това беше някога стената на старата лоджия, която запазихме заради нейните стари камъни, които сега даваха оригиналност и монументалност на интериора.

Колкото и да отричат някои архитекти, на които им харесва конвенционализма, това здание си остава една прекрасна архитектурна проява, внушаваща сила, без да е тежка, цялата от бял камък.

Архивна снимка. Вила „Щорк”

Когато се приближаваш с лодка от морето, самотният блок изглежда мистериозен и потулен зад величествените колони от долния бял двор с капители скулптирани в римски стил, които от своя страна се проектираха върху петте тераси, които формираха солидната база на къщата.

Какъв е интериорът на сградата?

Картина от Чечилия Щорк. Интериор на ателието преди преустройството

Ателието се свързваше чрез един засводен отвор с новото помещение. На източната му стена се намира един голям, широк прозорец, от който се вижда целият залив.

Интериор на залата. Илюстрация арх. В. Нейчев

През прозорците на фасадата се вижда морето и можеше да се види както изгрева, така и залеза на слънцето (Калиакра и Екрене). Варосаните стени на салона имат като орнамент само плоски аркади. Оригиналността на този салон се дължи на аркадата, която го дели на две, но въпреки това си остава едно цяло помещение. Формата на аркадата, наподобяваща разтворен иконостас бях харесала от базиликата “Сан Марко” във Венеция. Една каменна камина във флорентински стил е на стената срещу входната врата.

Интериор на залата. Илюстрация арх. В. Нейчев

Напоследък седях постоянно в лоджията и защото ми беше толкова приятно, намислих да отразя върху стените нещо от моите артистични чувства. И така през последната година декорирах с темпера всички стени.

Нарисувах идеални пейзажи, в които имаше кораби, влизащи в пристанища с високи стени, пътища над пропасти и молещи се девойки в небето. По високи баири препускат надолу и нагоре конници с развети плащове. На преден план покрай странни животни стояха замислени групи жени. Една жена бяга между скалите, носеща послание. Мъже, увити в разноцветни плащове се гледаха, удивени, че се намират в тази фантастична местност. Така стените пееха в цветове и линии, възкресяващи представи без никакъв точен субект.

Помагаше ми Ромео (син на Чечилия, б. а.), като добавяше своята изобретателност. Горе, в ивицата под тавана Лита (дъщеря на Чечилия, б. а.) рисуваше с много ярки цветове, старинни кораби с екипажи, облечени в ризници, хвърлящи котва пред въображаема крепост. На каменни пиедестали бяха разположени перфектните статуетки в бронз и мрамор на Фриц (съпруг на Чечилия, б. а.), и освен това пак тук стояха седем негови каменни релефа. Окото и сърцето се наслаждаваха, гледайки във всички посоки, а цветът на морето се сливаше с картините по стените, а също и със скулптурите на Фриц. В чистия въздух звъняха чуруликанията на лястовиците, влизаха и излизаха между арките и носеха храна на пиленцата си.

Архивна снимка. Лоджията

Тихият ромон на вълните се сливаше с бълбукането на водата в басейна.

Всичко това те пренасяше като песенен припев в рая. Всички тези, а и други подробности, като дъбовата врата с манастирска форма, каменният отвор с вратичката, през която се сервираше, оригиналният парапет на стълбата към лоджията и накрая толкова други, спомагаха заедно със стилните мебели за ефекта на един артистичен интериор, където бях в атмосфера на светло съзерцание и благодарност. Покривки и тъкани в синьо и бяло покриваха ложето за почивка в стените наоколо. Извор в стената, чиято вода се стичаше по мраморна плоча и накрая имаше: килимче, статуетки от бронз и мрамор, свещници от месинг, картини, рисунки и други красиви неща, които може да притежава един страстен артист. Представях си, че живея в един стар каменеи дворец накрая на света.

Лете аз и мъжът ми се чувствахме много доволни в къщата ни в Балчик. Сутрин трудно напускахме стаята за спане с купола, надупчен с кръгли и квадратни отвори, остъклени по ориенталска мода, през които нощем ни гледаха звездите…”

Превод от румънски: Димитричка и Максим Попови.

Поетичният разказ на Чечилия Щорк ни върна назад във времето, когато вилата е била център за културни прояви, а чест гост в дома на артистичното семейство е била самата кралица. Днес реалността е коренно различна. Сградата все още впечатлява с величествената си архитектура, но липсата на адекватна поддръжка и безмилостното разграбване през годините, са отнели много от блясъка на архитектурния шедьовър.

Статията е дело на арх. Велин Нейчев

а Така изглежда вилата сега