На гости на Ван Слот и Чудовището от Лох Нес

Day 4,094, 23:54 Published in Bulgaria Bulgaria by DonBobolino

Къщата на Ват Слот бе малка и повече приличаше на голямо бунгало. Изцяло от дърво, но обзаведено с вкус – мебели викториански стил. По стените бяха закачени няколко картини. След като се загледах по-внимателно с изумление забелязах „Слънчогледите“, „Житна нива с гарвани“ и „Селяни ядящи картофи“.

- Явно си му голям почитател – обърнах се към Ван Слот, който седеше зад масивното бюро, отрупано с бумаги, мастилници и бутилки с английски ейл.

- Sorry?

- Казвам, че явно си голям почитател на Ван Гог – минах и аз на английски, за да бъда разбран правилно.

- О! – усмихна се Ван Слот – не си ми дошъл на гости, за да говорим за художници. Но това не пречи да вдигнем наздравица за тях. Наздраве!

Отпихме до дъно от бутилката с английски ейл.



- Ей! – облещих се аз – Ама много хубава бира имате тук в Англия. Или май сме в Шотландия.

- И за бира няма да си говорим – усмихна се отново Ван Слот – Искам да те поканя да станеш министър на образованието в моя екип.

Намръщих се.

- Няма как да стане! Аз съм вече част от екипа на Дон Митко и не е редно да бъда поставян и в друга листа.

- Аааа, до Митко. Да пием за него. Наздраве!

Обърнахме по още един ейл. Леко започна да ме хваща. Не бях свикнал да пия бира на екс. Ван Слот изглеждаше леко притеснен. Явно отговорът ми го свари неподготвен.

- Ама това не значи, че не можеш да ме подкрепиш и мен – каза той – например след като спечеля…

- Напротив. Съжалявам. Аз съм кандидат на Дон Митко и не мога да те подкрепя. А след изборите може и да си помисля.



- Да пием за бъдещия президент! Наздраве!

Обърнахме по още един ейл. От толкова течности страшно ми се препика.

- Извинявай, Слот! Къде е тоалетната?

Слот се ухили.

- Нямам такава. Всичките ми гости пикаят в езерото. Ще трябва и ти.

- Ама как така? Това не е редно. Може някой английски град да се захранва с вода от това езеро…

- Спокойно бе. Няма такова нещо. На гости ми бяха Шадуа, Сандо, Aimnan, Big Crab и кой ли още не. Всички пикаха в езерото, та ти ли няма. Хайде върви!

Затътрузих се клатушкайки се към езерото. Навън беше мистично мъгливо и сиви облачета се стелеха над зеленикавата вода. Стигнах до брега и с облекчение пуснах струя.

Внезапно водата на метри от мен се раздвижи и от нея с рев изскочи странно същество. Беше не повече от метър високо, но дълго около десет. Приличаше на огромен гущер, но лицето му кой знае защо имаше човешки черти. Реших, че халюцинирам.



- Ей ти! – изрева халюцинацията ми – Спри да ми пикаеш в езерото, хулиган такъв. Ще ти откъсна туйнака, така да знаеш.

- Извинявай! Какво си ти? – изпелтечих ужасен.

- Ти тъп ли си? Това е езерото Лох Нес. Следователно аз съм кой?

- Ъм – запънах се аз – Мислех, че не съществуваш.

- Появявам се винаги след третия ейл. Колко изпихте с Ван Слот?

Пресметнах на ум. Така беше. Не халюцинирах. Пред мен беше легендарното чудовище от Лох Нес.

- Какво да те правя сега – изрева чудовището – Ще ти дам избор. Или ще тя ям или ще те таковам…

- Ъм – запънах се ужасен – Дай да се разберем по човешки. Не ме яж, моля те!

- Тогава ще те таковам. Свалете си панталоните, сър!

- Не може ли първо малко да се поцелуваме – избърборих аз.

Чудовището се замисли. След което се приближи на сантиметри от лицето ми и каза:

- Ау, колко си романтичен. Хайде целувай!

Юмрукът ми попадна точно в лявото му око. Чудовището нададе вой и се сгърчи. Втори удар по носа го накара да се пльосне на земята.

- Не ме бий! Ванчо ме накара! Ванчо ме накара!

- Изчезвай от тук! И да не си се мярнал повече, перверзник – изревах аз.

Чудовището подви опашка и се гмурна във водата. Ядосан се запътих към бунгалото на Ван Слот. Той все още си седеше зад бюрото и си смучеше ейл. Изгледа ме изненадано.

- Какво правиш тук? – избърбори.

- Това беше мръсен номер – казах му аз и го изгледах строго.

- Ще ме подкрепиш ли? – обади се той – Ще ми станеш министър, нали.

- Ти няма да станеш български президент. И знаеш ли защо?


- Защо?

- Защото президентството се намира на единадесетия етаж на сградата на еБългария и няма стълби!!!



След което си тръгнах ядосан!