Join the new world

Огромният автобус беше черен и просто поглъщаше неоновите светлини на града. Движеше се бавно по булеварда затова много хора се спираха да го огледат.

- Вижте! Вижте! Това са те! – шушукаха си те и сочеха огромния бял надпис, който се мъдреше отстрани.



Автобусът спря пред входа на Министерството на образованието, където облечен във вечерен фрак, червена папионка и цилиндър ги чакаше дон Боболино. Той огледа критично надписа, който бе изписан в странен готически стил, след което се приближи с колебливи крачки към вратата и почука лекичко. Няколко секунди не се случи нищо, след което тя се отвори със зловещо съскане.

Вътре обстановката беше луксозна. Зад затъмнените стъкла бяха разположени наоколо огромни сепарета, покрити със скъпа кожена тапицерия. Черна! Огромната маса по средата на помещението бе от черно абаносово дърво, а на нея бяха прилежно подреден сребърни купи с плодове, свещници и масивни стъклени бутилки с коняк и уиски.

В едно от сепаретата бяха насядали няколко души, облечени в бели смокинги. Повечето държаха чаши с питиета в ръце, а някои пушеха дебели пури. Между тях бяха насядали няколко красавици, облечени с оскъдни дрешки. Очите на Боболино се плъзнаха жадно по знойните им тела. Един от хората в сепарето, мрачно изглеждаш господин с дълга коса, улови погледа му и се усмихна лъчезарно.



- Не е това което си мислите – каза той – Това не са момичета на повикване, а наши фенки.

Дон Боболино повдигна рамене:

- За мен е все едно. Значи вие сте известните ОПГ?

Събеседникът му кимна:

- Тук не сме всички от групата, но сме повечето. Уредена ли е нашата изява, господин министър?

- Естествено. Доколкото разбирам искате да се представите пред народа на еБългария, нали така? Интересът е огромен. Ангажирал съм цял стадион и той ще бъде препълнен. Мисля, че ще дойдат всички.

- Много добре. Това ще бъде една паметна нощ - усмихна се дългокосият – Особено с конферансие като Вас. Вие предполагам, че сте си подготвили някаква реч?

Дон Боболино завъртя отрицателно с глава:

- Мислех да импровизирам, защото не знаех имената Ви.

- Погрижи ли сме се и за това. Ето Ви списък. Ще представяте всеки по име и неговата тема пред публиката. После човекът ще излиза иззад кулисите.

- Много добре – прибра списъкът в джоба си Боболино – В такъв случай може да тръгваме към стадиона.

Един част по късно автобусът на ОПГ спря пред стадиона и цялата група се насочи към кулисите. Някои от тях надникнаха нетърпеливо иззад завесата и доволно потриха ръце.



- О, Боже! Всички са тук. Това ще бъде знаменита вечер за ОПГ! – изхили се някой – Толкова много хора и всички ще слушат нас!

Сцената беше затъмнена. Десетки многоцветни прожектори бяха насочени към публиката и осветяваха човешкото море във всички цветове на дъгата. Дон Боболино се качи пъргаво на подиума и сграбчи един от микрофоните.

- Добър вечер еБългария – извика той – Готови ли сте за ШОУ? Готови ли сте за ШОУ с ОПГ? Не Ви чувам!

- Дааааааа – изреваха в отговор няколко десетки хиляди гласа.

- Тогава да започваме. Представям Ви тайнствените, единствените, многоликите ОПГ! Това е великолепната ОПЕРНА ПЕВЧЕСКА ГРУПА на еБЪлгария!
Понесе се много хиляден рев.

- Ноооо – продължи Дон Боболино. – Класическата опера вече е демоде. Затова! Готвили сте за РОК ОПЕРА?

- Дааааааа! – отговори публиката.

- Тогава да зароким с невероятния iotz89 и неговото изпълнение на Фантомът в операта!!!

Електрическите китари зазвъняха в ритъма на музиката, а на сцената изскочи iotz89. Той бе сменил своя бял смокинг с червено наметало и носеше черна маска.

В сънят ми той пропя и идва там
Този глас зове ме днес, зове сега
Отново ли сънувам те безкрай
Фантом съм знай, и ще остана аз до край
в Алианс!



Публиката приветства изпълнението му и с бурни овации. iotz89 се поклони и се прибра зад завесите. На сцената отново излезе Дон Боболино.

- Добър е, нали? – усмихна се той – Какво изпълнение само! А сега следващият изпълнител. Той е Стар. Той е Врял. И кипял. И сега ще изпее специално за Вас откъс от Исус Христос Суперзвезда!

Олдът също бе зарязал своя смокинг и сега бе останал само по една бяла нощница. В главата си бе сплел венец и повече приличаше на Цезар, отколкото на Сина Божи.

