Политическа социология или защо политиката е такава, каквато е

Day 1,572, 07:56 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Nane Vutov
Най-напред най-важното. За да няма недоразумения, преписвам долния текст от друга публикация.
Ако желаете България да остане член на EDEN, трябва да гласувате със ЗА и нищо друго на референдума: тук

Ако желаете България да напусне EDEN, трябва да гласувате с ПРОТИВ и нищо друго на референдума: тук

Ако сте се подвели и гласували грешно, можете да си изтриете коментара и да пуснете нов.

За приятелството, безкористността и изгодата

Много се изписа и изговори напоследък за гадното ръководство на EDEN, което не работи за интересите на съюза и чиито жертви сме станали ние. Но така ли е в действителност? Наистина ли ръководството на EDEN е по-лошо да речем от нашите управляващи? Нека обаче отложим засега разглеждането на този въпрос и се заемем с една друга тема – какво определя приятелството и враждата между е-нациите?

Умишлено пиша „е-нациите“, а не е-жителите. При отношенията между хора е възможно да има безкористно приятелство. Дружба, при която сме щастливи да помагаме безкористно на хората, които обичаме, дружба, при която се изгражда доверие и дружба, която устоява на трудностите в живота и се калява от тях. Хората не винаги постъпват така, както психологията и инстинктите изискват от тях. Малко ли примери има на хора, които жертват себе си, за да спасяват пострадали при някакво природно бедствие? Лично познавам хора, които са били зависими от силни наркотици, но в даден момент казват НЕ и без никакви лекари стават свободни хора. У човека има свободен разум, който понягока преценява какво трябва да харесваме и какво да мразим, и подтиква волята към удивителни подвизи.

Но дали положението ще бъде толкова красиво и възвишено, ако насочим погледа си не към отделния човек, а към групите от хора. За съжаление не. Красивите примери, за които споменах по-горе, са рядкост и трябва да признаем, че като цяло поведението на хората се ръководи от „низши“ пожелания – желанието да предизвикваме възхита и похвали у околните, желанието да сме силни (в частност да имаме власт и/или пари), желанието за секс и т.н.

И тъй, когато става въпрос за отношение не между отделни хора, а между е-нации и дори е-съюзи, не трябва да бъдем заблудени идеалисти, които очакват от другия добро, а прагматици, които преценяват реално дали ще получим доброто, което очакваме, или не. И също така преценяват дали ще сме в състояние да дадем доброто, което другите очакват от нас, или не. От това зависи дали една договорка ще има успех, или не.

Затова нека си спомним някои примери от близкото минало. България и Украйна бяха най-големите приятели. Защо? Поради безкористност? Ни най-малко, не поради безкористност, а поради взаимна изгода. На нас като хора ни се иска нещата да са по-възвишени, но те не са. Други мотиви задвижват нациите и да се чувстваме днес предадени от украинците е неправилно. Предадени сме единствено от собствената си неправилна оценка на ситуацията.

От украинците ние получавахме региони и бонуси. От нас пък те получаваха защита и пари. Налице е взаимна изгода, която някои си въобразяват, че значи приятелство. Но в даден момент се оказваме излишни – турците престават да бъдат заплаха и Украйна повече няма нужда от нашите услуги. Ще си поиска ли регионите обратно? Ами разбира се, защо не? Постъпката им е напълно разбираема.

Нека разгледаме сега ситуацията със съюза EDEN. По времето, когато ни поканват, ситуацията е такава, че те имат нужда от нас и ние от тях. EDEN е съюз, основан на заблуда, на глупави думички като „братство“. Съюз, в който всички бяха заблудени и се заблуждаваха взаимно. Но въпреки това нещата потръгнаха и известно време изглеждаше, че комай този път доброто ще победи. Да, ама не. Нещата потръгват, защото само защото има взаимна изгода. В даден момент взаимната изгода не е налице и става ясно, че в този съюз не братството решава нещата.

Не се лъжете, че смяната на HQ на EDEN ще доведе до смяна на отношението към нас. Аз се съмнявам, че дори и да останем в съюза, ще успеем да сменим HQ-то, но дори и да стане това, пак по същество всичко ще си бъде по-старому.

И тъй, нека разгледаме отношенията България-EDEN без емоции, преценявайки ги прагматично и единствено от гледна точка на взаимната изгода от тези отношения.

