Join the new world

Мястото представляваше самотен остров, далеч от континенталния бряг. Въпреки, че бе разположен в едно от най-екзотичните морета, на него нямаше палми и златисти плажове. Представляваше огромна скала, която се извисяваше на десетки метри над разпенените вълни. Отдалеч островът напомняше на френския Иф, До него се стигаше само с лодка, с която се минаваше през скален тунел, за да се спре на пристан, построен в подземна пещера.



Докато малката моторница паркираше, Боболино с учудване забеляза двама въоръжени до зъби пазачи. Познаваше ги. Първият беше Емре, а вторият - МартинСМ. Те го изчакаха търпеливо да слезе от силно клатушкащата се лодка след което единият от тях каза:

- Шефът Ви очаква!

Поведоха го през поредица от коридори, всеки, от който бе отделен от останалите посредством тежка бронирана врата. Навсякъде се виждаха камери, а от някъде проехтя и лай. Звучеше като Баскервилското куче.

Кабинетът на диктатора Уиндфол представляваше здрав бетонен бункер, обзаведен с огромно бюро, на което се мъдреха малък лаптоп и неголям глобус. На едната стена бе разположен огромен видео-екран с тъч-срийн, на който в момента се виждаше картата на еРепублик. В общата атмосфера не липсваше и мокър бар с разнообразни напитки, няколко кожени дивана и стъклена масичка.

- Значи това е прословутият таен оперативен щаб? – огледа се Буболино – Значи тук се коват всички военни стратегии и не само…

Унинда, който се бе разположил в огромно меко кресло, само поклати глава. Помълча известно време, след което попита:

- Знаеш ли какво е ОПГ?

- Разбира се. Това е Оперативна Президентска група, въпреки, че злите езици…

- Именно, става въпрос за злите езици – прекъсна го диктаторът – ОПГ никога не е съществувало. Или поне не под формата, за която всички говорят. През годините толкова много дрънканици чух, че реших все пак да създам ОПГ. Това разбира е съобразено с нуждите на съвременната ситуация, в която няма президент и съответно няма Оперативна Президентска група. Пък ако кажем ОДГ, сиреч диктаторска, никой няма да разбере за какво иде реч. Ето защо създадохме тази перфектна за новите ни нужди ОПГ сграда. Сигурно се питаш какво означава?

Боболино се питаше.

- Означава Обособен Пандиз за Гадове – тържествуващо изрече Уинда.

Боболино потърка едното си ухо. После бръкна и в другото. Стори му се, че слухът му изневерява.

- Какво, какво? Какъв Пандиз? Какви Гадове?

- Най-обикновени. Такива, които пречат на победите на нашата мила родина и вършат неща, който…А бе най-обикновени Престъпници. Терористи. Дразнители и вредители. Дрънкала. В ситуацията на тотална война всичко това е много нездравословно.

- И кога ще заработи този…Пандиз?

- О! – усмихна се Уинда и превключи видеостената – Вече работи. И аз не съм диктатор, а директор.

На екрана се появи картина от поне стотина камери. Дълги редици от килии, а зад решетките…Боболоно се вгледа в една от клетките и извика изненадано:

- Ама ТОЙ защо е тук?

Уинда се ухили:

- Извършил е престъпление. Искаш ли да отидем да го видим?



Боболино кимна. След десетина минути двамата седяха пред килията на NoFly. Когато видя посетителите си, той се хвърли към решетките и стисна здраво металните пръчки:

- Боболино, приятелю! Дошъл си да ме видиш? Колко мило от твоя страна. Носиш ли ми Кока Кола…поне малко кенче. Тук не ми дават да я пия и направо откачам. Представяш ли си, карат ни да пием чай…с коняк. Кажи ми, че ми носиш кола, моля те.

- Съжалявам – измърмори Боболино. Наистина не знаех, че трябва. Но обещавам следващия път да ти донеса. А ти защо си тук? В какво те обвиняват?

НоФлай се отпусна тъжно на нара си и хвана главата си с две ръце:

- Представяш ли си. Бил съм узурпатор. Не…не на диктатора. На Дипломатическия корпус. Правил съм се на шеф, без да има такава точка в закона. И знаеш ли кой ме набеди? Най-близкият ми човек тук. Жасмин! Надявам се и тя да попадне тук, след като ме подреди така мен - невинния. А беше толкова мила и красива….моята фаворитка.

Боболино поклати тъжно глава. НоФлай внезапно скочи от нара и долепи лице до решетките. Зашепна:

- Моля те, измъкни ме оттук. Дори ще ти дам ония 100 000 цц, за които ме изнудваше най-безсрамно. И не само това…Само ме измъкни. Ти можеш.

Боболино обеща и двамата се сбогуваха. Уинда го поведе по един дълъг коридор покрай редица килии. Докато крачеха край тях, почти без да се спират директорът говореше:

- За пазач на Но Флай съм сложил Георги Василев. Валентин Кръстев също го наглежда. И да, истина е, че въз основа на показанията на Жасмин го осъдихме на някоя и друга годинка. Впрочем и Жасмин е тук. Докараха я вчера от Русия. Защо ли? Та тя е Черната вдовица, момче. Представяш ли си? Жени се за богати руски фермери и след като получи достатъчно ферми и пари ги еУбива. Така де, доклада ги на Плато и БАМ – БАН или счупен крак… Решихме да прекратим тия нездравословни бракове, след като се опита да се ожени за Българин – някакъв як фатмак – истинска легенда.



- Ама нали не я държите при мъжете?

- Не разбира се. Би било катастрофа да вкараме тази сексапилна мацка при рецидивисти като Бакалина и Корадо. Затова си има женско отделение. Засега там си прави компания с Акага. Не можахме да й простим това, че подкрепи КОД във Франция и малко след като се върна у нас я арестувахме и пратихме тук. В момента двете посещават рехабилитационен готварски курс. Жасмин показва как се готвят пелмени, а Акага прави прекрасен крем карамел и суфлета. И двете са пазени от Цуци. Опитваме се да измислим как да ги използваме за нуждите на шпионажа. Като го измислим, ще ги пуснем.

- Спомена Бакалина и Корадо…

- А да – махна с ръка Уинда - предатели и деизнформатори. Не можем да си позволим да дигнат някоя революция, нали? Те са под най строг контрол от страна на Емре. Доколкото разбрах подложил ги е на режим от родопски калмари…

- Родопски калмари…ама в Родопите няма…

- Провери си в Гугъл – пак махна с ръка Уинда - Впрочем Хаоса също е в този сектор. Последно и на него му даваха от тази диета. И тримата ще ги екзекутират.

Гласът на диктатора прозвуча много жизнерадостно. Той дори направи лека танцова стъпка. Боболино пък се оцъкли.

- Нима има и палачи в този Пандиз?

- Палачи не…Има един палач и това е Перин. Той с радост реже главите на осъдените на обесване и обратното. Не знам защо, но се е заклел да изпече на електрическия стол Борил и Звездев. На мен това ми се вижда доста крайно и затова само му позволявам да ги измъчва. Дочух, че им е нанесъл такива психически травми, че се е наложило да викаме лекаря на Пандиза – Морфей, да ги вдига на крака. Само не питай защо двамата са тук. Строго секретно е…

- Всичко това е много интересно – каза бавно Боболино – Само едно не ми е ясно. Аз защо съм тук?

Уинда направи знак и зад гърба на Боболино, като с магическа пръчка, изскочиха двама якички надзиратели. Докато го натикваха в празната килия той дочу смеха на диктатора:

- Елементарно драги ми Боболино. Много дрънкаш за ОПГ и си измисляш какви ли не глупости.