ДОСТОЙНО ЕСТ (Какви чувства поражда в мен подвигът на руските войни през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)
ivan.dobrev
Здравей Роб!
В последния си имейл толкова увлекателно ми разказваш за Норманските войни. Реших аз пък да ти напиша за Руско-турската освободителна война, с помощта на която моята родина е освободена. Благодарение на подвига на стотици хиляди обикновени руски войни и офицери, пожертвали младия си живот и щастието на семействата си, днес България я има на картата на света. И това не може да не изпълва сърцето ми с благодарност. И не само аз, всички съвестни и мъдри мои сънародници са дълбоко признателни на загиналите за свободата ни руси, украинци, беларуси, сърби, румънци, финландци... Всъщност има ли значение народността, когато хората се обединят в името на една свещена, достойна кауза?!
Но ти не знаеш почти нищо за нашата история. Затова ще започна с причините за Руско-турската война. Нашият народ традиционно се смята за търпелив, смирен и скромен. Може би поради тази причина близо пет века търпи турското владичество. Вярно е, че от време на време избухват въстания и по планините бродят хайдушки чети, които се борят срещу насилието на турските господари. И все пак на повечето хора им изглежда, че изход няма – както е било, така и ще бъде.
Но заедно с реформите в Турската империя започва и Българското възраждане – на образованието, на книжнината (съхранена през всичките тия 500 години!), на българския дух. Появяват се интелигентни млади българи – не само образовани, но и смели. Повечето от тях учат в Русия, после се връщат в България или заживяват в Румъния или в Сърбия. Именно те първи дръзко заявяват: “ Не щеме ний богатства, не щеме ний пари/ искаме свобода, човешки правдини!“ (Стефан Стамболов). Георги Раковски поставя началото на организираното революционно движение, руските възпитаници Любен Каравелов и Христо Ботев пишат пламенни статии, с които призовават народа си да строши оковите на петвековното иго. С гениалните си стихове и с героичната си смърт Ботев, авторът на баладата „Хаджи Димитър“, се превръща в една от иконите на българската свобода. Другата икона е Васил Левски – апостолът на националноосвободителното ни движение.
В тази историческа обстановка голям отзвук в България получава фактът, че през 1875 година в Босна и Херцеговина се вдига огромно въстание срещу османското владичество. Една година по-късно, през април, и българският народ се вдига на въстание, в което загиват едни от най-великите личности в историята ни като Христо Ботев, Георги Бенковски, Панайот Волов. Но тази саможертва на най-достойните българи се превръща в искрата, която запалва пречистващия огън на освободителната война. Когато Великите сили разбират за зверствата на османците при потушаването на Априлското въстание, руският цар Александър Втори обявява война на Османската империя.
И двете империи са имали много силни армии и мощно оръжие за онова време. Първият етап на войната е свързан с превземането на Северна Добруджа, станало на 22 юни 1877 година. Генерал Цимерман започва да обстрелва Русе и Тутракан, за да заблуди турците. На 27 юни, генерал Драгомиров прави десант при Свищов и там слизат 117 000 души, сред които са българските опълченци. Разделени са на три отряда: Преден, Русчушки и Западен отряд начело с генералите Гурко, престолонаследника Александър Александрович и генерал Криднер. За няколко седмици превземат градовете Бяла, Русе, Велико Търново и Шумен. По-късно Предният отряд превзема прохода Шипка и Стара Загора.
След това Западният отряд превзема Никопол и се насочва към Плевен, където се намира петдесетхилядната армия на Осман паша. По това време Русчушкият отряд разбива най-големите османски сили в т. нар. „Четириъгълник на крепостите“: Русе, Шумен, Варна и Силистра. Близо до „Четириъгълника“ е моят роден град Провадия, който е освободен малко по-късно от генерал Манзей.
По време на тези събития двадесет и седем хилядната Централна армия, начело със Сюлейман паша, напада Стара Загора и го изгаря до основи. Боевете отиват на север, при прохода Шипка, където се разиграва най-лютата битка във войната. 7500-те опълченци, начело с генерал Столетов удържат три дни по-многобройната османска армия. Иван Вазов, патриархът на българската литература, пресъздава подвига им в едно от най-известните си стихотворения – „Опълченците на Шипка“:
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели.
