Забравата*
KickerPT
Забравата. Изумителна е способността на един народ да забравя – какво му се е случило, кой му е бил враг, кой му е помогнал и кой е дал кръв, за да живеем днес в една „европейска държава” и „демокрация”.
И, докато си пишем по фейсбук стените шегички с хаштаг отпред – КОЙ?, знаем ли КОЙ ден сме днес? Ама отвъд справката в уикипедия и припомнянето в новинарските сайтове, че „днес честваме 129 години от Съединението на България”.
Не е въпросът в това да цитираме датите на Берлинския конгрес или на създаването на комитетите „Съединение”. Не става дума да сме енциклопедия на историческите битки. Макар че, битките трябва да се помнят. Въпросът е да усещаме кръвта на нацията. Да уважаваме генетиката си. Понеже в нея е закодирана историята, която – не ни е особено важна напоследък.
Отидете в Батак, например. Посред бял ден, ще видите, в църквата „Св. Неделя”, как няма жива душа. Има останки. Има изкопан с голи ръце кладенец – издълбан от майките, затворени заедно с хиляди батачани от турците и впоследствие заклани. Майките тръгнали да копаят земята в черквата, за да стигнат до вода за децата. Вода не намерили. Само навлажнявали устните на бебетата с олиото от кандилцата. А после....после и с кръвта на първите умрели в църквата...
Това място-гробница на човечността днес си седи ей така, съвсем самотно насред Батак. Няма тълпи от хора, преклонени пред тая смърт, избрана 2 века назад във времето.
В историческите бележки по стените на църквата е цитиран един американец – Джанюариъс Макгахан. Наричат го „американският свидетел”, защото той се появява в България, за да разкаже на заблудена Европа и света за зверствата, случили се наоколо. Понеже, дайте да не се лъжем, и тогава, както и сега – държавата ни е била просто „ресурс” за „великите сили”.
Макгахан отива да види черковния двор, където лежат 3000 души – резултатът от Баташкото клане, за което днес спорим да го има ли, да го няма ли в учебниците по история за малки българчета...
Та журналистът описва:
„Това беше ужасяващо зрелище – зрелище, което ще ни преследва цял живот. Малки къдрави главици се показваха там, в разкапващата се маса, смазани под тежки камъни; малко краче, дълго колкото пръст, на което месото, преди да има време да се разложи, бе силно изсъхнало от ужасната горещина; малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали; деца, които са умрели сред писъци от уплаха и ужас; млади момичета, погинали в плач, ридания и молби за милост; майки, умрели в услие да заслонят със слабите си тела своите малки дечица...
Всички те лежат тук заедно, разпадащи се в една ужасна маса. Сега те са замлъкнали завинаги”.
Може ли да се забрави това?
Може. И още как.
Че ние днес дори изпитваме известно неудобство от патриотизма. Да не би да излезе, че сме леко задръстени.
Всяко говорене за великото минало и героите е или „излишна патетика”, или тъп популизъм, провеждан от псевдо-националисти, които събират гласове за изборите.
Не смеем дори да си честитим празника днес.
Един „политик” и екс-водещ тази сутрин случайно го каза правилно по телевизията – ние не празнуваме съединението, а го честваме.
От телевизора валят послания от типа – „нека дни като този не останат в календара ни само като почивни...”.
И какво от това?
Като ние не помним нищо.
Държим се като хора, които изпитват вина от преживяното робство.
Срамуваме се, че някога сме били подчинени и предпочитаме да наричаме робството „присъствие”, за да не изглеждаме като страхливци, които 5 века не са помръднали и на йота в името на свободата.
Пазим се да не би да изглеждаме провинциално с нашите си български празници, традиции и имена. Ще ни се да сме нещо така по европейски.
Само дето няма французин, който не смята себе си за велик наследник на човешката история.
Няма акмериканец, който да не се бие в гърдите за величието на нацията си. Без значение от късата история и спорната фактология.
Но не. Ние не сме такива...
Да се гордеем?!
В никой случай.
Нито помним ЗАЩО да го правим. Нито ни стиска да се заявим.
Останала ни е енергийка само да се подиграваме на мястото и хората, с които живеем.
