Политически поглед

Day 3,709, 07:41 Published in Bulgaria North Macedonia by Darman Barman
Статията представя личните ми размисли върху воденето на общата външна политика.



Независимо колко далеч може да изглежда за гражданин, който се интересува предимно от вътрешната политика на страната си, управлението на външните работи на държавата е от особена важност. Начинът, по който администрацията планира и работи в областта на външните работи, определя колко добре тя използва военна мощ на страната (тоест размерът на населението, координацията на щетата и икономическата мощ).

Един от начините, който понякога използваме, се концентрира върху емоцията ли личните ни чувства. Независимо дали те са породени от реалния национализъм или от минали действия на нациите в играта, резултатът почти винаги е неефективен. Хората, които използват този подход, често се борят за това, което според тях е правилно, дори това да е за сметка на обществото. Няма гаранция, че това, което си мислите, че е правилно, е наистина обективно и правилно. Отдавна играем заедно, трябва да сме се научили да играем като отбор, да пренебрегнем егото и да погледнем към общото благо. Ако външната политика на страната се води от предразсъдици и отрицателни чувства спрямо една или две страни, това лесно може да бъде използвано и дори експлоатирано от другите.



За да поддържаме добри приятелски отношения със съюзниците, както и да привличаме нови такива, ние трябва да имаме добра комуникация с тях. Ако искаш да получиш нещо, ти сам трябва да го потърсиш. Да, не винаги, като видиш битка на съюзник, е нужно да чакаш съобщение с молба за помощ, за да удариш за него, но получиш ли такова ще разбереш, че за тях битката е особено важна и ще знаеш, че оказаната помощ няма да е напразна.

Ако попаднем в трудна ситуация обаче трябва да разгледаме причините за това. Първо трябва да погледнем в огледалото преди да обвиним други за нашето нещастие. Не можем да проклинаме приятелите си и евентуални съюзници за ситуацията, в която се намираме (говоря по принцип). Така само бихме ги отдалечили от нас, като с това губим шанса за съвместно сътрудничество.

Дипломацията проправя пътя за военните действия. Без дипломатически успех няма военен успех. След дипломатически провал идва военен провал.



Накрая искам да благодаря на всеки, който помага с каквото може за просперитета на страната ни. Мисля, че имаме още потенциал, който можем да реализираме. С добра дипломация и организация по битките се надявам да обърнем войната в наша полза. о7