Join the new world

Здравей, Калине!
Пишеш ми, че ти е трудно по история, не разбираш нищо от написаното в учебника и вече не искаш да учиш този предмет. Чудиш се защо трябва ние, 13-годишни деца, със съвсем различни интереси, да се занимаваме с една мъртва наука. Питаш ме какво общо има тя с нашата съвременност.
Ще се опитам да ти отговоря. Наистина, възможно ли е да се открият пресечни точки между миналото, за което разказва историята, и нашето настояще? Та нали животът постоянно се променя! Както твърди Хераклит, Panta rei („Всичко тече, всичко се променя“). Но и в нашия съвременен живот са вплетени стародавни вярвания, традиции, ритуали, които се изпълняват и до днес, както например нестинарството в деня на „ Св. св. Константин и Елена“; коледуването, богоявленските обреди или боядисването на великденски яйца. Миналото присъства в нашето настояще и чрез езиците, книгите, танците, музиката, другите изкуства. Нашият език например е създаден от светите братя Кирил и Методий, но усъвършенстван през вековете от учениците им. Оцелял е повече от 1100 години - в робство, кризи, национални катастрофи и други изпитания.
За възникването и развитието на всички тези елементи от човешката култура ни разказва историята. Затова аз толкова много я обичам от съвсем малък. Повярвай ми, и до днес за мен няма по-ценен подарък от научнопопулярна енциклопедия. Чел съм най-различни: за религиите, за езиците, за книгопечатането, за изкуството, за превозните средства, за летателните апарати, за чудесата на света…
От тях знам, че езиците вероятно водят началото си още от каменната ера. Първите езици може би са арамейски, древнокитайски, хинди, древногръцки, латински … Известно ми е обаче, че има и други, свързани с религиите, езикови хипотези, например за Вавилонското стълпотворение. Силата на историята е не толкова във фактите, колкото в това, че ни помага да си изградим мислене, допускащо различни гледни точки към едно и също явление или събитие. Когато разсъждаваме за миналото така, че да пречупваме в него наблюденията си от настоящето, ни се струва, че преживяното от предците ни носи някои белези на нашите чувства и мисли.
За това мое убеждение много допринасят историческите книги, които обичам да чета. В някои моменти и на мен ми се иска да оставя учебника по история настрани. Но то е, защото училищните уроци ми се струват твърде „тесни” за простора на знанието, който искам да постигна. И тогава посягам към книгите, за чието начало зная също от историята. Те вероятно са се появили още когато са открили писмеността и до днес е създадено неизброимо количество от тези съкровищници на човешката мисъл.
От няколко години имам съкровена мечта – да посетя една от най-големите библиотеки - Ватиканската, която съдържа много древни свитъци. Сигурен съм, че ако наистина се изправя пред огромните, стигащи до тавана рафтове с книги (които познавам от виртуалните си посещения), ще осъществя една от най-вълнуващите си срещи с историята. За нас тя осъвременява миналото, когато ни даде възможност да почувстваме близка до своя живот мъдростта, съхранена през вековете.
Ние с теб се познаваме само виртуално, приятелю. Но ти сигурно вече си разбрал, че любимото ми занимание е да чета. Познати на семейството ми твърдят, че даже като малък не съм умеел да играя, а само съм четял книжки. Не съм съвсем сигурен в това, но във всеки случай зная да чета толкова отдавна, че почти ми се губи началото. Всъщност ще ти пиша нещо, което ще те разсмее: смътно си спомням, че се учех да чета по некролозите, когато баба ме водеше на църква или на гробището 
А за това, че малко съм играл на улицата, може да се досетиш по снимката ми във Фейсбук – все още съм пълничък, с очила с големи диоптри. Е, вече съм на диета! И отскоро, по идея на мама, ходя на народни танци и сам не разбрах как те се превърнаха в новата ми страст. В последно време чета доста за танците, които също са част от културата, за която ни разказва историята. Първоначално повечето от тях били религиозни; хората танцували, за да възхвалят някое божество или да го успокоят. След това са възникнали балните танци, сред които най-известните са менует, гавот, алебарда, чардаш, полка и други. После идват и салонните танци: танго, рокендрол, ча-ча, мамбо, самба, чарлстон ... Общото между всички тези елементи на човешката култура – и древни, и съвременни, е вложеният в тях огън – на чувството и на мисълта; на страданието и на радостта. И когато чета техните истории, често ми се струва, че в отминалите събития се оглежда настоящето: една и съща болка и едно и също вдъхновение раждат танците, музиката, стиховете, картините във всички времена.
