Join the new world

Нощта беше влажна и мрачна и бернските улици пустееха. Всички магазини бяха вече затворени и само мъждивата светлина на редицата фенери се процеждаше над заспалия швейцарски град.

Само едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче светеше още. Това прозорче беше равно със самата земя и откриваше съществуванието на една будна кръчма. Обикновено такива заведия биваха най-много посещавани от емигрантите и хъшовете. Ако се приближеше някой до ниската врата на тая кръчма и надникнеше хубаво над нея, щеше да види благодарение на слабата виделина, дошла от един близък фенер, една вапсана дъска със следующия надпис:

Народна кръчма на Знаменосецът!

Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се слазяше е по една стръмна и извита стълба. Една опушена и полуразбита лампа висеше на потона и осветляваше вътрешността . На една страна, въз една висока усамотена и измокрена полица, стоеха йерархически наредени чашите и шулците. На срещната стена бяха налепени няколко литографически картини, които представляваха боевете на Хаджи Димитровата чета при Върбовка, при Караисен и клетвата, която прави същата чета на Дунавския бряг. В средата на последната живопи се издигаше един великан, който държеше висок червен байрак със словата „Свобода или смърт!“ Отдолу с едри неправилни букви се разказваше съдържанието на картината, което гласеше

Да живее храбрият Солам — знаменосец!

Солам беше сготвил вече вечеря за обикновените си посетители хъшове - тенджерата с фасуля, свалена от огън, изпущаше топла пара. Скоро яеденето се почна шумно, устните засърбаха, устата загвачиха, гърлата загълтаха. Разговорите станаха оживени и разнообразни. Приказваха за политиката, за снощното строшаване касата на един богат търговец, за „народните изедници“, за пристигналия богат турчин от Мачин, който трябва да се премахне, за по-ланските битки в полетата на България и за скъперничеството на чорбаджиите.



В дъното на избата край дървебна маса, на която личаха издълбани с нож псувни към турския султан, седяха няколко души. В центъра се бе настанил чернобрад хъш, който разказваше някаква четническа история. Останалите го слушаха с голямо внимане.

- И тогава вдигнах шишинето и му казах - или ми дай един завод за танкове или ще ти гръмна чутурата, твойта кожа османска!

- Не беше така, Перин Македонски - прекъсна го един от другарите му, на кого викаха Сандо Хаджията - Спомням си, че му каза: "Дай една фабрика за хляб или ще ти отвъртя главята".

Никой не знаеше нищо от миналото на Перин, преди да дойде от Влашко, освен това, че той бил войвода на някаква хайдушка чета в Македония. Може би тоя слух беше причината, дето той упражняваше осезателно влияние въз другарите си хъшове.

- Все едно - засегна се Перин Македонски - Важното е, че турчето се насра от страх и веднага ми прати всичко, което имаше.

- Тъй беше, тъй беше - кимна с глава, трети хъш. - Да не се казвам Фатмакус Мравката, ако не беше тъй. Аз когато бях войвода на чипровската чета тия двмата юнаци бяха най-добрите четници. Перин може да уцели ухото на комар, а Сандо е толкова добър със сабията, че само като я развърти и може да обреже всеки турчин за втори път. Лъвове са това, а не айдуци!

- Ееее, жалко, че не съм бил тогава с Вас - обади се друх хъш, познат на всички като Аудaн Попчето. - Аз по това време бях в малайската легията при Боса. Какви времена бяха само. Пукахме от бой турчулята. Чувам, че май пак наближава война межу сръбския крал и османския султан. Аз лично смятам да участвам, а Вие?

Хъшовете закимаха утвърдително.



- Само, че няма средства за народната борба. Джобовте са ни съвсем отънели - обади се някой.

Това беше един млад хъш, който току що бе пристигнал от България. В родния му град го знаеха като Бръчков, но в Берн той се представяше, като НоФлай. Думите му предизвикаха оживление и попръжни към богатите чорбаджии.

- Чорбаджиите са предатели и изедници! - изрева Сандо.

- Всичките да ги изколим! — отвърнаха други.

- Долу чорбаджиите! Да живее народът!

- Да живее комуната! - изцепи се някой, защото сега комуната беше на мода.



- Чакайте - провикна се Знаменосецът - има много почетни граждани богаташи, които милеят за България. Те подкрепят народното дело и може да се разчита на тях.

- Соламе! - изръмжа Сандо. - Дето ще се каже, ние сме криви, а те са прави… Ние, разбираш ли? Не щем съдия! Аре бегай от тука!

Солам въздъхна:

- И вие сте прави, защото сте бедни и презрени страдалци, както съм и аз… и имате право да се сърдите.

Тия думи задоволиха за една минута поразсърдените гости.

