[Интервю] Агроном: Копанье му е майката [Кандидат в Бургас]

Day 1,159, 07:52 Published in Bulgaria Bulgaria by Gias Gouliev


Война! Българският лъв се бие храбро с душманите на Отечеството. Българската армия показва чудеса от храброст, обръщайки в бяг вражеските пълчища. Но ето че наближават поредните избори за Конгрес. Те ще бъдат специални, защото са по време на битки, битки за оцеляване. В Бургас от листата на Българския Национален Фронт се кандидатира Агроном Агрономски (в играта и реалния живот с името Gias Gouliev). Той бе така любезен да отговори на въпросите на The Agro Side.


Представи се накратко. Кой си ти? От кое село идеш?

Идем от село... Накои твърдят че от град Грудово, други подозират че съм от Полски Тръмбеш, Каспичан се споменава... Гияс Гулиев има корени във врачанското село Чирен, което пък е по съседство с култовото село Лиляче (питайте Батето Иван Славков за него). Село Чирен е известно и с това, че от там са и корените на нашия многообичан президент Щурмана. Иначе съм си софиянец, тук съм израснал (а роден съм през 1974 г. в Киев, тогава СССР). Агроном е един измислен персонаж, който се вписа много добре в тази игра, радвам се че се харесва на хората от село и града. Още мнозина ме знаят като Мразек, така се подписвам по форумите. Дори не знам защо в играта се регистрирах с истинското си име, а не този никнейм, ха ха, така се получи.
Имам приятелка, с която имаме две близначета. От прдишния си брак имам дъщеря на 9 години. Въобще, имам опит с бебета, който успешно прилагам и в играта.

Кандидатираш се за сефте. Защо се реши на тази стъпка? Защо именно Бургас?

За мен депутатството не е някаква самоцел. Предпочитам да си копам на лозето, да подкарам комбайна на къра, да юркам работниците си да работят със здраве 100, а после да си харча паричките за тренировки с бустери. Но времената са сложни. Прецених, че именно сега съм нужен. Изключително съм доволен от единството на националния ни дух, на сплотеността на българите...
Бургас. В реалния живот с този град ме свързват доста сантиментални спомени. Дори все още съм член на Бургаската Независима Музикална Сцена, хаха, въпреки че вече не се занимавам активно с музика като преди, но контактите и приятелствата си остават. Бургазлии са яки пичове, носят на пиене, в казармата масово са ги пращали да служат в Грудово... така че, откъм реалния живот шъ съ разберем. В играта... отначалото си мислех да е София, това е моят град, тук съм е-роден... Но с партийния президент Greevas обсъдихме върпоса и решихме да се кандидатирам в Бургас или Варна. Аз избрах Бургас. Може би и заради това, че този регион бе окупиран допреди броени часове и моето присъствие в него ще носи символиката на аграрното и индустриалното му възраждане... Не знам, може дори по интуиция да съм взел това решение...

С какво друго се занимаваш в играта?

В армията съм в 4-ти взвод “Васил Левски”, сражавам се по фронтовете. Мога да описвам надълго и нашироко... Но нека да не отегчаваме читателя. Войната си е война. Безсънни нощи, денем когато намеря пет минутки за удар, всичко това съчетано със здраво бачкане и гледане на деца. Харесва ми, помага ми да се мобилизирам.
Посланник съм в Русия, допреди седмица бях такъв и в Бразилия, но доброволно сдадох поста, поради натовареност от една страна, но и поради необходимост от освежаване на функциите. Виждах, че в Бразилия бах зациклил, комуникацията с тамошните власти вървеше “през куп за грош”... Минат президентски избори, отправя питания по актуални въпроси, ако ми отговорят, то става когато тези въпроси не са вече актуални. Пълна “маняна”. Реших, че така не мога и тропнах на министъра оставката си. Докато в Русия нещата за мен са по-разбични. Може би, защото нямам езикови бариери, може би, че отчасти познавам манталитета, особеностите на руската душа. Там имам няколко съществени победи, една от които е, по време на първата лазократска атака срещу иранските ни провинции (съвместно с колегите разбира се, които също воюваха на дипломатическите фронтове) успях да създам предпоставки на помощ да ни бъде изпратена руската армия и техните елитни подразделения. Освен това много руски опълченци дойдоха да се бият за нас. Това беше велик ден, Феникс и ЕДЕН срещу Лазократ. Като посланник съдействах на руското Анти ТО на първите избори за Конгрес след възстановяване на държавата им. Друго признание за мен е истерията на нашите противници, че “българите пропагандират в руската преса”... Реално там съм пуснал 4-5 статии, но те имат своя мощен ефект и до днес. Примерно, за тяхната коледа пуснах само едно поздравление, нищо повече, но резултатът беше, че бях обсипан с въпроси на редови граждани как да ни помогнат за защитта на София (при първата македонска атака). А след обрата, постигнат в сражението по македонската и сръбската преса се появиха обидни квалификации към братушките.
Малко се поувлякох, да продължа с фирмите. Имам три фирми, една за зърно и две пекарни к1, искренно се забавлявам с тях. Но покрай тази дейност, направих един собствен мини проект по отглеждане на бебета, родени в резултат на бейби бума. Може би някъде около 15 са ми на яслата (половината работници), това са тези, които успявам да спася и играят. Къде с блага дума, къде с тояга, обяснявам им как се играе, пращам по някоя кифла... Не ги уволнявам, въпреки че се губят пари (но пък има дни, в които пък се печели от високите цени, нека не ме наричат “кожодер”, каквото съм “спечелил” съм го инвестирал в тези нови играчи). С голямо удоволствие вдигам заплатите на тези бебета, които играят сериозно, които показват стремеж да си вдигнат здравето и да се развиват. След няколко месеца те ще бъдат новите “Агрономи”, труженици на полето и завода.

