Кой има нужда от войните?

Day 5,227, 13:54 Published in Bulgaria Bulgaria by puf paf
Каква е логиката на войната?
На пръв поглед войната няма логика няма нищо логично в това да искаш да умреш, но това е само на пръв поглед, войните се причиняват от хора, които е малко вероятно да пострадат от тях, винаги цялата тежест на войната се стоварва върху обикновените хора. Логиката е в това, че войните прекрояват границите и сферите на влияние, а това е нужно, защото елитите се ръководят само от едно нещо – а то е власт и пари.
Чрез властта те имат контрола, който ще ги направи още по-богати. В съвременният свят не е нужно да превземеш някой, за да получиш ресурсите му, достатъчно е да контролираш управляващите и така те сами ще се откажат от ресурсите си. Проблема идва тогава, когато откажат да ти предоставят ресурсите си, тогава елитите има два варианта. По-лесния и евтин вариант за тях е смяна на управляващите с удобните за тях хора, но ако това не е възможно се стига до война, и за да са готови за този сценарии е важно винаги да имат военно превъзходство.
И след войната победения е винаги виновен за войната. Победителя винаги е в правото си и има привилегията да тълкува значението на думите.

Възможен ли е свят без войни?
Възможен е, макар и утопичен…
За да имаме свят без войни е нужно да имаме една суперсила, един хегемон, който определя правилата, а останалите само слушат. Никой от останалите не смее да направи нещо без разрешението на хегемона.
Когато има двуполюсен или многополюсен свят тогава елитите на тези полюси си измислят всякакви поводи за войни, но причината винаги е една – пари. След войната е ясно, че победения ще е виновен.

Какво се случва с обикновените хора?
Те реално нямат избор. Едните може да управляват с твърда сила, а другите с мека, но и при двата варианта целта е една и съща – контрол на масите.
Твърдия начин за налагане на волята на елита винаги предизвиква повече недоверие сред хората и не е особено устойчив. Докато мекия начин е много по-интелигентен. Хората сами си слагат граници и се вкарват в рамката, в която са удобни за елита. Така има автоцензура, която лесно се контролира от информацията, която достига до масите. Така се получава измамно чувство за свобода.

Когато обществото осъзнае грозната истина, че един барел петрол е по-скъп от детските сълзи тогава може и да получим така желаната свобода, но дали наистина обществото я иска?