Ембарго на...?

Day 3,259, 15:43 Published in Bulgaria Bulgaria by Sollam
Здравейте, приятели, Уважаеми еСънародници! 🙂

Преди да премина към същността на статията, за тези, които не смятат да я четат и търсят начини да избягнат ембаргото ще спомена, че най-бързият и елегантен начин да го сторите, е да смените гражданство си. Не ви съветвам да е с македонско, защото според мен предстоят интересни събития.

И сега към същността:
Ако не ме лъже паметта, (защото не ми се търси) случаите, в които не можете да работите в компаниите си са три:

1. При окупация на еСтраната ви в случай, че холдингите ви са в нея
2.При война с държавата, в която са компаниите ви
3. Ембарго – икономическо, естествено


Ако трябва да се спрем на точка 1, точка 2 и точка 3, разликата е в това, че при точка 3 срокът е фиксиран. При останалите точки нещата стоят по различен начин. Една страна може да бъде окупирана за ден или месеци. Същото важи и за точка две при положение, че е неуспешен еърстрайк, да речем.
Тук е момента да разгледаме и резултатите от изборите:

1. Перин
2. Бакалин

Който и от двамата кандидати да беше Избраникът на народа, щеше да е антиЧили настроен, което от друга гледна точка ще рече, че народът е избрал не само антиЧили президент, но и негов заместник.
Причините не са една и две. Особено предвид събитията през последните месеци.
Като започнем от отказа за МПП по време на мандата на Вадиз, през изплюването в лицето на най-проЧили президента ни в последно време, ( може би на едно ниво с Дзън), за да стигнем до якото наливане на чилийците срещу нас и македонците + немалкото обиди по наш адрес.
Познавайки и двамата кандидати за Президент от времето изкарано тук, откровено казано, лично аз очаквах еърстрайк – Чили. Не, че е късно, за което. Без да съм подстрекател.

Предвид гореизложеното, ембаргото е може би по-малката злина . При война с Чили, компаниите в Чили нямаше да могат работят, а войната с Гърция би придобила други размери. Най-вероятно до изритването ни от изконните ни територии, следствие на което , холдингите на съгражданите ни в еБългария нямаше да могат да работят.
За мен обаче е странно, защо хората не отчетоха подобен сценарий, съответно, защо компаниите на някои играчи са в еЧили и в еБългария???

Преди нововъденията с холдингите, финансовият министър в правителството на Вадис, А.Стоянов, събра стадо дебили, между които и моя немилост, като идеята беше да анализираме ситуацията - икономическа и политическа и излезем с предложения за еСъгражданите ни. Препоръките ни бяха за Русия и Полша, предвид политическата ситуация. Моите бяха категорично за Русия, като дори имаше идеята за преговори с тяхното правителство за връщане на част от данъците, в случай че правителството ни излезе с прогарама за насърчаване на строежите на холдинги в Русия. За съжаление, закъсняхме. Много от съгражданите ни се оказаха изключително пъргави строители.

Защо казвам всичко това?

Защото вместо да се уважава труда на играчите, които се опитват да направят нещо за еСтраната ни, (в случая на Стоянов), от все страни се чуваше „тАп си Саше”.
С риск да си навлека гнева ви ще спомена, че деградацията на еОбществото ни е достигнала една доста презрителна точка на съществуване. Аз бих го нарекъл дори живуркане.
И ембаргото е само костилката на черешката на тортата или по-точно:
върховното забиване на клечица в г... на социума ни.

За да не съм голословен:

Едва ли депутатите са наясно с правилника, но там никъде не пише, че Президентът е длъжен да пусне тема за обсъждане. Това правило важи за депутатие. Възможно е разбира се и да греша.
Приемането на закона не е отговорност на Президента. Пускането на подобен закон би могъл да стори и всеки депутат, мисля. Друг е въпроса, че аз съм убеден, че ако в момента се пусне референдум „ЗА” и „Против” Чили, резултатите ще са много по-убедителни. И това е според мен първосигналната причина за приемането на ембаргото. А вероятността, че повечето със сигурност не знаят до какво води или до какво би довело то, е още по-вероятен от вероятността факт. Най-общо казано това, че пускащият закона е наясно с последствията, а колектива, взимащ решението не, не е отговорност на пусналия закона. Отговорността е колективна.
Тъжното, както в РЖ така и тук е, че скрити в кабинката или зад никнеймовете не си даваме сметка, че:

„Колективната отговорност е най-сигурният път към личната безотговорност!”

Кандидати за Президент и Президенти не си правят труда да пускат статии. Има само един кандидат за депутат със статия в пресата. Изключая две партии със статии с кандидати за избори, гробна тишина в унисон с апатията. Не се сменят ДО-та. Няма шаутове и решаутове при водене на военни и невоенни действия. Едни и същи акаунти блъскат за Индия във въстанията, за да си трупат други ТП отсреща. 20-30 играча се бият за еБългария нон-стоп. Останалите дори не си задават въпроса, как аджеба става тая работа с КО-тата? Чии са тези пари? Или, че когато и на тези „фатмаци” им писне, ще се чудите защо не работят холдингите в България.

Аз разбира се съм съгласен, че апатията е следствие на неукото ръководене на играта от Плато, но едва ли бих могъл да го виня за едно или друго разделение в еОбществото ни. Дали е отроче на манталитета ни или генно модифицирана прищявка е въпрос на друга тема. Със сигурност обаче бих могъл да кажа, че не криенето зад колективната отговорност и дори не уважението към достойните за уважение е ключа към развитието ни като е нация, а Самоуважението.

Както казваше дядо ми, лека му пръст:

„- Живей така, че след време да не се срамуваш от постъпките си!”

Хубава вечер / ден!🙂