Колко трябва да продължи войната? Не сме ли изтощени?

Изтощени сме. Но и нашите врагове са изтощени. Ние показваме сила и единство. Единственият начин тази война да свърши е да изубим общата граница с противника (както стана с Турция) или някоя от страните да бъде заличена. Ние няма да бъдем заличени, следователно трябва час по-скоро да заличим еБЮРМ. Колко дълго ще ги удържим, това е отделен въпрос, но тази васална на турците държава трябва да изчезне.
Не сме готови за продължителна война, но кой по принцип е готов? Затова стягаме коланите, трием сополите, работим и се бием. И аз съм уморен, грижи и проблеми колкото щеш, но не се оплаквам.
Положителното от тази война, освен бейби бума естествено, е че започнаха и у нас да се прилагат някои успешни практики – в държавни военни фирми да работят самите военослужещи и граждани на минимална заплата по системана “hire-fire” и да създават военно снаряжение и припаси. Това трябваше да се случи много по-отрано, но процесът се катализира чак сега. Вярвам, че този начин на работа не само ще се съхрани, но и доразвие.

Какво би предложил в тази насока

Каквото може да се предложи по въпроса може да изпълни няколко обширни статии. В момента се сещам за едни много добри практики от реалния живот, като трудовата повинност (след Ньой страната ни няма право да има редовна армия и се създават трудовите войски) и ленинския съботник (не се смейте, може да се въведе практиката един ден в седмицата гражданите с високи скилове да работят безплатно или на минимална за държавни фирми). Друга идея, не е моя, преди време прочетох в един хърватски вестник, при всеки медал играчите от по-високите нива да даряват, примерно, по 1 злато на специален отбранителен фонд – средствата от който да отиват изключително за отбранителната промишленост и снаряжение на армията. Ако 1000 играча го правя? Освен това, много е важно да имаме развита икономика, защото силната икономика и здравия тил осигуряват успехите на фронтовете. Силната икономика ще задържи бебетата в играта, ще им позволи да растат бързо и респективно да станат по-добри войници.

Ти не беше про-ЕДЕН настроен, за разлика от партията, която представляваш?