Какво получава съюзът от нас? Помощ за по-слабите страни като Ирландия. Но какво получават силните, които реално движат нещата в съюза? Само това, че не воюваме срещу тях. А какво губи съюзът от нас? Ами има опасност да загуби Турция, която съгласете се, че стратегически поради разположението си е много по-важна от България. Губи нерви да се разправя с твърдоглавци като българите, които предпочитат собствения си интерес пред интереса на съюза.

А какво получаваме ние от съюза? Сигурност. Останалото, с което политиците ни убеждават да се гласува за оставане в съюза, са само залъгалки, много от които просто няма да се случат. А какво лошо получаваме от съюза? Ами нека се огледаме на политическата карта – отвсякъде сме заобиколени от приятели, които не можем да нападнем. Е можем да се сбием с макетата и сърбите, но регионите им няма как да удържим, тъй че ще бъде безсмислено да ги нападаме. Ситуацията ни е напълно безперспективна и не ни остава нищо друго, освен и за в бъдеще да воюваме за Ирландия, а не за себе си.

Каква е равносметката? Ясно е, че има проблеми както за нас, тъй и за съюза. Взаимна изгода за България и EDEN вече няма, има го единствено страхът и несигурността от промяната на посоката.

Какво следва? Всъщност възможностите са само три. Първата е на референдума да се гласува за напускане на съюза. В случай пък, че хората предпочетат да гласуват за оставане, тогава проблемите от участието ни в съюза само ще се задълбочават, което в крайна сметка пак неизбежно ще доведе до напускане и/или изгонване от съюза, но едва след като са били потрошени ненужно много нерви. Третата възможност изглежда най-малко вероятна. Ако Terra нападне EDEN, отново ще станем нужни на съюза. Тогава вЕрвайте ми, всички противоречия изведнъж ще изчезнат, а отношенията ни пак ще станат „братски“ и „безкористни“.

За тъпите гадняри от HQ на EDEN

Ех, колко се изписа за гадните еденци как ни били унижавали. Как се възползвали неправомерно от положението си и как като рицари донкихотовци сме щели да се опитваме да променим ситуацията.

Леле, леле! Абе казали са го старите – цървули няма, гайда иска. Че управленците на EDEN са действали недостойно е ясно. Ама може ли някой, който също е недостоен, да иска оправя другите? Имаме ли в момента достойни управленци, отстояващи ясна позиция, пък каквато ще да е тя? Президентът непрекъснато си мени позицията, а тъй, а инак. Той ли ще бъде в състояние да направи това и да учи другите на достойно поведение? Защото явно се предлага като казва: „мъка ще е, ако се тръгне по този път, но съм готов да го вървя, ако народа го поиска в събота и останем в съюза“.

И тъй, защо писах „цървули няма, гайда иска“. Ами защото най-напред трябва да изберем достойни управленци у нас и едва тогава ще сме в състояние ЕВЕНТУАЛНО да променим нещичко в EDEN.

Относно манипулацията на референдума ще кажа – ами разбира се, че има манипулация. Погледнете само колко много хора се изказват, че са за оставането в съюза, но им се искаше това да не беше се правило по такъв начин. Да манипулация! И затова пак ще попитам – как ще учиш другите (т.е. еденското HQ) да не манипулират, ако сам манипулираш?

Във връзка с горното призовавам политическите партии да излязат с ясна декларация, в която се заявява, че:

1. При бъдещи референдуми в съобщенията за гласуване трябва ясно да бъде посочвано какви са възможностите, измежду които се избира. Какво значи „ЗА“ и какво значи „ПРОТИВ“.

2. Недопустимо е в официалните съобщения да има разяснения какви ще са последствията от вземането на едно или друго решение. Защото последствията ги знае само Бог, а ти ако искаш да ти чуем мнението, може да си публикуваш статия в своя си вестник.

Не мисля, че е полезно да се призовава за анулиране на настоящия референдум. По-полезно ще бъде, ако използваме времето, през което членуването ни в EDEN все още ще ни дава някаква сигурност (няма да е задълго), за да оправим собствената си политика.

Накрая бих искал да завърша с един цитат от Шекспир.
Честността е най-добрата политика. Ако загубя честността си, губя себе си.”