Всеки път когато те погледна аз не знам
Защо остави ти нещата без контрол
Цяла нация мултаци плаче за бан
Ботовте в парламента са повече от бол
Олд съм аз
и за вас
във Астерия съм Суперстар!



- Йееее, каква истинска суперзвезда на Оперната певческа група – провикна се към публиката Боболино след, края на изпълнението. – А сега специално за Вас, граждани на еБългария имаме изненада. Пред Вас на сцената ще излезе един истински почитател на Андрю Лойд Вебер и неговата рок опера „Коса“. Представям Ви ужасът за всички наши врагове – СОООООЛАААААМ!

Солам изригна на сцената с невероятно соло, разтърсвайки буната си кичара в ритъма на рока:

Не ме питай защо с коса съм аз
С коса съм през деня и даже през нощта.
С нея жъна много ферми аз
А за враговете черен съм като смъртта.
КООООООСА! КООООООСАААА през нощта!



Публиката полудя. Към сцената полетяха цветя и сутиени. Хората ревяха в ритъм „КООООООСА! КОСА!“

Когато изпълнението на Солам приключи на сцената отново се появи Боболино:

- Виждам, че всички обичате Солам! Негово рок изпълнение впечатли дори Сандо Грифин! Но да оставим Солам да си почива и да минем нататък в нашата програма. Има ли любители на котенцата? Има ли котенца? Да аплодираме на сцената Уинда и неговите котараци!

Уинда се качи на сцената в котарашки костюм и замърка с нежен мелодичен глас:

Обърни лицето си към лунната светлина
Остави се спомените да те водят
Сам самичък под лунната светлина
Мога само да се усмихвам на старите дни



Хората слушаха захласнати. Някои от тях дори започнаха да се прегръщат разстроено един друг, а в очите на най-нежните сърца се появиха сълзи. Когато Уинда свърши, публиката плачеше, но все пак намери сили да започне да ръкопляска, трогната от лиричното изпълнение.

- Виждам, че се разчувствахте – обади се Боболино, който също бършеше сълзи. – Затова ще продължим в същия дух с последния представител на ОПГ за тази вечер. Представям Ви ПламенФМ и неговата „Бохемска рапсодия“

Пламен, изскочи на сцената по бял потник, в стил „Умирай трудно“, по който дори личаха няколко кървави петна. Той седна на пианото, гаврътна една чаша бира, обърса мустака си и запя:

Мамо, убих играч.
Опрях танка си отзад.
И изстрелях аз снаряд.
Мамо, време е да спра
Но не мога да се откажа!
Мамо! Ооооо!
Защо се бия в този еРепублик?
Забрави, забрави, не мога да се спра! Йееее, Йеееее!



Публиката продължаваше да плаче. Някои от играчите, дори се самоубиха, разстроени от мъка, а Олда се хвана за главата и изсъска към Дон Боболино:

- Направи нещо, че така ще останем без публика скоро. Няма ли някой да изпълни нещо по-живо.

- Аз мога – обади се един от китаристите. Винаги съм искал да пея в опера, но знам само една яка метал песен, за куфеене.

- Добре – въздъхна Олда – Как ти е името, приятел?

- Емре ми викат! Гледайте сега как се прави!

Емре изскочи на сцената и запя в див хеви метъл ритъм, сочейки към скупчилите се в единия край на сцената оперни певци от ОПГ:

Ето групата проклета
знайна като ОПГ-то.
ОПГ! ОПГ!
Хайде викайте момчета,
Аз не съм от ОПГ-то!
ОПГ! ОПГ!



Публиката избухна и зарева: „Аз не съм от ОПГ-то! ОПГ! ОПГ!“ В центъра се оформи зловещо пого, при което играчите образуваха за миг огромно празно пространство, след което започнаха да връхлитат един върху друг и да се блъскат без жал. Имаше счупени глави, разкървавени носове и избити зъби. На стадиона нахлу полиция и се опита да разпръсне вилнеещите със сълзотворен газ. Някой хвърли коктейл „Молотов“ по тях.

Певците гледаха известно време настаналия хаос, след което някой замислено измърмори.

- Този Емре, има хляб в него, ама има още много да учи за пеенето. А ние май следващия път ще трябва да си пеем Вагнер, Верди и Моцарт. Дали да не изнесем такъв концерт в Скопие, а после в Белград?

След това всички побързаха да се качат в автобуса, който с мръсна газ се насочи към международната магистрала.

Дон Боболино бе привикан същата вечер за разпит от тайните служби на пряко подчинение на президента Дон Митко. Пуснаха го още на другата сутрин, след като цяла нощ бе пял „Затворнически рок“ на Елвис Пресли и агентите не издържаха на шума.