Join the new world

Здравейте читатели! Честит празник на славянската писменост. Нека словото озарява нашите умове и ни води към по-светло бъдеще. Просветата е в основата на успеха. А човек не е ли просветен, за него остават много на брой затворени врати, като той дори не подозира за съществуването им. А зад тези врати се крият: знания, приключения, очарование и прочее.

Днес така и не ми дойде вдъхновението да измисля и напиша, каквато и да е художествена измислица. Ще бъда по-сериозен и ще обсъдя част от проблемите на младото поколение и по-точно безпросветността ни.

Днес е 24-ти май. Ден, в който голяма част от нас се сещат, че общуват на един от най-прекрасните езици, които човечеството е създало. А иначе сме толкова заблудени, че постоянно пренебрегваме славянските езици и в частност българския, като смятаме, че английският или френският са много "по-престижни" езици. Всеки език е красив по себе си. Няма по-висши и по-нисши. Проблемът е в това как се изразяваме и дали има достатъчно добри творци, които да могат, да създават проза и/или поезия на даден език.

Българите, особено от по-старото поколение с умиление си спомнят 24-ти май. Немалка част от младите също имат представа какъв е този празник и знаят за делото на Кирил и Методий. Излизат на манифестации в големите градове. Там обаче никой не мисли за великото дело на Кирил и Методий, освен ако не носи портрет с техните изображения. Всеки мисли как да мине шествието по-бързо и да излезе с приятели след това. Да, и аз мисля така, защото смятам, че манифестациите им в този вид са отживелица и ми навяват на комунистическия строй. Нима като сме излезли на улицата и парадираме в колко "велико" ни е образованието, ставаме по-просветени? Не, ние сме пак същите безпросветници, които предпочитаме да говорим на сленг и да смятаме книжовния български език за отживелица.

В момента образователната ни система е в плачевно състояние. В почти всяко учебно заведение се усеща невероятна амортизация. Методите на преподаване са от XIX век. Има един учител и около 20-30 безгласни букви наречени ученици. Преподавателят се мъчи сам да направи пролет, но самият той е безидеен и среща стената на учениците си. Те не искат да го слушат, смятат, че всичко е скучно и безсмислено. Може да звучи парадоксално, но са прави. Системата е тотално сбъркана и се нуждае от спешна промяна.

Дори на най-ниското ниво ― начина на подреждане на чиновете се открива сериозен проблем. Те са подредени в редици, като по този начин едва ли не ни карат да се чувстваме ощетени, че някои хора седят на "по-хубави" места от другите. С подреждането в редици, учениците и учителите се дистанцират един от друг, създават се бариери, които много често възпрепятстват осъществяването на учебните занятия. А някой замислял ли се е дали може това да се промени? Много са малко тези хора. Лично аз си спомням, че преди година и половина на нас много ни хареса подредбата на чиновете в кръг. Решихме за няколко дни да го приложим, но повечето учители не бяха съгласни. Защо е по-добре в кръг? Учителят ще е в центъра на този кръг и ще е еднакво (относително) близо до всеки един ученик. Този кръг, който се създава и начинът, по който седят учениците, създава по-добри условия за водене на градивни дискусии.

Истината е, че ние младите не умеем да се изразяваме и в учебните часове не ни се дава възможност да изразяваме мнението си по различни въпроси свързани с учебното съдържание, а и не само. Единственият начин, по който можем да кажем нещо, е, когато ни изпита учителят. Иначе през останалото време се водят "незаконни" разговори в часовете по теми нямащи общо с учебното съдържание. Но когато учителят работи само за парите и говори празни глупости, няма как да има заинтересовани хора. Младите хора ходят на училище, защото това е задължение, а не защото искат. Така се получава омагьосан кръг. Какво може да се направи? Наистина труден въпрос, но може да се разчупи "моделът на XIX век". Вместо учителят да е единствен, и да говори по материала, може да се направи така, че по-добрите ученици да помагат на по-слабите. Също така е добре учениците също да застават в центъра на кръга, който предложих и да преподават уроци, и водят дискусии, а учителят само да ги подкрепя и да им дава насоки, за да могат да се усъвършенстват. Така хем ще може да обучават своите връстници и да им помагат, хем ще могат да усъвършенстват уменията си на говорене. Ще могат по-точно и без притеснение да говорят пред дадена аудитория. А това е много сериозен проблем на младото поколение, че ние нямаме изразните средства, с които да общуваме с други хора. Този метод на преподаване е много по-добър, и освен че си развиваме уменията за общуваме, ние успяваме да се сплотим като колектив. Започваме да действаме заедно. Ако някой изпита затруднение, този който е по-напред с материята да му помага, а не да си пази знанията само за себе си, и да се прави на великия всезнайко. Когато се приложи тази система на взаимната помощ, на активното участие на ученици в преподавателската дейност, тогава образованието ни ще тръгне нагоре. Иначе дотогава, всички ще излизаме неподготвени за живота и няма да можем дори, да отстоим елементарна теза. Денят на самоуправлението е направен само да замазва очите ни и така да се хвалим, че учениците могат. Всеки ден трябва взаимно да си преподаваме уроци, и да се изпитваме, а учителят да е наш помощник. Не е лоша идея при тази нова образователна система, ученици, с помощта на учител, да създават контролни работи на база на материала и на това какво са възприели другите. И примерно половината ученици създават контролно за 1-ва група и другата половина ―за 2-ра група. Тези които са създали за 1-ва група, ще правят контролното за 2-ра група, а тези които са създали за 2-ра ― за първа. Така ще може да се установи ученически самоконтрол. А учителят ще е просто мост, който да свърза учениците.

