Join the new world

Здравейте скъпи читатели.
След малък размисъл, както казваше старата ми класна- за живота като такъв, се сетих за една публикация във научен форум на тема Дойранската епопея.
След 2-минутно търсене в Google, успях да намеря точната публикация и да я украся с малко снимки.



През 1915 г. България се включва в Първата световна война. В началото на войната българската армия наброява 600 000 души, разделени в 3 армии, които атакуват Сърбия, съюзник на Антантата. След епични сражения до края на ноември войските ни, разбили 550 000-а сръбска армия и изпратените им в помощ две френски и една английска дивизия, достигат сръбско-гръцката граница. По политически съображения [(съюзниците ни Германия и Австроунгария се надяват да привлекат Гърция на своя страна) според някои източници причината германското командване да спре българското настъпление е не толкова основана на надеждите, че Гърция може да се включи на тяхна страна, а необходимостта от създаване на Солунски фронт където да бъдат държани избягалите сръбски части и силите на Антантата, които при евентуална българска инвазия и окупация на Гърция автоматично биха ги прехвърлили на Западния фронт срещу германците, където те вече са зациклили в изтощителна позиционна война в окопите.
Като цяло по нареждане на германското командване е забавено настъплението ни и в Македония и в Косово, иначе е можело да бъде извършен светкавичен разгром на Сърбия и Гърция в доста кратко време! ] армията ни получава заповед да се окопае на границата. Започва позиционната война, която ще продължи до края и ще завърши на 25 септември 1918 г.



Фронтът преминава по високите била на македонските южни планини. Само при Дойранското езеро високата стена на Беласица се разлива в пет ниски паралелни планински вериги. Затова именно тук войските на Антантата ще се опитват да извършат пробив в българските отбранителни линии. Дойран ще стане арена на непрекъснати сражения, включващи ежедневни артилерийски, въздушни и патрулни схватки и три генерални щурма.



Това ще превърне битката за Дойран в най-голямото сражение в българската военна история ­ както по числеността на участващите войски и загиналите в боевете, така и по използваната огнева мощ. И в най-голямата българска военна победа в цялата ни вече почти четиринадесет вековната история.



За сведение: Дойран е арена на яростна битка и през Междусъюзническата война (юни-юли 1913 г.). Именно тук частите на полковник Каварналиев спират гръцко-сръбското настъпление към Струмица.

---

Пак тук на 24 и 25 ноември 1915 г. Втора дивизия разбива 10-а английска дивизия. В бягството си към Солун оцелелите англичани захвърлят не само оръдия, картечници и обози, но и личното си оръжие.




Втора дивизия заема граничните височини и започва изграждането на дойранските позиции. Едва към лятото на 1916 г. към тях ще се придвижат части на френската и английската армия, прииждащи в Солун по море.




Първият щурм на съглашенците започва на 9 август 1916 г. След мощна артилерийска подготовка три френски дивизии тръгват на атака срещу българските позиции. Главният удар е насочен срещу височината Дуб. Българската артилерия открива бесен преграден огън и сериозно разстройва атакуващите вълни още в пунктовете на съсредоточаване. Оределите френски вериги са помитани от българските картечни роти на стотина метра от окопите. Когато оглушалите и обезумели от ужас французи стигат до българските окопи (само 2-3 пъти за 9 дни), идва редът на българската пехота и нейният “специалитет” ­ контраатака на нож. На десетия ден загубилият в убити и ранени 60% от бойците си френски главнокомандуващ прекратява щурма.





На 3 март 1917 дойранските позиции са заети от Девета плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. Талантливият български пълководец изгражда пет паралелни позиции, инженерно оборудвани с бетонни бункери. Използвайки няколкото месеца затишие, Вазов хвърля тридесет и петте хиляди бойци и офицери в невиждан труд, изграждайки (понякога на 17 метра под земята!) система от бетонни и скални укрития, които да приберат всеки боец в случай на артилерийски обстрел. Войниците го псуват на поразия ­ докато те ежедневно копаят, заврени в скалите, бойците на дивизиите по фланговете на плевенци безгрижно се пощят на припек. След войната обаче Вазов всеки ден получава по 2-3 баници от Плевенско, Ловчанско, Троянско, Свищовско. Носят му ги жените на неговите войници, дошли по работа в София ­ в знак на благодарност, че опазил мъжете им. Изпреварвайки събитията, ще подчертая, че в решителния щурм именно благодарение на укритията Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. Атакуващите ги англичани и гърци загубват над 60 000 само убити.
Генерал Владимир Вазов






На 21 април 1917 г. с две дивизии (22-ра и 26-а) сменилият французите английски корпус започва втория щурм на Дойран. След тридневна артилерийска подготовка, при която са изстреляни 150 000 снаряда, англичаните тръгват смело в атака. Напредват в гъсти маси. Българските окопи са разорани и те смятат, че там не е останал жив боец. Едва след войната генералите им ще научат, че българските загуби от артподготовката са ... трима (!) ранени. Когато на 25 април в 0,30 часа английските вериги са само на няколко метра от окопите на българите, там ги посреща плътна картечна и пушечна стрелба. Люшналите се назад тълпи са сподирени от артилерийски и минохвъргачен огън. Тук-там български роти и полкове се хвърлят и в контраатака на нож. Към 3,00 часа атаката на англичаните е отблъсната по целия фронт. На бойното поле атакуващите оставят 8000 трупа. Заловени са стотици пленници.



