Отговор/Мандатът ми/ Раздаване

Day 5,849, 14:38 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sollam
Здравейте скъпи приятели, Уважаеви еСънародници! 🙂


26.11 е денят на моя Светец и по традиция ще раздам храна.





Минава полунощ и съм доста уморен, но мисля, че дължа отговор на многото въпроси на лично и в чатовете, относно поста ми на приятелската стена.
Така че, простете правописа! Обещавам да е дълго! 🙂

Отделно от горе посоченото, мисля че измина доста време и обществото ни трябва да узнае истината за съюзници, врагове и прочие по време на мандата ми.
Надявам се за младите да е интересно, както и за всички останали играчи.

Ресурсните войни

Регламентът на Плато е направен с идеята да се подпомогнат малките страни. Отделно правилото за отдалечеността на ресурсите ощетява европейците. Съгласно друг регламент, секундата трябва буквално да бъде сцепена на две, за да вземете бонуса.
Страна като България има минимален шанс при така заложените критерии. Още повече, че бяхме с много отворени тренировъчни от мандата на Цуци, които нямаше как да затворим, предвид регламента за фрийдъма, а и отворената война с унгарците.


Всеки участвал в този мандат на една или друга длъжност, щеше да бъде разпнат при неуспех. И това го знаехме.


Когато започнахме, нямахме идея, че освен всичко изложено по-горе, съществува още едно условие:
Да имате най-дългата битка, разбирайте рунд в някоя от дивизиите. Нещо като 1790 : 1790 във времето на преминаването на бонуса.

Като капак на всичко, Плато хвърли предварително бомба с промени в авио модула.
Това го запомнете, защото не само ние, но и цял свят очакваше работа в самолетните компании, подобно на работата в танковите и хранителните компании. Затова се хвърлихме на авиото.


Имахме война с унгарците. Още не бях стъпил в длъжност, когато в авиорунда с тях, взехме от Цуци 10млн за КО, Дадохме на сърби и други да наливат, но въпреки това загубихме рунда. От там и отношенията ни с Цуци се влошиха. Няма нужда от повече подробности.

Унгарците взеха инициативата. Писах им с предложение да спрем войната и се концентрираме върху бонусите. Обясних, че моята война е срещу Плато, не срещу тях и играчите ни са по-важни от войната в момента. Нея можем да продължим по всяко време.
Президентът им отговори веднага и прие. Предложи връзка в телеграм, която остана до края на мандатите ни.
Никой от унгарците не си позволи да саботира наши бонуси. Никой!!!


Паралелно с това помагахме на много държави, в това число Индия, Перу, Нова Зеландия и т.н. Вече имахме контакти и с Египет. Супер комуникация. Идеята бе, ако ние не успеем с бонусите да вземем концесии от останалите. Всичко се вършеше в движение. Ситуацията се сменяше непрекъснато. Оказахме се гъвкави копИлета. 😊
Олдът свърши невероятна работа в тази насока. Докато аз преговарях и помагах на индийци и други, той беше уговорил нещата с Перу, Нова Зеландия и други страни.

Какво обаче се случи:


Идеята бе ние да вземем всички оръжейни във Видин. Така регионът можеше да стане основна оръжейна ферма за сърби, роми, макета и българи. Атаките можеха да бъдат блокирани със заграждане и непрекъснати войни със сърби, макета и роми. Реално ставахме непробиваеми. Русе трябваше да остане като път за маневри на ромите. София за сърби и македонци, като макетата да затворят и Пловдив при нужда.
Докато всички преговори вървяха, ромите взеха кобалта и ни удариха в гръб. Според регламента за отстоянието, вече не можеше да се борим за него, а имахме трите авиобонуса.
Естествено, бях бесен. Сърбите започнаха да се бият с хърватите за гумата и останахме сами. Всички планове за обща ферма на Астерия отидоха в канала. В същото време македонците взеха зърното и го сложиха така, че ние да нямаме никакъв шанс.

Всеки играеше за себе си!

За разлика от другите обаче, когато ги помолихме, те го преместиха. Това ни даде шанс да вземем зърно и го сложим във Варна.
Индийците взеха всички бонуси – четирите от авиото и четирите от военната промишлености. Договорката с президента им бе за концесия на гумата. Водени от алчността, парламентът им обаче реши да се хвърли в неодима. Прекараха себе си, а съответно и нас. Момчето се извини и поиска импийчмънт, но нас това не ни грееше. Олдът беше уредил селитра мисля от Нова Зеландия и гума от Перу, така че ни оставаше нефта – последният бонус.


В това време, (ако Перката е тук да потвърди, понеже той посредничеше), Литва бяха взели максимума от авио бонуси, в това число и неудима. И те ни затвориха. Не си спомням вече, какво беше станало между Олда и Ипси, защото не искам да си спомням този момент, но ми се наложи да се извинявам на Ипси за нещо, което беше направил Олда. Аз да се извинявам на Ипси?!?!?! Някаква личностна разправия. Нямах идея.

