Join the new world

Здрасти,

Аз съм Перин Айбара и това е част от моя журнал.

Огледах се наоколо, кънтенето в главата ми бе ужасяващо. До мен видях един от драконите ни, покрит целият в кръв, биещ се срещу пет Кошмара. Създания на Тъмния, покрити с пера и полумесеци на гърдите. Отвратителни същества. Но нашият Дракон не се страхуваше от тях. Кръв и слуз хвърчаха и се сипеха като дъжд над бойното поле. Стиснах брадвата, докато не побеляха кокалчетата на ръката ми. Ал Дракон Мартин, златен дракон - един от малкото. ”Кръв и Пепел” изръмжах.



Кръв, пера и отвратителен писък. Кръвта на Кошмара вкопчил се в дракона , ме обля от глава до пети. Завъртане, удар завъртане. Още един и още един. Мириса на смърт и вътрешностни изпълни ноздрите ми. Пет от вълците ми бяха захапали един от генералите на врага. Целите бяха в рани, но не пускаха, единия висеше на гърлото му но сякаш нямаше резултат. В този момент се чу тътен и Златният ни дракон сякаш от нищото се обърна и му отхапа главата.
Завъртях замаяната си глава, около мен имаше трупове до де погледа ми стига. Вълци със слънце на челото, но за всеки вълк имаше по 5 създания на мрака ..
-Кръв и пепел - промърморих. -Къде са другите , къде е Мачин Шин?
-Където трябва да бъде - усетих ръка на рамото ми. -Всичко е наред. Ще ги смажем! - погледна ме Мат с налудничава усмивка. -Добре ли си, Перка?
-Да. - отговорих несигурно.

-Събери вълците си, още един удар ще трябва скоро. Знам, че понесохте загуби, но няма как. - мръщейки се каза Мат.
-Къде е Ранд?
-Някъде в мелето напред, заедно с Вятъра , секат враговете ни, но не знам колко още ще издържат. - намръщи се Мат.

Погледнах назад. Половината от артилерията на Док ... Нямаше я, само огън и жупел се сипеха там където бяха едни от най-точните ни войни. Док, стиснал зъби, продължаваше да дава команди.
-Мат, не мисля, че има смисъл да го държим тук. Половината ни артилерия я няма, а той ще е много по-полезен в мелето.
Мат поклати глава и махна с ръка. Сякаш от нищото се появи висока девойка, излезнала сякаш от викингска легенда.
-Maрия! Хвани Док, прегрупирайте се, вие ще поддържате драконите на Василев! - изръмжа Мат.
-Док приквиваи ни!Разчитаме на теб! Ние ще спрем настъплението им. - Усмихна се мария - Прикриваи ни!

- Мм. Разбира се.



Ревът на останалите оръдия се чу над бойното поле, БУУМ БУУМ БУУМ като едно цяло артилерията на Док прокънтя!

-ЩИТОВЕЕЕЕ КЪМ МЕН! МЕЧОВЕ НАВЪН! - Мария прокънтя над бойното поле. -SHIELD WALL!!!! NOW YA BLOODY BASTARDS! НАПРЕД КЪМ ПОБЕДАТА! - като един хиляда тежко въоржени войни с щитове колкото самите тях и къси гладиуси се появиха зад Мария.

- НАПРЕД! СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ! - Прокънтя над полето!

" НАПРЕД БРАТЯ НАПРЕД"