Пророчеството

Day 4,089, 01:19 • Published in Bulgaria Bulgaria • by DonBobolino

В шатрата цареше загадъчен сумрак. В центъра й имаше малка кръгла масичка, върху която се мъдреше зелена покривка с пискюли. Кой знае защо наподобяваше на знаме от априлското въстание, върху което все още не е избродиран лозунга „Свобода или смърт“. От тавана висеше малък полилей, под формата на човешки череп, а в единия край на шатрата бе поставен шкаф, върху който бяха оставени стъкленици с цветни течности в тях.



Врачката беше млада и облечена в секси черно боди. Реших, че съм объркал шатрата и съм попаднал в масажно студио, затова измърморих едно „Извинете!“. Врачката ме изгледа предизвикателно, след което каза с дрезгав глас, нетипичен за миловидното й изражение:

- Знам те кой си. Ти си оня...Дон…Дон Мит…Боболино.

Бях вече с единия крак навън, но думите й ме накараха да се обърна и да върна.

- Как позна – шашнат попитах аз – Картите ли ти го казаха? Или кристалната топка?

- Не – ухили се врачката. Зъбите й бяха ослепително бели. – Гласувах в изборите за Нова България. Виж там вече видях в кристалната си топка, че голямо бъдеще и големи дела очакват тази партия.

Скромно замълчах, а врачката с жест ме покани да седна на един от двата стола, поставени до масичката, а тя самата се настани на другия.

- Фокус, мокус, барба фокус – изрече тя.

Избухна ослепителна розова светлина, а шатрата се изпълни с розов дим. На покривчицата се появи кристално кълбо, светещо в розово.

- Егати фокуса – възкликнах аз удивен – Сега ако измагьосаш и две студени бири – те признавам.

- Абра швабра кадабра!

На масата се появиха две халби, пълни с пенливо пиво. Грабнах моята и отпих жадно.

- Кажи ми, о, велика магьоснице, каква ще е съдбата на фирмите ми в Семнан – попитах?

Врачката се взря в кълбото и каза само едно „Хм“.

- Ми не знам. Тая пущина нищо не показва за Семнан. Но…аз имам тълкувание. Това означава само едно. Български крак не бива да стъпва в Иран, защото…защото виждам и нещо друго. Ооооо клетите ние.

- Какво виждаш – затаих дъх.

- Виждам огромен пожар, който изгаря град след град. Съсед се бие със съседа и тонове щета се изливат в зловещи битки. Четирима конници на апокалипсиса идват, за да убият лъва. Единият носи щит с черен орел на червен фон. Другият обича да играе шах, а третият….о третият жули узо и чупи чинии. Четвъртият е конникът на нощта, който се промъква в домовете на хората, когато изгреят звездите и полумесецът.



- Какво ли означава всичко това?

- Това означава, мили мой Боболино, че трябва да се подготвите за война. Врагът вече е пред потритите и само задругата на деветте титана може да спре конниците на апокалипсиса.

- Още една гатанка – намръщен казах аз.

Врачката ме погледна също накриво и припряно прибра кълбото под масата.

- Е приключихме с гадаенето. Дължиш ми 100 000 лева, за бирата и фокусите. Ако искаш и магичен масаж за освобождаване на неприятните мисли – още 200 000.

Бръкнах в портфейла си и извадих няколко банкноти. Бях обеднял откъм пари, но за това пък получих ценни гатанки…и масаж.



Коментар, вот и шаут!