Преглътнах! Идеше реч за еБългария и развитието й години напред.
Бяхме заплашени, че ще сабоотират всички наши опити за следващи бонуси. Разбирайте да бият в битките ни.

- Вариант 1: да затворят дългият ни рунд
- Вариант 2: да удрят във всички отворени битки, обръщайки стените

Извиних се!
Честно казано, такова унижение в реала не съм преживял! И още ми държи влага.
По принцип съм малко горд г.з, но това наистина беше урок, който за нищо на света не съм очаквал да получа. Още повече в някаква игра.

До тук за съюзниците!


Момчетата ни се раздадоха на макс, От Йоро и ТМ, които ръководеха тайминга, (ТМ направи и скрипт за следене на бонуса с тайминг), до всички, които участваха в битките и обръщаха стените при появата на всеки наш шапшал или при издадена заповед. Следяха, скачаха без да жалят вафли, време и оръжия. Тръпнеха, радваха се на успехите в продължение на цял месец и вярваха до край. Някои от тях за съжаление по-късно банираха.
Никога преди не бях виждал такова себераздаване.

Сегашното състояние и икономически просперитет се дължи в основата си на тях!
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ! МОЖЕ ДА Е ИГРА, НО НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ ТОЗИ ОТБОРЕН ДУХ! НИКОГА!!! БЕШЕ СТРАХОТНО ИЗЖИВЯВАНЕ

… И май…та им на безсънните нощи. 😊


При последния бонус – нефт, унгарците се състезаваха с нас. Бяха ни конкуренти. Също и Тайван. Бях дал заповед да не прецакваме останалите страни, а всеки да се бори със собствените си сили. Пожелах успех и на противниците. Те на нас също.
Унгарците удържаха на думата си. Тайван и те. Ние обаче, не. Прецакахме ги. Прецакахме и себе си. Нефтът отиде при Куба.
Естествено, президентите им ми писаха. Срамувах се. Извиних се! Това е ясно. Единственото, което можех да направя е да препратя скрийн от заповедта, с време и час на издаването й.
И унгарци, и тайванци отдадоха чест и показаха разбиране! Последваха покани за приятелство от играчи и от едната, и от другата страни, което означаваше, че инфото беше предадено на всички техни играчи.


А ето го и сравнението:

Терени

Какво се случи по време на мандата на Пламен.
Никой не очакваше терените, а бяхме във война с франсетата. Перу ни бяха спасили задника с намесата си и така войната продължаваше.

За по-младите:
Терените са машина за злато. Разбирайте, рундовете, които имаме в момента в битките, умножени по 3, или три терена във всеки рунд, във всяка дивизия. Максимум сила на терен 20 000. И малкият акаунт е БоК. За мен това е бъдещето на играта + преправяне на ракетните центрове за отборна игра, но админите не чуват или не могат да го проумеят. А, може и да е друго. 🙂

Та, тогава инициативата беше на страната на франсетата, но дори и да беше наша, пак би писал.

Пламен е като Олда и Перин – все горди мъже и никой от тях, и никога не би писал. Пацо се раздаваше докрай. Не знам, колко олекна картата му тогава, но битките бяха свирепи и от едната, и от другата страна. Бих се, но за мен това беше безумие.
Идеше реч за играчите на двете страни, които можеха да натрупат състояния, а не да правят кефа на Плато. Войната можеше да продължи и след терените.

Писах на Акага, понеже президентът им, Майта не отговори.
Както се досещате, отговорът бяха ехидни усмивки с подмятания. Пълна простотия.
Резултатът от комплексите на Майта, а и не само: - занулени акаунти, вместо бъкани такива със злато. И със сигурност куп пари от картата му.
Жалко за Алфата. С него се разбирахме прекрасно. Не очаквах подобно отношение, но… сами разбирате.


Та те това е разликата, скъпи приятели, уважаеми еСънародници! 🙂

Разбира се, от моя гледна точка. Със сигурност има и друга.


Защо уважавам унгарците?

Бият се докрай. Така се биха навремето за нас, така се бият и сега.
Не излязоха от съюза като турците. Не клекнаха като руснаците на турците, които дори преминаха в КОД заради бонуси. Удържаха на думата си.
Когато скоро им писах за епик в Д4, веднага отговориха и се извиниха, че въпреки уважението им, имат битка с ромите. Такива са и в реала. Личен опит.


Това е от мен! Дълго се получи, но ми олекна, а се надявам и за повечето от вас да е било интересно. Все пак е опит, който на някои бъдещи президенти може да потрябва.

И накрая:

Всеки оставил коментар ще получи храна. Не мога да преценя какво количество в момента, но във всички случаи ще е повече от раздаденото преди.


Приятна игра!

Soll