Join the new world

„Днес ще бъде един невероятен ден за демокрацията в еРепублик. Всички желания се сбъдват. Ела веднага в партийната централа“.

Така тайнствена бележка получи Боболино в сряда сутринта, докато се излежаваше в леглото си. Както си зяпаше в телефона доячки и фермерки в оскъдно облекло, прозорецът на спалнята се разби с трясък и вътре влетя неголямо паве. Именно около него бе увита въпросната бележка.

Боболино огледа внимателно листа хартия от двете страни, търсейки някакви следи, които да му подскажат кой е подателят на съобщението, но така и не откри нищо необичайно. Той хвърли един последен поглед към счупения прозорец и хукна към партийната централа на Царевичен Идеал за Цивилизация и Иновации.

В партийната централа на CICI, както винаги цареше обичайното оживление. В ресторанта се тълпяха тумба фермери и доячки, които пийваха бира, произведена от ечемика на Фермер номер 1 в Ряпата – НоФлай. На входа седеше агент Бончо и разсеяно зяпаше секретарката Мари Пена, която точно днес бе решила да се облече изключително секси.



- А бре, Бончо, какво го вършиш – ядосано му каза Боболино – Вместо да ме пазиш, ти тук се захласваш по цици.

- Но шефе, наоколо всичко е спокойно – заоправдава се супер шпионинът.

- Спокойно ли – изсъска му Буболино и му показа бележката – а това какво е? Преди малко имаше атентат срещу мен. Както си седях в леглото и гледах…партийните дела, някой хвърли граната през прозореца ми. Взривът беше равностоен на 3 килограма тротил, но аз оцелях някак си. После намерих тази бележка, с която явно граната е била обвита. Хвърли й едно око.

Агент Бончо пое листа, огледа до критично, подуши го, облиза го, замисли се за момент, след което категорично заяви:

- Бележката е писана лично от Плато. Предполагам, че ще цъфне всеки момент, за да даде лично обяснение за този атентат. Шефе, искате ли го да го пребия за назидание?

- Едва ли ще се получи – въздъхна Боболино. – Впрочем ето го и него.

По улицата се зададе колона от бронирани автомобили, която спря пред централата на CICI. От колите се изсипаха десетки гардове, до един двойници на Плато, въоръжени с автомати, леки картечници и гранатомети. От бронираната златна лимузина в средата на колоната слезе самият Плато, облечен в старомодна гръцка туника в яркочервен цвят и неметално от най-чисто синьо, което можете да си представите. Изглеждаше царствено и някак…божествено. Той се приближи бавно до Боболино и подаде обсипаната си с пръстени ръка за целувка. Боболино се наведе и благоговейно целуна божествените пръстени (като същевременно сви два от тях – смяташе да ги продаде по-късно на черния пазар). Без да забелязва липсата Плато повелително посочи ресторанта на CICI и побърза да се настани на една маса до прозореца. Боболино седна срещу него и попита:

- Какво Ви води насам, господин Плато? Сутринта едва не ме убихте с Вашето паве.

Плато поклати ухилено глава.

- Напоследък имам мноооого свободно време, защото всичко в Ряпата работи, а и тя се развива перфектно. Затова най-сетне реших да вляза в ролята си на еБОГ и да почна да помагам или да наказвам моите верни последователи.

- Хм – измърмори Боболино – надявам се, че няма да ме наказваш, заради някакви дребни глупости, като липса на....

- Не . Днес съм тук, за да сбъдвам желания, особено ако желанията са свързани с наказания, както беше твоето.

- Моето ли? – учуди се Боболино – че то при епиците във вторник…

- Я остави тия епици. Не съм тук за това – махна с ръка Плато – На теб днес сутринта сърбинът сви ли ти медала най-безочливо? Сви го. Прецака ли така стената на България в този рунд? Прецака я. Ти поиска ли да му се такова, онаковата? Поиска. Е аз съм тук, за да въздам моята божествена справедливост.

На лицето на Боболино лицето се разля доволна усмивка.

- Аха – възкликна той. – Значи си дошъл да ми донесеш 10 злато и да банеш оная сърбин, който ми сви медала…съвсем безочливо?

- В никакъв случай – поклати глава Плато – Аз, като един истински еБОГ не се занимавам с такива дребни глупости, пък и къде се е чуло и видяло да банвам някого за кражба на медал. Отдавна не съм демонстрирал моята сила, а ме сърбят ръцете. Затова смятам да приложа много по драстични мерки, които да покажат моите божествени свръхсили. Гневът ми ще се стовари върху цялата еСърбия, щото така ми е кеф!



Първо – Вадя еСърбия от Астерия, за да не могат играчите й да цакат битките на съюзниците.

Второ – създавам нова държава еКосово в региона West Srpska Republik. Това е съвсем логично с оглед на това, че Косово е изконна косоварска територия още от време оно и е редно да я има на картата на Ряпата.

Трето – Вкарвам еКосово в Астерия, за да е защитена тази млада нация от всякакви посегателства.

Четвърто – Прекръствам Западна Сърбия на Западна Сирия и създавам държава еСирия в оригиналните и сръбски територии.

Пето - Войводина давам на еУнгария.

Шесто - издавам специален декрет – Обявявам сръбската скара за македонска, а ущипците за косовско национално ястие. Плескавицата съвсем логично става българска, защото вие имате израза „Като ти плесна един – ще станеш на кюфте“

Мисля, че стига толкова засега – какво ще кажеш?


Боболино премигна смаяно.

- Добре, че не обяви Никола Тесла за хърватин, а Лепа Брена за Босненка. Това много щеше да ги обиди. Чудя се обаче дали всичко това,, което готвиш на горките сърби не е ли малко прекалено? Все пак тук говорим само за един откраднат медал. И се чудя като си тръгнал да изпълняваш желания и да наказваш, само при мен ли се случва това или сега ще ходиш и при другите? Защото мога да си представя само какво искат да се случи на някои страни Бакалина, Корадо и разни други…

Плато се усмихна жизнерадостно и измъкна като фокусник изпод наметалото едно бяло котенце:

- Разбира се. Веднага след теб отивам при Корадо. Той многократно си пожелаваше в писмата до мен едно добро, сладко котенце, с което да се забавлява, затова му го нося. После съм при Бубачко. За него съм приготвил ей тоя покемон – еПикачу. На НоФлая нося ей тая паламарка, за да си я завира в житните класове. На Йоро съм му приготвил ей тоя вълшебен будилник с кукувица, за да не закъснява вече за писане под статиите. На Коедарчето нося ей тоя геврек, за да си го закачи на гегата. Както виждаш той е с малка дупка, защото и гегата му не е много голяма. За Бакалина съм приготвил ей тая стихосбирка, написана от Мофей, защото знам, че двамата са си големи почитатели…Или пък единият беше пациент на другия, не помня кой на кого. Има и още, но да не губим време, трябва да вървя. Остани си със здраве и умната.

Плато се изправи и с царствена походка се отправи към лимузината си, а Боболино останал без думи гледаше след него със зяпнала уста.