Игрите на...

Day 5,113, 10:17 • Published in Bulgaria Bulgaria • by bakalin

Драсти Мафията.

Гледам АУДАН пуснал статия за разни игри от детството ни.

Да ме извинява, ама това Черен Петър, барбут, генерал, дама по мое време си бяха женски глупотевини. Виж белот и свара си цъкахме.
То, ако те набарат аверите че играеш Черен Петър си беше срааам. Все едно с женските си играл на обличане на кукли.
Та тука ще ви представя истинските , "мъжкарски" игри на моето време и моята махала.
Предупреждавам - не е за слабонервни, нито е четиво за разни Зелени Подлоги, де щели да ми спират ТЕЦ-овете и да си светят и топлят със сушени кравешки лайна.

Така.
на ПЪРВО МЯСТО:



ПРАШКАТА
Незаменим и задължителен атрибут на всеки ПИЧ. Прашката е прост дървен чатал с завързана за него гума, ластик и мешина. Стреля с камъни (обикновенно). Това врабчета, прозорци, гълъби си мряха от нея като стой та гледай.
Стига да ги улучиш де.
Защото често се случваше вместо тях, камъка да те издрънчи по палеца.. и Ауууууууууууууууууууууууу.
Ама Юнак без рана - не може.

Второ място -

ДЖОБНОТО НОЖЧЕ
Също задължителен атрибут за всеки ПИЧ. Най-често си бяха доста ръждиви, но след половинчасово търкане с парцал и пясък на острието се появяваше надписа:
НЕРЪЖД - В.Търново
С ножчетата се играеше на баница. Чертае се един кръг на земята, разделя се колкото е броя играчи и всеки пробва да забие ножчето си във вражеска зона. Ако успее, зависи как се е забило се тегли права успоредна на острието на ножа му и играча взима по-голямата част от вражеската баница.
Често срещано беше и забиване на ножчето вместо в земята, в големият пръст на ляв/десен крак. Ама..... Юнака и раната помните нали?

Трета позиция
Бесене на котки.
Тоя спорт се разиграваше обикновенно през лятната ваканция. Тогава си бяхме по селата и котешката популация там се ширеше свободно и необезпокоявано.
Ако си мислите че е лесно да се обеси котка - в голямо заблуждание сте.
Значи котката бяга, подозрителна е, а хванете ли я то ХАПЕ И ДЕРЕ КАТО ОБЕЗУМЯЛА.
Но веднъж попаднала в лапите на десетина малчугана е обречена. Сезала през врата и я провисваме на клона.
Да, ама тая твар има девет живота и не мре току-така.
Гарантирам: Котка може цял ден да виси обесена и не мре и не мре.
Затова вариантите са два - или я дърпате за краката , или отвързвате сезала от клона, завъртате котката на кръгове над главата си и с ВСИЧКА СИЛА я бухвате в земята.

И последна позиция -
ВРУМВАНЕ на ЖАБИ
Идея си нямам откъде идва това "врумване" ама така му викахме на село.
Играта се състои в следното.
Отива се до реката и се вадят ножчетата. С тях се отрязват млади стъбла от камъш, папур и се изчистват да станат като сламки.
Тука започва търсене и хващане на големи, тлъсти жаби. Колкото по-големи, толкова по-добре.
Защото след кат хванете зелената гад, то трябва да и наврете изрязаната от камъш сламка в задника. А това не е толкова лесно, колкото си мислите. Сламката от камъш си е дебела и ако жабата е дребан, то е голям зор да и я навреш тая сламка. А и друго си е ТЛЪСТАТА ЖАБА.
Та навираш сламката и НАДУВАШ ЖАБАТА колкото можеш!!
Което също си иска майсторлък, защото ти хубаво надуваш, ама все в един момент въздуха свършва и трява си поемеш нов, и ако не запушиш МАЙСТОРСКИ с език сламката, то заедно с въздуха може да поемеш и на жабата лайната...

Така надутата зелена гад се пуска със водата. И понеже е надута на гайда, тя не може да потъне а плува, плува отгоре.
ЕЙ СЕГА Е МОМЕНТА ЗА ВРУМВАНЕТО!!
Вядят се прашките, който няма прашка - с камъни и БООООООЙ по жабата.

Ако я пернеш хубаво се чува едно ДУУУМ и червалъци хвърчат навсякъде.

Особено прецизните и звучни изстрели се помнеха и разказваха дъъъълго дълго време в махалата.

Засега толкова.
АЙЛЯК да е и до ...... минерална вода....