Попълвайки загубите на 22-ра и 26-а дивизия и подкрепяйки ги с още една (60-а) дивизия, на 8 май 1917 г. английското командване предприема нов щурм на Дойран. Този път българската артилерия (над 200 оръдия) открива огън още преди пехотната атака. Англичаните са неприятно изненадани, тъй като знаят за оскъдицата от снаряди при българите и са свикнали артилерията ни да открива огън само при атака. Българските снаряди избиват цели роти още в окопите, рушат блиндажи по командни пунктове, “задушават” поддържащите атаката английски батареи. Объркани, англичаните все пак към 21,00 часа тръгват в атака. До 6,00 часа на 9 май атаките ще станат шест ­ всички отбити с огромни загуби. Само в предокопното пространство на 34-и троянски полк ще бъдат преброени 3300 тела на противникови войници и офицери. По данни на английски военни историци трите английски дивизии губят от 75% до 90% от състава си. Девета плевенска е непокътната и според английските историци, ако в този момент би тръгнала в контранастъпление към Солун, лесно би превзела главната база на Антантата на Балканите. (По това време резервите на английския корпус са повалени от малария край блатата на Солунското поле.) Но по заповед от Берлин българските войски остават по позициите си.



В средата на септември 1918 г. Антантата е готова за нов щурм. Замисълът е чрез два пробива ­ на французите при Добро поле и на англичаните и гърците при Дойран, шестстотинхилядната българска армия в Македония да попадне в “чувал”, да бъде ликвидирана, а България окупирана и извадена от войната.

При Добро поле, макар и с много жертви, французите пробиват фронта и настъпват бавно, очаквайки паралелния пробив при Дойран, за да не останат с оголени флангове. Всички погледи са вперени сега в ниските хълмове край красивото езеро. Тук Антантата е струпала колосални сили ­ четири английски, две гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама ­ дванадесетте ни дивизии са разтегнати по 600-километровия фронт от Бяло море до Елбасан в Албания. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, плевенци се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. Смъртта на българския воин по стар обичай трябва да бъде красива. В тези мигове никой и не си помисля, че ще оцелеят почти всички, ще унищожат 47 000 неприятели и ще спечелят най-голямата ни победа в историята.

Артилерийската подготовка започва на 16 септември. По българите при Дойран са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови. Даваме 9 убити и 40 ранени. В 5,00 часа на 18 септември отново в гъсти маси три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. И в този момент заработва българската артилерия. Двеста и двадесет дула бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите, няма вече за кога.Четиристотин български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. Четиристотин и четиридесет картечници правят огромни просеки в настъпващите. Огън бълват и 30 000 български пушки.

Английският генерал Милн е смаян. В спомените си той ще напише: “Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени.” В отчаянието си той праща резерва (една английска и една гръцка дивизия) в обход през Беласица. Там обаче е Единадесета македонска дивизия, чиито бойци смаяно наблюдават как англичани и гърци пъплят по почти отвесните скатове на планината. (Непроходимостта на тези склонове ражда през войната приказката, че не Единадесета дивизия пази Беласица, а Беласица пази Единадесета дивизия.) Когато атакуващите достигат на двайсетина метра от позициите на македонците, Беласица изригва огън като вулкан. В буквалния смисъл на думата ­ дивизията е снабдена с огнехвъргачки, които подпалват изсъхналите треви и храсти. Град от ръчни бомби, картечен и пушечен огън, разбира се, също съпровождат пламъците на огнехвъргачките. Десет хиляди гърци изгарят по скатовете на Беласица. Англичаните, настъпващи във втория ешелон, имат повече късмет. Подгонени от огъня на артилерията, те се укриват зад един железопътен насип и с големи загуби дочакват нощта, за да се изтеглят на изходните си позиции.

На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Българската артилерия е побесняла, бие с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. В края на деня английските тръбачи свирят отбой. Милн е загубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на френската дивизия остават неизвестни, но също са чувствителни. Вазов губи по-малко от 500 бойци.

Военно гробище при Ругуновец, в което са погребани загиналите при Дойран британски войници.


Това е краят, генерал Вазов съобщава в София, че пред себе си фактически няма противник и моли да настъпи към Солун заедно с 11-а дивизия и непокътнатата 2-ра армия, заемаща фронта при Серес срещу слабобоеспособни гръцки части. В София обаче решават да използват победата при Дойран, за да се измъкнем с чест от войната. На започналите преговори за примирие в Солун, използвайки факта, че българската армия е практически непокътната, делегацията ни сключва споразумение, по силата на което армията ни се изтегля от Македония с цялото си въоръжение, а страната няма да бъде окупирана от войски на съседните държави.

Няколко дни по-късно Девета дивизия марширува по улиците на Плевен заедно с 558 английски пленници, взети в плен в последния ден на войната. А през 1936 година в Лондон знаменният полк на английската армия ще сведе на парад в Лондон знамената си пред генерал Владимир Вазов.



Надявам се това да ви е накарало да се почувствате горди, че сте българи.
Нека си спомняме великите българи изпреварили времето си като Левски, ген. Вазов и другите, които ако тръгна да пиша по отделно ще ми отнеме поне една седмица без храна, вода, сън, и т.н. Ако Иван Вазов създаде българската литература, брат му, няма да е пресилено да кажем това, спаси България в един от най-опасните моменти от историята й.За жалост всичко това не се учи в училище.

Дано не съм ви отегчил с дългата статия статия.Довиждане.