Новите приключения на Бай Ви Дядо Коледа

Day 4,049, 00:14 • Published in Bulgaria Bulgaria • by DonBobolino

ХО ХО ХО!!!

Я да видим има ли послушни дечица тук?

Бай Ви Дядо Коледа е тук. Искате подаръци ли? Ха сега отворете календара и вижте внимателно. Днес е 21 декември и до Коледа има още време. НО…мога да Ви уверя най-отговорно, че джуджетата работят неуморно и всичко върви по график. Списъкът с послушните деца ми е в джоба…

Ей!!! Кой задигна списъка бре?

Пък може и да съм го забравил на нощното шкафче на Снежка. Както и да е. Това не е проблем, защото всичко е в главата ми?

Други проблеми ме налегнаха и то много сериозно.

Онзи ден прелитам над София, за да разследвам странна паранормална коледна активност, свързана с призрачно светещи коледни елхи. Минавам над Илиянци и какво да видя. Две мургави дечица опънали транспарант с надпис:



Ясна е работата, викам си, след което и забрах и елхите и транспаранта и ги пратих за послушните деца в Чернобил.

Час по късно седя си в шейната и съзерцавам звездното небе, което се вижда най-добре над софийския смог и какво да видя? Лети към мен хеликоптер и от вътре някакви човеци ми правят знаци да кацна. И размахват някакви листове хартия. Викам си „Това сигурно са писма с желания за подаръци. Хайде от мен да мине, по-добре късно отколкото никога, ще ги видя какво искат“.
Кацам, значи, на площад „Александър Невски“, а тия след мен. И докато се усетя чувам едно „щрак“ и съм с белезници.

- Какво става бе, хаймани? Вие знаете ли кой съм аз?

А те се подхилват и викат:

- От къде имаш пари за толкова подаръци?



Загубих ума и дума. Ха сега де! Че аз пари нямам. Нали уж всичко по магически път. Виждам ги, че не ми вярват, затова просто махнах с брада и хоп, единият полицай получи нова стоп палка, а другия – нови белезници с розови пухчета около метала.

- Ей, ама ти си наистина Дядо Коледа - вика ми ченгето – А ние те мислихме за Дон Боболино.

Изтръпнах. Сетих се за един новогодишен купон с много Водка и Снежанка (за мезе) при моя добър приятел.

- Дон Кой? Нищо общо нямам с тоя келеш – викам аз, а вътрешно ми е терсене.

За да отклоня вниманието го попитах дали има някакви други желания. А той ми отговаря :

- Нали вече ми даде стоп палка, ама може ли да питаме сина ми какво иска за подарък.

- Готово, бе – слагам момченцето на коляно всичко по процедура – Какво искаш и т.н.



Хоп! Изпълнено още същата нощ!

Като свърших работата си в София отлетях за Лапландия, където ме посрещна Снежанка и руската й приятелка Салата. Ей ги:



Реших да релаксирам с тях, че много се напрегнах в София. Като приключих отидох да нагледам джуджетата какви ги вършат с графика. Гледам ги така са се разработили, че чак пушек се вдига.

Олеле!

Че този пушек не е от преработване, а е истински пожар.

- Пожар! Пожар!

Довтасаха личните му пожарникари и бързо потушиха огъня. За спомен си направиха снимка:



Толкова ми домиля, че реших да поработя над моята книга с коледни съвети, която смятам да издам съвсем скоро. Ще задоволя любопитството Ви и ще споделя няколко съвета и с Вас.

Първи съвет – за притежателите на котки:



Втори съвет – зает най-любезно от специалиста д-р Радева:



Трети съвет – няма значение какво си пожелавате, защото винаги някой ще бъде щастлив. За справка – синът на полицая.

Затова не ме жалете, а желайте. Бай Ви дядо Коледа ще се погрижи за всичко.