Хубаво, променяме начина на подреждане на стаята, като слагаме чиновете в кръг и на челно място слагаме не учителя, а самите ученици. Това е прекрасно, но се прилага на много малко места в България. А това са неща, които всеки един може при добра воля да го направи и най-важното е, че не се изискват големи инвестиции. Доброто желание е напълно достатъчно за това. Има и много други проблеми, които могат да се обсъждат, но те изискват влагането на финансови средства. Може да се създадат библиотеки в училищата, в които няма.
Материалната база почти навсякъде е в плачевно състояние. Нужни са милиарди, за да може да се оправи цялостната училищна инфраструктура и учениците да учат в условия, които да са като тези в Западна Европа и скандинавските страни. Ясно е, че никой няма да отпусне толкова пари, но крачка по крачка може да се подобри положението. Нужно е желание и воля, и съм убеден, че ако всеки вложи малко от себе си, можем да оправим системата. Защото предложението, което дадох по-горе може да се осъществи, но просто никой не смее да го направи. А се иска толкова малко. Жалко е, че хората не виждат очевидното. Само се оплакваме, че системата ни е лоша, че излизат от училище безпросветни некадърници, дето само крещят и се държат като хлапета на абитюрентския си бал, които идея си и нямат какво да правят в живота и мисля само за това как да се забавляват и каква лудория да направят. А защо никой не мисли как да я оправи, а само я плюем? Нормално, ще затъваме до шия, заради простотията си, но трябва и стари, и млади да се вземем в ръце и да осъществим това, за да спрем порочната практика учениците да излизат неподготвени за живота. А не се иска много. Сигурен съм, че можем.

На този светъл празник, всички трябва да се позамислим за промяна, защото тя е нужна. Днес не участвах в градското шествие, както направи и училището ми, защото протестираме срещу безхаберието на общината и на хората, които имат власт. Да, но докато не решим ние да променим нещата и този протест ще се окаже глас в пустиня. Така се и случи с големите протести през февруари. Нито един човек не се нае да прави политическа организация, независимо, че искали промяна. И какво се случи? Пак същите са на власт. Като ще се прави нещо, нека се прави докрай, нека се отстояват идеите докрай, а не накрая същите демони да са в парламента, които ще продължат, да обезкървяват българския народ, водени от конформистките си идеи, че трябва да сме пионки на САЩ. Опомнете се, ние сме българи, имаме прекрасен език, гениални творци дали толкова много на света, а ние всъщност си робуваме на американските корпорации, които облъчват нашите и без това закърнели мозъци.

Българският език е прекрасен. Дори ние, които участвахме в "Мастиленият лабиринт", без да твърдим, че сме добри творци, успяхме да вплетем думите в прекрасна кошница, от която всеки можеше, да си вземе сладкото от нея, и да го опита. Езикът ни го позволява, просто е божествен и трябва да се гордеем, че го говорим. Дори аз, бездарникът успях да създам текстове, които оставиха отпечатък в душите на читателите и усетиха резонантните честоти на произведенията ми. Словото е нашата сила, то отличава нас хората от всички останали и трябва да го използваме, за да запазим нашата идентичност.

Пожелавам ви всичко най-хубаво в този светъл празник! Дано всеки от нас има смелостта да открехне страница от някоя книга и успее да се потопи в магическия свят на словото. Изживяването си заслужава и е прекрасно, когато човек прочете нещо стойностно, написано на родния му език. А който е по-смел, може да пробва и да сътвори текст. Не боли, не е страшно. Ако искате, пробвайте да напишете нещо тук, в играта, по този начин само можете да обогатите пресата ни, а и ще си намерите нови приятели ― вашите читатели.

С уважение: Армага

И за финал: Господар е този, който е майстор на словото!