Join the new world

Забогатях.
Стана случайно и бързо.
Винаги съм избягвал да съм началник, защото знаех от личен опит, че съвестният началник е слуга на подчинените си. А, ако не иска, то нещата не вървят и фалитът е само въпрос на време.

Е, бягах от отговорност години наред, но една молба за помощ ме вкара в капана. Познат подаряваше фирмата си. Бе му писнал градския живот и бе купил къща в необитаем дял на Родопите, където смяташе да гледа говеда и коне. Но фирмата му бе успешна и най-важното - в нея работеха 7 човека, на които държеше и не искаше да останат на улицата. В началото се опъвах.
- Не разбирам нито от хард, нито от софт, нито от мрежи и каквото там правите.
- Е, и? Това не е проблем - служителите разбират.
- И като видят зор, как ще им помагам, като нищо не разбирам?
- Успокой се! Няма да се случи нищо подобно.
- Да, бе...
- Досега нищо подобно...
- Ама няма гаранция, че след седмица няма да се случи.
- Ще ми звъннеш.
- Хм, само не ме залъгвай, че ще пасеш по чукарите с гега и лаптоп!
- И защо не?!
- О, това вече е несериозно! Не, че от самото начало беше.
- Виж с'я... Понякога в офиса няка жив човек в продължение на седмици. Хората си бачкат където им е кеф, а нет в България има и то добър.
- Значи ти трябва пазач.
- Ама, че си магаре!
- От магаре го чувам!

Помълчахме половин минута и той включи тежката артилерия.
- Да пробваме 3 месеца и тогава да решиш, а? Ще ти плащам по 5 на месец
Последното го подхвърли уж случайно, но усетих червейчето на куката.
- Пет какво?
- Пет хиляди.
- Лева?
- Лири, стерлинги. Продаваме най-вече на Острова и така ни е по-удобно.
Усетих как червейчето ставаше все по-вкусно и по-вкусно. "11'326 лв 19 ст", както пресметнах, на месец си заслужаваше риска. Край - червеят си свърши работата.
============

Този разговор се проведе на 3-ти август и оттогава тази дата я считам за късметлийска
============

Първият ми работен ден мина самотно. Всъщност, не! Добре, че си взех диска с "Age of Empires II:Conqueror" Не усетих как минаха 8 часа. На втория ден си поръчах пица, а на третия ползвах почивката между 12:00 и 13:00, за да хапна гореща супа в близкия ресторант.
Служителите се появиха след седмица. Първо се сепнах, но всички бяха добронамерени и с фино чувство за хумор, та бързо се сближихме.
- Шефе, ще ни наказваш ли много? - попита най-младата девойка от 4-те.
- Не. Само, колкото и стария.
Засмяхме се и си поръчахме корейско. Докато хапвахме, си помислих, че Светът е прекрасен. А защо да не го направя и малко по-интересен?
- Има ли запалени по пейнбола?
Всички бяхме, но никой не бе пробвал. Досега. Предложих няколкото терена, които знаех и всеки почна да търси дрехи и оръжия, а след две седмици беше първият ни тиймбилдинг. Бе повече от успешен
=============

- Какво реши?
- Какво... да реша?
- Минаха трите месеца. Оставаш ли?
- Кога минаха? Да, оставам, да.
- Служителите са във възторг от теб.
- Е, чак, пък...
- Да, бе! А щом си съгласен, утре ще мине адвокатът ни, за да прехвърли фирмата и да оправи документацията. Не боли, не бой се!
- Знам - имам фирма. Замразена.
- О, скрита лимонка си бил ти-и-и.
==============

Адвокатът бе от старата школа - на около 50, строга прическа и очила, говори на "Вие" и бе учудващо òправен с новите технологии. Приключихме за час. Вече бях собственик на успешна IT-фирма и като такъв щях да получавам част от печалбата плюс... 30'000 лири. О-о-о, да!


============
Августовско чудо, част 1
https://www.erepublik.com/bg/article/-1118621-2771293/1/20