А сега, Калине, ще се опитам да ти покажа и един друг начин, по който историята се оглежда в нашата съвременност (освен чрез културата). Моите съученици обикновено се отегчават, когато им заговоря за политика и странят от мене. Възрастните пък започват да си мислят, че повтарям думи, които съм чул от някъде. И може би само учителките ми по история, литература и география знаят, че си имам свои пътища, по които откривам мостовете между миналото и настоящето. От една година новините, които постоянно следя не само по радиото и телевизията, но и в интернет, ме карат все по често да си мисля за революцията в световната история. Сегашните международни конфликти - в Сирия, Украйна, Афганистан, Северна Корея – според мен имат своите исторически аналогии.
От 2011 г. сирийският народ се вдига на бунт, срещу фамилията Асад, която управлява 40 години. Недоволството вече е прераснало в гражданска война, която продължава и до днес. Убити са хиляди войници и цивилни. На мен тази война ми прилича на младотурската революция начело с Мустафа Кемал Ататюрк. Той искал хората да са равноправни пред закона и Турция да е република, не монархия, защото османската династия управлявала вече 6 века и Турция е изостанала от останалите държави. Това иска според мен и Сирия.
През януари 2014 г. украинците на „Майдана” въстанаха срещу правителството на Виктор Янукович и свалиха правителството, но сега някои от тях искат оставката и на новите управляващи. Това много ми прилича на Великата френска революция. Народните маси са искали свобода и право на избор. Това искат и украинците. Бунтът им ми прилича и на протестите за правата на жените от края на ХІХ век. Те искат да имат глас и да са равноправни с мъжете. Равнопоставеност с европейците иска и украинският народ. Но същевременно украинците не са единни в исканията си, делят се на източни и западни области и се боя да не би да се повторят сценариите на многобройните граждански войни, за които ни разказва историята…
Проблемът на Афганистанската държава са тероризмът и корупцията. Често чуваме по телевизията, че са заложени бомби в автобус, в кола, в посолства и убиват невинни хора. Това ми прилича на отрядите, които пращал Иван Грозни из цяла Русия да причинява терор и смут между болярите и народа.
Исторически аналогии откривам и в ситуацията в Северна Корея. След Корейската война държавата се дели на Северна и Южна. Северна Корея е като изолирана от света, защото според управляващите е най-важно хората да служат и да възхваляват Ким Ир Сен, Ким Чен Ир и Ким Чен Ун. Откакто е създадена Северна Корея, те притежават цялата власт. Те са диктатори. Това притеснява Русия, САЩ и другите велики сили. Тази диктатура ми прилича на управлението на Франсиско Франко в Испания, на Адолф Хитлер в Германия и Йосиф Сталин в Съюза на съветските социалистически републики-днешна Русия. Те са убивали хиляди хора, преправяли са законите, за да задържат властта си.
Може би ако специалистите прочетат анализите ми, ще има какво да възразят. И несъгласията им няма да са едно и две. Но аз знам, че съм само на дванайсет години и имам още много да уча. А търсенето на истината винаги преминава през попадения, но и през много грешки. Затова не се страхувам, че ще бъда упрекнат в твърде смели (а вероятно и повърхностни) аналогии.
Калине, надявам се, че не те отегчих с разсъжденията си и няма и ти – като съучениците ми – да ме наречеш „дървен философ”.  Исках само да ти покажа, че за мен историята има смисъл най-вече в това – освен да задоволява любознателността ни, да ни помага да осмислим своя житейски опит и да се опитаме да направим по-добър и разумен както личния си живот, така и живота на обществото, към което принадлежим. Може би и ти си срещал тая шеговита сентенция - „Историята учи, че никой не се учи от историята.”
И все пак аз съм убеден, че историята е едно огромно огнище, от което трябва да се вземат искрите, а не пепелта. За да продължава да гори вечният огън на човешката култура и духовно развитие.
Дано съм ти помогнал. Пиши ми пак. Поздрави!!!

11.03.2014г. Иван
гр. Провадия
П. П. Колкото до скучните и неразбираеми уроци в учебниците по история, това може, разбира се, да се промени. Кога ли? Когато започнем да ги пишем ние 