Република Тува - Неизвестната Русия

Day 4,882, 13:11 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Jasmmine


Здравейте еБългари.Както обещах и този път ще се отправим към едно студено,азиатско кътче далеко в Сибир 🙂

Тува е разположена в центъра на Азия и е практически изолирана от света. Благодарение на това краят на скитските могили, китайски дворци, шамани и странни обичаи е успял да запази своята уникална самобитност.

Република Тува е едно от най-живописните места на Русия.


Република Тува се намира в Южен Сибир, в географския център на Азия.
Регионът граничи с републиките Алтай, Бурятия и Хакасия, Красноярския край и Иркутска област.
Най-дългата югоизточна и южна граница на републиката с Монголия се явява държавната граница на Руската федерация.
Максималната дължина на територията от север на юг е 420 км, от запад на изток - 630 км.
Тя е е субект в състава на Руската федерация.Намира се в южната част на обширния азиатски регион Сибир в състава на Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район.

Има площ 168 604 км² и население 321 722 души ( към 2018 г. Столицата на Тува е град Кизил, намиращ се на разстояние 4668 км от федералната столица Москва.



Климатът е рязко континентален, със студена зима (средна температура -28C, топло лято (средна температура от + 15C). Средногодишните валежи варират от 200 mm в котловините и до 1000 mm в планините.Благоприятно време за посещение на републиката е късната пролет и ранната есен

В столицата на Тува, Кизил, е центърът на Азия, който е обозначен с обелиск. Още в края на XIX век английски пътешественик, чието име е неизвестно, е определил по тогавашните карти мястото, където е центърът на Азия, и поставил там скромен каменен стълб. Тази точка по-късно била уточнена, и стълбът бил преместен на 25 километра надолу по течението на Енисей, в Кизил. В съветско време бил заменен с бетонен обелиск, а в наши дни планират да сложат нов паметник, увенчан със скитски златен елен.



На територията на република Тува са живели номади, чието оръжие и конски впряг приличат на скитските. В сравнение с другите жители на Азия, в тувиците има голяма примес на европейска кръв. Съществува дори предположение, че в древността при тях са преобладавали европейските черти, но с нахлуването в централна Азия на номадски култури, в това число на хунските завоеватели, местните жители са се доближили до монголоидната раса. Те са говорели (и продължават да говорят) на език от тюркското езиково семейство.

Непосредствени предци на тувинците са уйгурите, които са били доста развит народ. В средата на века те са имали руническа писменост. През 1207 година на територията на Тува нахлуват монголските войски. Начело със сина на Чингиз-хан – Джучи. Той среща ожесточена съпротива от страна на войнствените тувинци. След като тези земи били покорени, ханските събирачи на данъци поискали от тях най-хубавите момичета за своите владетели. Това много оскърбило тувинците и избухнало антимонголско въстание, което обхванало цялата Минусинска котловина, територията на Тува и Алтай.




Тува е богата не само на природни ресурси, но и на исторически паметници. В долината на река Уюк има уникален погребален комплекс, който заради богатствата и мащабите (някои могили достигат до 100-120 метра в диаметър) го наричат Долината на царете. По-известна е групата могили с общото име «Аржан». Могила Аржан-1 е била изследвана още през 70-те години на XX век. За съжаление, тя е била ограбена още в древността, но въпреки това археолозите намерили богат и удивителен материал. В Аржан-1 е бил погребан възрастен мъж, по всяка вероятност вождът на племето. Освен него в могилата лежали телата на 16 човека и 160 коня. От тази могила произлиза един от символите на Тува – златната пантера, свила се в кръг.




Още по-уникални находки са били направени в могилата Аржан-2, които са известни като археологическата сензация на XX век. В тази огромна могила с диаметър 80 метра учените намерили 20 килограма златни изделия: съдове, украшения, култови предмети.

Благодарение на вечната замръзналост, в могилите са се съхранили удивително добре останки и кожи на животни, плъстени килими, дрехи и обувки, а погребаните там хора по естествен начин са се мумифицирали. Всичко това може да се види в Националния музей на Тува и в Държавния Ермитаж.




Друга археологическа забележителност на Тува е Пор-Бажин. Представете си езеро в степта, гладко като огледало. В центъра му има няколко острова и на най-големия се намира древна крепост. Това е Пор-Бажин, в превод от тувински – «глинен дом». Той наистина е бил направен от глина, по-точно от кирпич. Пор-Бажын е на площ повече от 3 хектара и е обкръжен от стени, които дори разрушени достигат до десет метра, а някога са били по-високи.

Крепостта е била построена през VIII век от новата ера. В Тува няма друга подобна постройка, те са типични за Китай. Откъде се е появил «глиненият дом» в средата на степта?




Според легендата, един уйгурски хан помогнал на китайския император да потуши въстание на границата на държавата. За това императорът дал за жена на хана дъщеря си. Не й било лесно на принцесата да замине в чуждите варварски земи и затова взела със себе си майстори от Китай, които возили за нея и мъжа й традиционен дворец с керемиден покрив, драконски глави и фрески по стените. Но номадската природа на уйгурския хан все пак победила, а може би се боял, че като седи на едно място, ще привлече вниманието на враговете. Той напуснал доста бързо Пор-Бажин, крепостта била практически необитаема.



Първото, с което се сблъсква всеки дошъл в Тува, е местното гостоприемство. Госта непременно ще го напоят с чай и, което е удивително за неподготвения човек, чаят е… солен! Пък и с мляко и масло. Тази традиционна напитка я правят от пресован зелен чай, в жегата той утолява по-добре жаждата и поддържа солевия баланс. Освен това, заради прибавянето на животинска мазнина чаят засища, възстановява силите след работа, а в студовете позволява да се избегнат настинките.



Друг странен обичай на тувинците е описал в статията си съветският етнограф Севян Вайнщайн. Като във всяко традиционно общество, нравите в тувинските семейства били строги. Но веднъж годишно, по време на празника на любовта се позволявало на юношите и девойките да се обичат свободно. Юношите откарвали избраниците си в степта и на избраното място забивали дълъг прът. Прътът отдалеч предупреждавал, че това е територия на любовта. Ако след празника се раждали деца, осиновявало ги семейството на момичето, а тя самата можела да се омъжи. Семейството на мъжа се радвало на такава снаха, тъй като вече било ясно, че тя може да роди здрав наследник. Освен това, Вайнщайн отбелязва интересен детайл – в традиционната тувинска култура не е имало целуване по устата – всичко това е наше влияние

Подготвила съм едно клипче специално за AUDAN 😘



До нови срещи!

Жасмин