Join the new world

Въпреки, че бе вторник сутрин в Президентството на еБългария всичко бе спокойно и лежерно. До главната порта на най-важната институция почетната стража бе насядала на тревата, като всеки от гвардейците зяпаше в телефона си най-новите еротични снимки, заснети в подземията на Алианс. Ето защо те не обърнаха никакво внимание на Дон Боболино, който най-спокойно мина покрай тях и се отправи към фоайето на президентския дворец. Той носеше малка чанта, чието съдържание така и никой от охраната не разбра. Причината беше, че гардовете, който отговаряха за претърсването на посетителя в този момент не бяха по местата си. Те се бяха скупчили в единия ъгъл на фоайето, където имаше огромен телевизор. На него в момента се излъчваше модно ревю, ръководено от финансовия министър GubaOtrovnа.

Концепцията на Гъбата бе доста артистична за модните стандарти на Ряпата и представляваше следното – всички модели бяха облечени в дрехи, направени от банкноти. Обувките бяха вместо с токчета с токени. Всеки модел носеше в ръка по едно златно кюлче. Публиката бурно ги аплодираше, а гъбата одобрително кимаше с глава.



Боболино просто подмина групичката гардове и влезе в коридора, където се намираха кабинетите на министрите. Вляво вратата на министъра на образованието бе открехната и обзет от сантиментални спомени Боболино си позволи да надникне вътре. Кабинетът бе абсолютно празен. И то не защото министър Kuzzuri в този момент отсъстваше, а защото в стаята липсваше всякаква мебелировка.

- Ама че дяволска работа – измърмори някогашният шеф на младежката програма – Това не нормално. Какво ли е станало тук? Май ще трябва да се поогледам наоколо.

Той продължи към следващата стая, където се мъдреше надпис „Министър на външните работи“. Вратата бе затворена, затова Боболино почука и след като не получи никакъв отговор, отвори. Той застина на прага и с почуда се вгледа в невероятната гледка разкрила се пред него. Кабинетът всъщност представляваше малка полянка, в центъра на която се издигаше ниско дърво. До него бе застанало някакво рогато същество, което сладко си похапваше от клонките. Боболино премигне смаяно, след което попита:

- Шиле, ти ли си това. Доста си се променил. Пораснал си гледам. И рогата са ти по-големи и козината по-бяла. Виждам, че вече си и министър…



Съществото обърна глава и изгледа Боболино с втренчено-ядосан поглед.

- Нееее Беееее, Боболиноооооо – изблея той – Аз не съм никакво шиле. Не ме ли познаааааа. Аз съм топ легендата и топ летец The G. O. A. T., познат на всички като Козата Направо съм шокиран, че ме сравняваш с оня бот Шилето. Аз сега махай от тук, обиден съм ти.

- Ама аз не нарочно – заоправдава се Боболно. - Просто тази полянка и това дърво изглеждат като…

- Като какво?

- Като нещо предложено от Шилето в Парламента, одобрено от ботовете и после въведено в практика.

Козата кимна с глава и каза:

- Ами да. Аз така си го заварих кабинета. Не знам кой го аранжирал всичко това, но шапка му свалям. Между важните разговори по външната ни политика всяка коза, тъй де министър има нужда от почивка. Какво по-хубаво от това да се повъргаляш в хубавата окосена тревица и да попасеш на воля. Искаш ли да пробваш? Заповядай. Тревата е много свежа, а листата са прекрасна веганска диета.

- Мисля да пропусна – измърмори Боболино – И без това бързам. Трябва да говоря с Президента.

- Той трябва да е в кабинета на министъра на отбраната. Мисля, че планират някаква атака по КОД. Направо влизай при тях.

- Е тогава, аз отивам там. Приятно пасане!

Боболино затвори вратата на ливадата, след което се насочи стремглаво към кабинета с надпис „Министър на отбраната“. В стаята имаше четирима души, които играеха „Не се сърди човече“, като вместо пионки използваха чашки с ракия. Това бяха министъра на отбраната Mr. Jester, премиерът iozata, младежкият министър Kuzzuri и самият президент - isark77. Когато Боболино отвори вратата без да чука те изненадано впериха погледи в него. Пръв се съвзе президентът, който строго попита:

- Ти пък какво правиш тук. Кой те пусна? Не виждаш ли, че провеждаме тайно военно заседание.



