Join the new world

Огромният площад около Парламента беше безлюден и само воят на вятъра нарушаваше възцарилата се тишина. Нахлузих шапката си до носа, увих плътно шала около устата си и с бързи крачки се запътих към старата белезникава сграда, където се помещаваше Народно събрание. За моя изненада на входа нямаше никаква охрана. Бутнах масивната дървена врата и тя се отвори с пронизително скърцане. Коридорът зад нея бе пуст и сумрачен. Стъпките ми отекнаха по мраморния под и ехото ги повтори многократно.

Нормалната суматоха, толкова характерна за това място, сега беше изчезнала. Вратите на партийните стаи бяха плътно затворени, а решетките, предпазващи от нежелани посетители – спуснати. Ъгълът, предназначен за журналистите бе пуст, а компютрите по бюрата изключени. От таваните висяха огромни паяжини, които се бяха омотали около огромните неработещи полилеи.



С бавна крачка се запътих към пленарната зала, която се намираше в сърцето на Парламента. Вратите бяха леко открехнати и аз плахо надникнах през пролуката. Вътре беше тъмно и не се виждаше нищо. Отворих по-широко и пристъпих през прага. Ръката ми се плъзна по стената и потърси ключа за електричеството. Намерих го след секунди и няколко лампи се включиха с характерно пукане. Гледката, която се разкри пред очите ми, ме накара да затая дъх.

Депутатите бяха насядали по банките, но всички се бяха навели напред и спяха дълбоко. Някои си бяха подложили възглавници, а имаше дори двама наметнати с одеяла. Много от тях бяха омотани в паяжина, която им придаваше извънземен вид.



- Хей! Кой си ти, бе?

Гласът беше тих, но успя да ме стресне, защото прозвуча на сантиметри от гърба ми. Отскочих и рязко се обърнах. Пред мен седеше дребничък човече с плешива, като яйце глава, от която се спускаше дълъг перчем, който му придаваше казашки вид. Беше облечен в черен анцуг, на който се мъдреше логото на еБългария.

- Дон Боболино, депутат от Нова България – представих се скромно – Какво става тук?

Чичкото ме изгледа с подозрение.

- Ти защо не спиш, бе? – изсъска той.
Погледнах го изумено.

- Току що идвам. Имах намерение да поискам да се гласуват няколко законопроекта, ама като гледам така май няма а стане.

Огледах критично спящите депутати. Човечето се изхили зад гърба ми.

- Струва ми се, че първият ти законопроект мина добре. Безплатно при това. Виж, и при втория може да те уредим - каза мазно то – Зависи какво награда си готов да дадеш.

- Я по-добре ми кажи какво става тук и кой си ти?

- Името ми е Ботьо – представи се чичкото, като се усмихна накриво – А това тук е магия.

- Как така магия – невярващо попитах аз.

- Е ти не си ли чел приказката за спящата красавица? Това тук е същото.

- Сериозно ли?

- Много просто. Има една група от зли магьосници, които искат да управляват света. Преди известно време те подариха една златна чаша на Народното събрание. Казаха, че който отпие от нея ще е вечно на власт и всичките му ферми ще дават удвоен ресурс. Много от тях пиха и няколко часа по-късно потънаха в магически сън, точно по време на дебата за Естествен враг – Турция.

Огледах отново спящите депутати. Бяха, като отдавна забравени восъчни фигури.

- Всичките ли са тук? Струва ми се, че това са само част от тях – отбелязах колебливо.

Човечето кимна.

- Някой не бяха на работа в този момент. Те се спасиха. Отначало идваха да посещават колегите си. Дори сложиха възглавници под главите им и ги завиха. После спряха да идват, не виждаха смисъл. След като сградата опустя, моите господари ме оставиха да се грижа за спящите.

- И как точно се грижиш за тях? Всичко е потънало в паяжина.
Ботьо се ухили.

- О, аз не съм тук, за да чистя. Имам съвсем друга задача. Да не мислиш, че всички закони, които се пускат, се гласуват сами.

Загубих ума и дума.

- Искаш да кажеш – задъхах се – че ти…но как?

- Именно аз. Нали затова се казвам Ботьо. Иначе всичко става много лесно. Депутатските им карти са ми под ръка и просто гласувам.

- Хм! А как избираш дали да гласуваш ЗА или Против?

- Елементарно! Хвърлям ези – тура. Ако искаш и при твоите законопроекти ще видим какво ще се падне. Но първо, каква е наградата?

Не отговорих. Размишлявах дали да не хвърля един бой на Ботьо или да извикам платоническата полиция. Разбира се, можеше да направя и двете.

- Сигурен съм, че в момента размишляваш дали да ми хвърлиш един бой или да извикаш платоническата полиция – обади се Ботьо - И от двете няма смисъл. След боя аз пак ще съм тук. А ако ме арестуват, след 24 часа ще съм на свобода. Познай къде ще отида след това. Няма измъкване от мен Не можеш да се бориш с мен и моите господари!

Ядосан пристъпих напред и го хванах за ревера.

- Ще видим! – изсъсках заплашително – Ще се върна и този път няма да съм сам. Ще бъдем стотици. Ще пеем, ще святкаме лампите, ще крещим в ушите на депутатите, но ще намерим начин да ги събудим. Ако трябва дори ще ги целуваме, като при спящата красавица!

Напуснах залата тичешком. Зад мен се носеше злодейският смях на Ботьо, който отекваше из празните коридори.



Всички прилики с действителни лица и събития са случайни!

Вот, коментар и шаут, моля!