- Да живее Солам, храбрият наш знаменосец! — извика Перин Македонски, като взе чашата си.

- Да живее! — обадиха се всички. — Да се чукнем.

И чашите зачаткаха. Солам дойде в умиление и като вдигна чашата си с разтреперена ръка, каза развълнувано:

- Благодаря ви, братя мили, за честта. Няма по-голяма радост за мене, стар хъш, отколкото да се намирам между вази, свои братя. Нашите славни битки в отечество България ги помни народът…. Наистина, мъчно е за вас да гладувате и да се скитате немили-недраги по чуждите места, мъчно е и за мене със старите кокали и с болните гърди да върша тия работи, аз, дето едно време носех левското знаме, ази, храбрият Солан, тая ръка сега държи лъжицата! Станахме баби… Ах, братя мили!…

Всичките станаха прави и мълчаха. Солам продължи:

- Братя, няма защо да жалим. Там турците глобят, събличат, убиват, позорят и народът пищи кански в робството и няма какво да стори. Ние сме поне свободни. А като имаме свободата, имаме всичко. Не трябва да се отчайваме. Додето имаме ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, нашето отечество все има нужда от нас. Ако не днес, то утре ще удари пак часът. Ние трябва пак да сме готови — аз със старите си кости пак ще взема байряка, бари още един път да го издигна в Балкана, па тогава да умра. Но, да свърша. Мен все ми се чини, че работите ще се променят: скоро ще се размири политиката и нашите ръце не ще останат празни, и нашите сърца ще затуптят и ще викнем: смърт или свобода. И ще умрем със слава и в борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България! Да живей България!…

Един страшен и възторжен вик повтори най-последните думи на знаменосеца. Кръчмата екна от тоя вик. На всички очите бяха пламнали, светеха с пламъка на чистия патриотизъм, сиреч на самоотвержението. Чашите се изново наляха. Едно внезапно разбуждане на духовете и сърцата се забележи. Всичките тия лица, одеве груби и свирепи, изведнаж се обляха с някакво изражение на благородство и решителност. Минувачите, които чуха тоя грамаден вик „Да живей България“, се спряха и се натрупаха пред вратата и впиваха любопитно погледите си в мрака на кръчмата.

В тоя момент в кръчмата се появи красивата Андромеда - вдновремен волентир в българската легия, събрана от Боса в Малайзия, после хъш в четата на Мравката, която дълго се лута из Стара планина, и дълго време скитник по швейцарските градища, беше сега учителка в българското училище в града.

- Братя - каза тя - Хай, наздраве. Но аз за друго ида. Искаме да дадем до друга неделя в училището представление. Кой от вас иска да вземе роля? Ще играем "Изгубена Станка" и с парите ще финансираме убийството на турския султан Шутер.



- Аз земам роля, но ако играя президента — каза Перин Македонски, който беше играл вече ролята на някой президент.

- Аз ще играя войводата пък — каза скромно Аудин — нали има войвода в представлението?

- Няма ни президент, ни войвода в "Изгубена Станка" - вдигна рамене Андромеда.

- Поврага ти изгубената Станка и пропадналата Лалка! Аз в такива бабешки игри участие не вземам! — разкрещя се Македонски, който пръв път чуваше за такава драма.

- Ти ще играеш Желю, хайдутина.

- А? Има ли хайдутин?

- Има и кръвопролитие, боеве, гърмежи…

- Каквото аз обичам — каза Перин, като засука кръвожадно левия си мустак.

- Ти, Сандо, ще играеш Татарчето. — А ти, Аудин… тебе да ти дам… кое искаш ти?

- На мене дайте нещо като команда да бъда — каза скромно той.

- Тебе ще те направим бабичката, защото си нисичък. Па и гласът ти мяза… Не ме гледай такъв… ролята на бабичката е най-първата. Фатмака ще е дядото. Аз рабира се ще играя Станка. Останалите второстепенни роли.

Солам се приближи до учителя.

- А мене забрави — каза той, като желаеше да бъде участник във великото дело…

- Ти? И ти искаш? Тогава ти ще си на бюфета… само че и за тебе трябва костюм… с тоя омазан кожух, мукански, не бива… па тия две дълбоки резки от сабя на бузата ти ще причинят припадък на някои нервически госпожи… Аз, бедни мой Соламе, по̀ бих желал да те видя всред Стара планина, със знамето, там е твоята сцена…

Още от нея вечер се раздадоха всекиму ролите и подир една неделя се почнаха всяка вечер репетициите. На другата неделя трупата беше се приготвила вече и обявленията се залепиха по улиците.



А султан Шутер нищо още не знаеше за това.

Честит 3 март Българи!!!