Задъханият ритъм на тази ода, в която в градация са изброени експресивни глаголи, метафори, сравнения и хиперболи, ме кара да си представям като в баталната сцена на увлекателен филм драматичната битка за балканския проход. Руските войни и българските опълченци знаят, че съдбата и на България, и на общата им благородна кауза зависят от тях. Затова като че ли всеки от тях забравя себе си, собственото си малко съществуване и посвещава живота си на Свободата.
След три дни генерал Фьодор Радецки идва с подкрепления и разбиват армията на Сюлейман паша. Историческата победа се случва, след като по-малобройните, по-зле въоръжени български опълченци и руските им братя вече са спечелили духовната победа, полагайки живота си в жертва пред олтара на България. Винаги настръхвам, когато на 3 март – нашия национален празник, слушам за героичната Шипченска битка - връх в националната ни история; когато самият аз декламирам Вазовото стихотворение или чуя песента „О, Шипка!“ на българската рок група „Епизод“.
После два месеца има неуспешни атаки за превземането на Плевен, пристигат подкрепления начело с генерал Тотлебен. Преди Плевен да падне, се освобождава абсолютно цяла Северна България. На 10 декември, след 5 месеца обсада, Осман паша предава Плевен в ръцете на руснаците.
През декември 1877 година и януари 1878 година започва заключителният етап на войната. На 4 януари е превзета София. На 9 януари се води Шейновската битка, в която руските войни пленяват централната османска армия- една от най-модерните армии за времето си. На 16 януари е превзет Пловдив, а на 20 януари войските влизат в Одрин.
Руската армия вече е на 20 км от Истанбул. Победата е пълна. Тогава твоите предци изпращат модерен флот, за да се предотврати превземането на османската столица. Но аз не ти се сърдя, никой не носи отговорност за делата на дедите си 🙂
След месец и половина, на 3 март 1878 година, е подписан Санстефанският мирен договор, чрез който България е освободена.
Преди година имах по история домашно на тема: „Какви чувства поражда в мен подвигът на руските воини през Руско-турската освободителна война?“ Мисля, че от цялото ми писмо досега ти е станало ясно какво съм написал тогава. Ще ти цитирам само заключението на съчинението си:
„Аз изпитвам благодарност към руските, беларуските, финландските, румънските, сръбските и украинските войници, жертвали си живота за освобождението на моята родна страна от петстотингодишно турско робство. Изпитвам уважение, възхищение и дори страхопочитание към генералите, помогнали ни да се освободим от робските окови. Почитам много тези хора и винаги ще бъда благодарен на Русия и нейния прекрасен народ. И ако трябва да изразя признателността си само с две думи – така, че да ме разберат всички, свързани от общото братство на славянството и християнството, ще избера:
Д О С Т О Й Н О Е С Т ! “
Роб, ти не си славянин, но също си християнин и се надявам, че разбираш вълнението, с което пиша за прекрасните човешки същества, избрали саможертвата в името на висок идеал. Защото знам, че и в историята на твоята страна има такива светли личности. За всички тях, независимо към кой народ и на коя епоха принадлежат, гениалният български поет Христо Ботев е написал:
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“
Пиши ми пак! Разкажи ми отново така увлекателно за друго събитие от родната си история.
Иван Добромиров Добрев гр. Провадия
08.06.2015 г.
Comments
!!
о7
07
красиво написано благодаря ти за увлекателното четиво
o7
o7
[removed]
Това беше есе за конкурс. Журитата много се впечатляват, когато е написано към друг човек.
Дрявоски манастир? И гугъл не е чувал за него, не само аз 🙂
Maybe Дряновски, just maybe 😉
Съжалявам, печатна грешка, видях го късно и не можех да го поправя. Имах предвид Дряновски
благодаря
[removed]
o7
o7
o7
Браво страхотна статия!
о7
o/
Поклон пред падналите войни....!
Само че, за руснаците, това не е освободителна война, а война поради имперски интереси...ако България не беше на пътя им, за постигане на тези цели....?????
Историческите факти, са си факти....тяхното интерпретиране за различни политически интереси обаче, си е друга работа....
o7