Само че помислете над това – какъв ли щеше да е животът днес, ако през 1885-та, бунтовниците бяха решили да не свалят властта. А вместо това бяха разказали виц – в който едни наивници, решили да правят преврат...
Смешно, нали?!
*Статията е взета от тук - http://www.lentata.com/page_5966.html
Comments
И ас са напих снощи ама така като теб не съм са напивал!
депресираш
а забравяш купчина въпроси
кой е решил че там е сигурно?
защо
как
даже бегла идея си нямаме за това...
и там се спекулира и ще става все по зле
може 2049та да преименуват църквата на "неизмита от 2 века"
заради пари
и ще го направят наши сънародници...
Липсва ни съвременен носител. Съврменната младеж не чете книги. А дори и да четеше, има много малко несухи книги за българската история, и, общо взето, нито една за историята на Третото българско царство. В други държави (от калъпа на България - не говоря за САЩ, Русия и др. големи) отдавна се правят филми и сериали от типа на т. нар. исторически фикшън, свързани със събития от историята на държавата. За справка - поне 40% от сериалите от Република Корея, сума филми от Аржентина, Колумбия, Бразилия и ДА, дори любимия ми Казахстан - https://www.youtube.com/watch?v=UViyYfh70LI
който плаща той поръчва музиката, в днешно време има една религия, една цел, едно верую - парите, жалко , но факт.
Всичко зависи от семейството. Ако чакаме само в училище да ни възпитат и учат децата, ще си умрем в чакане.
Така е, но нашият половин час на ден които успяваме или не успяваме да им отделим е нищо в сравнение с атаката от улицата, най-вече интернет и телевизия, която им промива мозъчетата...Нивото в училищата и университетите е толкова паднало че...
(0_0)
alexxcopierwrote now
3/3 http://www.erepublik.com/en/article/3-3-1-2441953/1/20
o7 колко си прав за жалост...............о7
http://www.erepublik.com/bg/newspaper/missing-305057/1 моля коментираите
Не че няма верни неща, но няма да се съглася с това мнението съвсем 🙂...
Всъщност забравянето е много полезно нещо. Животът на огромния процент хора си е достатъчно труден и неспокоен, за да се будят от кошмари от типа на заклани деца...Не бих искала всички да живеят само с мисълта какво са ни направили другите и да се изживяваме като жертви, щото трябва да знаем, че други пък може да са пострадали от нас. Да, би било много хубаво да си познаваме историята, но пък и не виждам смисъл да страдаме от нея или пък да си удряме задниците в тавана от гордост. Историята винаги е била една от най-манипулативните науки, подлежаща на тълкуване, затова трябва да се гледа доста критично, а не да се използва за бягство от действителността. Но и доста усилия се изискват, когато си затънал в калта, да бъдеш критичен, обективен или просто мислещ за разни абстракти неща, нали?
За да се обедини един народ е необходимо да се случи нещо лошо или нещо много, много хубаво. Всички, родени преди 90-те, сигурно още помнят световното в САЩ и каква беше еуфорията дълго след това. Обаче настоящето не ни предлага такива емоции. Но пък например във Варна отидоха страшно много хора, за да помогнат след потопа. Или в Мизия, като по-скорошно събитие. Или ако не отидоха, пратиха левче.
Не са нужни кой знае какви велики събития, за да се почувстваме обединени. Не са нужни и големи дела, за да се гордеем с някого или нещо в миналото, настоящето или бъдещето. Няма и смисъл - живеем си точно сега и точно в нашата си кочинка, просто трябва да си имаме самоуважението и самочувствието, че ние сме такива, каквито сме - нито най-великите, нито най-лошите на света. Така че забравяйте и живейте в настоящето - нека правим сега, каквото можем, защото самочувствие, изградено върху славното минало, си е въздух под налягане. Но и трябва да умеем да уважаваме дребните неща, с които се различаваме от другите и които ни правят уникални сами по себе си...
51/806
o7
o7
Мръсни соросоиди! Те са виновни! Къде са Волен и Бареков да ни оправят... Да ни покажат истински български морал и ценности...
o7
http://www.erepublik.com/bg/article/last-article-1-2443089/1/20#comments