Когато пикселът се сблъска с живота - една дебела история

Day 1,843, 09:25 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sando Griffin


Мъглива и мразовита януарска вечер, нявга преди около три зими...

Чук, чук! Дрън, дрън! Бам, бам! Усилващо се тряскане по прозореца ми ме разбужда посред нощ. Прилично стреснат, тъй като живея на петия етаж, плахо се подавам изпод юргана с пижамката ми на Бойко Борисов и се приближавам с тенис ракетата в ръка към прозореца.
Там някаква мъглява фигура ми прави жестове, че е адски студено и настоява да го пусна да влезе. Прави и знак, че няма оръжие в себе си и приглушено го чувам, че искал да говорим.

Доста дребничък на вид, и видимо не особено страшен, решавам че няма какво да ми направи и бавно отварям прозореца. Шмугва се толкова бързо, че почти не го виждам. След около минута на зъзнене и усилено търкане на ръцете си, за да ги затопли, се обръща към мен в цял ръст и казва:

- Аре бе, ебати пора, от половин час чукам по тоя прозорец - спиш като пън!
- Моля?!? - отвръщам аз потресен - Кой си ти, бе?! Какво правиш на прозореца ми посред нощ?! Как по дяволите стигна до тук?! И най-важното - какво искаш?!
- По-спокойно, балки. Аз съм пиксел.
- Кво?!? - тук се чува и звучният шамар, който си стоварвам, за да се уверя, че не сънувам, но уви всичко се случва пред очите ми.
- Пиксел. Идвам от Румъния, ще ти отправя оферта, на която не можеш да откажеш.
- Аааа, това ли било, поредният брокер... Не, не, мерси - вече имам 3 кредита и изплащам тостер в Технополис. А заплатата не стига и за хляб за тостера. Не съм заинтересован.

Тук с театрален жест му посочвам прозореца, в знак на това, че трябва да напусне възможно най-бързо. Вместо това пикселът най-нагло продължава.

- Ти май не си от най-умните, а? Никакъв брокер не съм. Както казах, аз съм пиксел. Идвам, за да ти предложа нещо, което не си изпитвал никога до сега. Един нов свят.
- Аааа, сега схванах, хаха. Така кажи бе, човек - ти ли си новото дилърче на Пацо. Браво, тъкмо ми трябваше. Дай два грама от тоя "нов свят". Евала, доста хитро название, едвам зацепих, куките ще има да се чудят кво е.

Този път пикселът е потресен и прави така нареченият жест епик фейспалм.

- Ти си бавноразвиващ се - проронва той - Не, ти всъщност си само бавен. При теб няма никакво развитие. Слушай ме сега внимателно, защото няма да поватрям. Само днес, само тук и сега, имаш шанса да прекрачиш отвъд границите на фантазиите си, да попаднеш в друг свят, в Новия свят! Дошъл съм тук и няма да се върна без душата ти.

При тези думи очите му станаха пламтящи, гласът му доста страшен и вече не ми се струваше толкова безобиден. Май бая се преебах, като отворих. За да разведря нагнетилата се обстановка, се опитах да пусна някое лафче.

- О, душата ми вече отдавна я изтръгна бившата ми. И по-бившата. И по-по-бившата. - тук направих леко изкуствена усмивчица
- Именно! Погледнии се - пълна мишка, никой не те знае, нямаш приятелка, нямаш приятели, имаш само един компютър, който и той е от ерата на прабаба ми. Аз ти предлагам всичко! На тепсия! Само с натискането на един бутон и можеш да бъдеш какъвто поискаш! Какъвто винаги си си представял!

Тук вече пикселът звучеше определено заплашително и все повече пристъпваше към мен, докато аз се отдръпвах към ъгъла на стаята, и мястото ми за бягство все повече намаляваше.

- Но, но - заеквах аз - аз си харесвам света, в който живея, не искам да го променям.
- Глупости - измя се пикселът - не харесваш и една частичка в него и много добре го знаеш! Ти нямаш нищо тук.

