[Посланик еФранция] Франция оттук-оттам

Day 1,992, 16:18 • Published in Bulgaria France • by Akaga

Франция.. че кой не я знае.. 🙂

Всеки е чувал за Малкия принц на Екзюпери – „Истинското се усеща само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.”


Или за Жана Д’Арк – жената-воин. Момичето, което побеждава англичаните при Орлеан и покорява французите с борбеността и смелостта си.



Пиер де Ронсар – френският поет от 16в, за който се смята, че може би е от български произход, заради тези му стихове:

И тъй за бащините ми предтечи…
Отвъд Унгария, в едни земи далечни,
където Дунавът, скован от лед,
на Тракия антична е съсед,
над поданици верни господар,
живял маркиз със името Ронсар..

И вероятно е наполовина българин, щом е написал тези прекрасни стихове 😉, олицетворяващи най-точно модерното по това време течение Carpe Diem – Живей за мига!

Ела, любима, да отидем
със тебе розата да видим -
в зори когато разцъфтя,
бе също като теб прекрасна.
Виж: пурпурът й свеж угасна,
а беше като жива тя!
Ах! Колко тъжно се е свела,
как малко място е заела
тя в мъртвата си красота!
Уви! Природата как зла е,
щом цвят така разкошен трае
от сутринта до вечерта.
Повярвай ми, о малка моя,
дордето младостта е твоя,
на дните й се радвай ти.
Цвета й късай днес щастлива,
че старостта немилостива
и твоя чар ще похити.



Мускетарите на Дюма
- за къде без тях - "Един за всички, всички за един!" 😉

Марсилезата - написана е от Клод Жозеф Роже дьо Лил в нощта на 25 срещу 26 Април 1792 г. след обявяване на война на Франция от страна на Австрия. Оригиналното ѝ име е „Марш на рейнската армия“ (Chant de guerre de l'Armée du Rhin). Тя става сборен сигнал на Френската революция и прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, откъдето произлиза и името ѝ. Марсилезата има такъв успех по времето след Френската революция, че на 14 юли 1795 г. е обявена за национален химн
Марсилезата, изпята от Мирей Матийо.

Кроасаните, шампанското, виното







Париж..



Монмартр е един от най-известните квартали в Париж, кръстен на едноименния хълм. Това е артистичния квартал на Париж – със старите улички, художниците, кафененцата, пазещи спомена за посетители като Моне, Ван Гог, Пикасо..





Катедралата Сакре кьор /Свещено сърце/ построена на върха

Сакре Кьор е построена изцяло с дарения от местните жители. Всеки желаещ е можел да си купи камък, на който по-късно да бъдат изписани инициалите му.
/Което ме кара да се отклоня малко, за да споделя една френска тухличка в изграждането на едно приятелство 😉/

Едно интересно място във Франция е островът Мон Сен Мишел. Това е малък скалист остров на около 1 километър от северния бряг на Франция в Нормандия. Върху скалистата планина е построена средновековната църква на Бенедиктинския орден.
Мон Сен Мишел е свързан със сушата чрез тънък естествен земен мост, който бил заливан от прилива, преди да се направи модернизацията на острова, а при отлив се разкрива най-ниската точка, което придавало на планината мистичен вид.



И разбира се Прованс..








И.. така. Темата е безкрайна, но спирам до тук – мисля да отседна в таз къщурка и да си помечтая 🙂