Пролет е!
Jasmmine
Пролет е
🙂
Днес времето беше приказно. Заслужава си да направим опит да се усмихнем и да оставим проблемите зад гърба си
🙂
Кое е вашето любимо стихотворение за пролетта ?
🙂
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!
Comments
🙂
ти наистина ли питаш за любимо пролетно вдъхновение?
емииии, сама си виновна.
...
Хоп, цветенце, хоп ги две
а на мен ми се е..
Ех рекичка, ех ги две
мен все пак ми се е..
Там в горичка ученичка
Лермонтов чете
а на мен ми се е...
Под една върба на сянка
легнала ми е другарка
а на мен си е..
АЙДЕ СТИГА БРЕ!!
Подозирам,че за всеки сезон имаш подобно любимо стихотверение 😃
за зимата си е балу мама'та..
...
Студено, дявол да го вземе
студът те реже като с ножици
А на човек, за да се посъвземе
му трябватбарем две госпожици...
🙂
недостижимият Смирненски
Дамянов,Смирненски..Вапцаров - ПОКЛОН
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухаe
Дамян Дамянов
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –
От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам.
Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност –
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре.
Добре, ама страстите ги няма както в предишни селекции
Скоро ще има статия за Санкт Петербург 🙂
Ленинград
Любим'то ми стихо - творение е:
"Слънце грее, дъжд вали...
...яж ми рука, Симитли"
Палло Кольо
Николай Лилиев
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.
В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!
Пролетта на Петя Дубарова ми е на сърце: "... с момичешки устни, с момчешки ръце." 😍
и някъде там се мъдри прокиша на мозъка ти
слънце грее, дъжда вали
яж ми руко, симитли
v + sub + end
Аре и аз ще сложа едно хайку
Пролет пукна
Плато не
ДонМитко
всички сме