Прониза ме с изпепеляващите си очи и дълбоко в себе си знаех, че тази битка е загубена. Той беше прав. Мислите ми ставаха все по-объркани и замъглени. Вече не знаех какво да правя, а той все повече ме притискаше. Исках да спечеля време. Промълвих:

- Разкажи ми за този свят.
- Добро момче, ето че започваме да се разбираме.

С драматичен жест, той се изправи в цял ръст, изпъчи се, и започна пламенно да разказва.

- Това е свят на неограничените възможности. Там можеш да бъдеш всичко, което поискаш - силен, богат, обичан, адмириран. Можеш да бъдеш влиятелен бизнесмен, могъщ военачалник, безскрупулен управляващ, или ловък повелител на хорското мнение и вълнения. Всичко е в ръцете ти. Или дори бих казал в краката ти. Свят, където никога повече няма да си никой, където гласът ти ще се чува, и където ще бъдеш нещо значимо.

Усмихвайки се лукаво, и говорейки благо, той продължи да ми описва невероятните блага на този паралелен свят. Епични битки, велики герои, могъщи империи. Всичко звучеше перфектно. Знаех си, че трябва да има някаква уловка.

- Но как ще постигна всичко това, та аз съм един невзрачен и срамежлив мухльо. Хората веднага ще го разберат, като ме видят. Никой няма да ми гласува доверие.
- Ето в това се крие красотата на Новия свят, приятелю - там хората нямат очи. Те не виждат и най-очевадното. Те виждат само това, което ти искаш да видят. Само това, което ти им покажеш - за всичко останало са слепи.
- Но това не е ли ужасно?!
- Как ще е ужасно - та нали всеки ден на улицата хората ти се присмиват, когато те видят. Не ти ли се е искало да си невидим, или те да са слепи?
- Искало ми се е... Всеки ден...
- Ами имаш го, приятелю - изрече пикселът и пусна мазна усмивка.

- Добре, да кажем, че ме видят и ме харесат. Това едва ли ще е достатъчно да ме последват или да ми се подчиняват.
- Няма проблем - ще говориш. Ще ги омайваш.
- Но аз не обичам да говоря - стеснителен съм и не мога да се изразявам добре. Хората не обичат да ме слушат.
- О, не се безпокой. Там хората обожават да им се говори. Колкото повече говориш, толкова по-велик си. Първо ще поседиш малко, ще погледаш отстрани - така ще разбереш, кои са най-говорещите. Тях най-много ги следват. След това изведнъж ще започнеш и ти много да говориш. Дори повече и от най-говорещите. И то ще говориш срещу тях! Ще говориш колко ти си велик и колко те са негодни. Ще говориш какво бляскаво бъдеще ще има с теб, ще обещаваш, ще се възхваляваш!
- Но това е абсурдно, така никой няма да ме изслуша и да ме чуе.
- Напротив приятелю - там хората са глухи. Те не чуват нищо друго, освен туй що им кажеш. Те чуват това, което ти искаш да чуят.

Усещах, че пикселът взима все по-голямо надмощие и вече почти нямах сили да се съпротивлявам. Успях само да смотолевя:

- Но това ще са лъжи! Това няма да съм аз!
- Ами нали точно това искаме, виждаш какво се случва, когато си ти... Ти си никой.
- Но... Дори и така да е, хората веднага ще започнат да разсъждават и ще разберат, че лъжа. Ще ме помислят за измамник.
- Ех, наивни мой приятелю, нима не си разбрал вече... Там хората не мислят. Те не разсъждават. Те са също като теб - улисани да преследват собственото си величие. Те виждат само определени неща, чуват само определени неща, и мислят само определени неща. Там можеш да бъдеш такъв, какъвто поискаш.
- А какво се изисква от мен...?
- Едно единствено нещо - душата ти.
- Но... Аз нямам нищо друго...
- Именно...
- Съгласен съм... Какво да направя?
- Попълни тази форма моля.

Добре дошъл в Новия свят.