Боболно не отговори веднага, а вместо припряно отвори чанта си и като извади от вътре поомачкан лист хартия го протегна към групата.

- Това уважаеми господа е петиция от името на фермерската партия CICI.

- Какво, какво? Какви цици? – смаяно го попита isark77 и облиза устни.

- Най-обикновени – отговори Боболно – от Царевичен Идеал за Цивилизация и Иновации.

- Аха. Тази смешна партийка на псевдо фермери – презрително се усмихна президентът. – И какво искате в тази петиция? Субсидия за фермерите? Нови сърпове и паламарки? Или може би нови крави?

Боболно вдигна рамене.

- Всичко това разбира се би било хубаво да го имаме, но случаят опасявам се е друг. Искаме вечерен авио епик и то не само днес а всеки вторник.

- Ти си луд – вдигна ръце нагоре презиндентът – Напълно луд. По-зле си и от НеМухата. Той поне си ферми кротко, а ти…Какво те е прихванало? Знаеш ли колко щета трябва за такова начинание? Вечерен авио епик! Как не?

- И защо не – заинати се Боболно – Всеки вторник сутрин Холандците и Индонезийците, които са далеч зад нас в авио щетата си правят авио епик, защо да няма вечерен с българско участие. Така ще можем да вдигаме престиж сутрин и вечер.



Kuzzuri, който до сега си мълчеше, махна с ръка пренебрежително.

- Бе то и аз искам да съм на пълна регенерация от 10:00 днес, ама тия неща не стават така. Ей на – организирал съм Ви днес сутрешен авиоепик и пак сте недоволни. Бил по време на танковия епик. Аман. Наложи да се продам всички мебели в кабинета ми и цялото оборудване, за да спечеля стингъри от Клелото на къснета и пак има недоволни. Ами правете си престижа сутрин бе, като всички нормални хора!

- Е не може всички да сме авио легени или там каквито се водите повечето и да си правим целия престиж на един път – разсърди се Боболно. - Точно ти като министър на младежите трябва да оцениш моето предложение. Ако има вечерен епик това ще помогне на всеки авиатор, особено по-малките. Ще имат две възможности за правене на престиж веднъж сутрин и след като възстановят цялата си енергия – вечер. Как не го разбирате това?

- Боболино – прекъсна го isark77 – не става въпрос за това дали искаме или не. Просто нямаме излишна щета. В момента сме в тотална война с КОД и цялата ни щета трябва да отива за нашите съюзници, които изнемогват. Ето дори в момента планираме тайна военна операция срещу врага…

- Но Вие играете „Не се сърди човече“!!! А аз не съм видял дори един шаут на държавната щета, че някой съюзник търси помощ. Защо?

- Това не е твоя работа – извика президентът и ядно тропна по масата разпилявайки чашите. – Щом казвам, че трябва щета за чужди битки, значи трябва. Никакви авио епици не са ни потрябвали! Нито сутрешни, нито обедни, нито вечерни! А сега вън от тук!

Боболно спокойно изгледа четиримата, след което каза:

- От както се преродих преди около четиридесет дни, успях да си направя няколко извода. Наоколо цари такава скука по отношение на конфликта между България и КОД, че няма накъде повече. Имаше три скучни битки с Хърватска, Словения и Унгария, в които те не оказаха никаква съпротива? Същото се случи и в руските битки. Това ли Ви е страхотно напрегнатата война с КОД, за която пазите щета? А помните ли времето когато България беше занулена и в нашите региони имаше влакче? Тогава играта беше в пъти по-епична и в пъти по-забавна. Сега просто нищо не се случва и не можете да ме убедите, че сме в състояние на невероятно тежка война. Затова просто вземете тази петиция и я имайте предвид в бъдещите си планове.

Президентът isark77 се втренчи в листа след което се изсмя:

- Но тази петиция е подписана само от теб. Та това е само твое мнение…

- Така ли – смигна Боболино – нека да видим.

Ако смятате, че трябва да има всеки вторник вечер авиоепици, организирани от правителството – пишете в коментарите.