Приятелю Sollam

Day 4,778, 12:04 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Hatsune Miku 39
Здравей, приятелю Sollam,

Преди известно време ти се обърна към мен със следните думи:
"Здравей, приятелю Hatsune Miku,
Много се радвам, че изразяваш такъв ентусиазъм за предстоящите празнични развлечения.
Замислих се по-сериозно над твоя план и мисля да те подкрепя с всички сили (или поне моята сила).
Нека го имаме на черно и бяло, подпечатано, пък допълнително ще се разберем когато му дойде времето!
С уважение, Sollam"

Обобщение на разговора:


В последствие аз предположих, че след като сме уредили всичко - няма какво да го мисля повече.
Но все пак реших да се поразровя малко, да поразуча нещата преди да настъпи момента.
Безсънни дни и нощи прекарах в събиране на информация, изчисление на щета с многобройни калкулатори.
Манипулирах депутатите и президента да успея да напасна законите за естествен враг, че да добавя допълнителни 10% щета.
Събирах енергийни барове и оръжия като не виждал.
В края на краищата ме озари тежката истина - нямаше как да събера достатъчно материали, че да изсипа достатъчно щета за един цял епик.
1800-те събрани вафли, дори и да успея да подкрепя с най-силните оръжия, едвам ще докарат половин епик, като огледах последните няколко такива във втора дивизия.

Тогава вече почнах да оглеждам текста с малък шрифт, в договора, който описахме.
Платих и на няколко мухи да го разгледат, но и те ми върнаха същите заключения, до които бях достигнал и аз.
Никъде в договора не се споменаваше, че трябва изцяло сам да извърша това деяние, а именно сътворението на епична битка във втора дивизия.
Бях въодушевен, идеята отново стана осъществима.
Единственото, което трябва да се направи, е да се подканят и други играчи да подпомогнат в битката, когато дойде момента.
С общи усилия всичко може да се постигне все пак!
Но това не означаваше, че съдбата няма да си направи още една шега с мен...

След дългия пир, последвал най-новите ми разкрития, последва едно не толкова радостно осъзнаване.
Похарчвайки последната си енергия от току-що каченото ниво 46 нещо ме накара да си погледна профилната страница.
На нея под едно симпатично танкче беше изписано - Division 2.
Това беше дивизията, в която се бия, и в която щях да изливам щета в идващите седмици.
Това беше и дивизията, в която ще мога да продължа да се бия до ниво 49 включително.
Свикнал бях да пресмятам неща, направих няколко бързи калкулации и се оказа, че докато успея да изразходвам енергийните си барове, вече ще съм станал пълноправен член на трета дивизия.

С мъка на сърцето почнах да цъкам Fight бутона на поредната авио битка, опитвайки се да изкарам от съзнанието си договора.
В крайна сметка няма какво да се направи, че да се подобри ситуацията.
Плана си остава и ще бъде изпълнен, дори и не изцяло или не напълно удовлетворяващо.
Ще се лее виртуална кръв, ще се изстрелват ракети, ще се качват нива, ще бъде празнично!

С уважение,
Hatsune Miku 39