И в реалния живот, и в играта постановката “про-анти” не я приемам. Единствено мога да кажа, че съм пробългарски настроен. Да, не приемах идеята да сменяме съюзите. Когато си поел ангажимент, когато си дал мъжка дума – тези неща се спазват. Многократно съм се сражавал под знамената на Феникс, мога да кажа, че на моменти (говоря за в2) това бяха доста добре организирани армии. Въобще, българите правихме много за този съюз, неведнъж в статистиките излизахме на челни позиции по нанесени щети. Но в този съюз нещата не вървяха. Няма да задълбавам, причините за напускането са много. Можеха да ни помогнат да задържим първия си хай регион, можеха да се съобразят с нашето мнение за Македония, можеха много да направят за нас. Мнозина нарочиха Щурман за главен “проеденист” на България. Но процесът по излизане от Феникс бе започнат от неговите двама предшественици, при това по съвсем резонни причини, които съвсем не са от нашата партия. Казах за откровенната и нагла провокация на лазократите, случила се броени дни преди парламентарните избори, избраните депутати от които трябваше да се произнесат за напускането на Феникс. Да, да, тогава бяхме все още страна-членка. Същите тия лазократи са си позволили да шантажират тогавашния руски президент Могаба да гласува за нашето изключване. Всъщност, ние не напуснахме, “де юре” те ни изключиха (но после се посипа презрителното “предатели”). И само Русия се застъпи за нас. И къде сега е Феникс? Главните виновници за разпада му, а именно Сърбия и Унгария (заради които напусна Бразилия) скочиха зад борда на потъващия кораб, за да си правят “ос” с БЮРМ и Турция.
Колкото до ЕДЕН. В моманта чисто и просто нямаме алтернатива за да оцелеем. Пък и виждам как ни помагат гърците, хърватите и румънците, че даже и американците (които не са официално в съюза). Много ми се иска ЕДЕН и Русия да се сближат и никога, повтарям никога, да не се налага да заставаме един срещу друг. Подобно на България, Русия обслужваше интересите на Сърбия. Не знам, сърбите върнаха ли многохилядния златен заем на руснаците? А сега сърбите си “набиха камшика”, когато може би би било коректо да върнат заема. В Русия имаше голямо недоволство поради тази причина. Но това си е между тях, на нас не ни е работа.
Ние официално сме членове на ЕДЕН от няколко дни, бъдещето ще покаже правилен ли беше нашият избор. А дотогава – копанье му е майката. Копанье на нивата, копанье на враговете...

Русия, та Русия... Би ли подкрепил безрезервно МПП с Русия?

Безрезервно – не. Все пак, всяко нещо на този свят си има цена. Ако едно такова МПП уронва интересите на Отечеството, не бих го подкрепил. Не ме разбирайте погрешно, това, че харесвам Русия, руския народ и руския език, не означава че сляпо ще се хвърля в някоя авантюра, особено ако на картата е поставена съдбата на България. Нещата трябва да са взаимоизгодни, реципрочни. Хан Крум е казал, че “няма големи и малки народи”, и аз се придържам към това мнение. Като територия сме малки, но по дух сме големи. И този дух се харесва на повечето руснаци. Много бих искал да сме приятели с Русия, но бих желал и Русия да иска да е приятел с България. Ако руснаците не го пожелаят, ние не можем да им натрапим нашата любов. И обратното е вярно, разбира се. Ние сме доказали нашето приятелство многократно, те също. Дори когато видим руснак да се бие срещу нас (понякога се случва), ние не пишем по пресата “руснаците вече не са ни братя”, за разлика от македонци и сърби. Лично аз ще продължа да работя за добрите отношения между двете страни, още повече, че вече имаме и обща морска граница. И бих подкрепил едно МПП с Русия, ако тя извърви напълно своя път на сближаване с нас.

Македония?

Там има доста свестни хора, но на власт са една шайка, знаем си ги, че са от “Лазократ”, установен е откровенно васален на Турция антибългарски режим. Самият факт, че ни нападнаха в гръб, говори сам за себе си. Доводът им беше, че ние воюваме с техните “братя” турците. Защо тогава не нападнаха Гърция, които си бяха във война с Турция? Истината е, че от няколко месеца съществува заговор срещу България, първо да бъде изхвърлена от Феникс (лазократските провокации), после да бъде поделена между Турция и БЮРМ. Затова тази е-държава трябва да бъде заличавана постоянно. Да не могат да си поемат дъх. Докато не си изберат приятелски настроено към България управление.

Да се върнем на изборите. Какви са твоите очаквания?

Очаквам да ме изберат. Но да не очакват от мен кебабапчета.

Твоето послание?

За бейби бум: Маке вар, алсо маке лов! Няма да го изписвам по “нашенски”, да не ви репресират нещо изданието... и най-важното в кампанията ми: Грудово на три язовира!
За успешно водене на войната: Много е важно хората да ядат праз, арпаджик, чесън, кромид, люти чушлета и други витаминки през зимата, направо си е допълнителен бустер, за да имат енергия да танкират и нинджират в последните 3 минути от всеки рунд!
За добро настроение: Хора, забавлявайте се с тази игра! Гаджето ви не се казва Лана и един футболен мач може да бъде по-интересен от движещи се аватари напред-назад... Но понякога е обратното. Айде, с потфърганье!