Join the new world

Когато отвори вратата и видя не кой да е, а подпийналия Бубачко. Борил го покани да влезе, облече старите си дрехи, оставени на пода пред банята, и отвори две бири от хладилника. Бубачко му разказа за какво е дошъл. Бил на кръчма с приятели, спорили за политика, ама дошъл да гласува за конкурса, ама директно, не през вестника както си му е реда, ама не бил чел статиите, ама да го видел, взел си бил нов дрон. Борил изслуша пиянските му бъртвежи и кимаше неловко. Предложи му да шпионира президенството с новия дрон, но Бубачко отказа дипломатично. Борил го изпрати с претекст, че си ляга.

След това си взе един бърз душ и се качи на самолета, за да свали няколко аржентински врагове. Легна уморен но доволен в старото си легло. Новолунието си каза своето и навън беше тъмно като в рог. Жлъчката в президентсвото беше свършила, изглеждаше пусто. До нощната му лампа жужеше един досаден комар. Борил го смачка с един замах, кърваво петно остана на дланта му. Какво ли го чакаше на следващия ден? Клепачите му натежаха и най-накрая заспа.

На следващия ден се събуди с обичайната ерекция. Трябваше му малко време да се изпикае. Облече чисти дрехи и излезе от апартамента без да е сигурен за посоката. Нямаше смисъл да минава през редакцията на вестника, нито през политическата квартира. Затова се насочи към отрядния щаб. Членуваше в осми отряд. На вратата се засече с Мариела. Ах колко хубава беше тази Мариела.
Лукава мисъл се прокрадна през главата му.

Той я поздрави неловко. Тя му се усмихна и отвърна на поздрава. Борил се направи че си търси запалка, за да си запали цигара, когато тя предложи нейната, той падна на колене и извади малката дървена кутийка която винаги държеше в куртката си. Семейно бижу което винаги беше с него.Погледна я в очите и каза:

Ще станеш ли моя жена?

*СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ*