Имало едно време...

Day 5,040, 13:00 Published in Bulgaria Bulgaria by B0R1L

Борил се прибра в къщата си к2 след дългия ден. Направи си набързо един хлюб к2. писна му да живее мизерно, трябваше да почне работа... Офертите на пазара на труда не бяха като за него, той можеше много повече. На бюрото видя документите за новата си партия, само две бележки за членски внос беше получил. Не се отчайваше. Хвана пишещата си машина и почна да пише как е прекарал деня си.

Седя 5 минути пред белия лист преди да започне статията си:

"Днес имах интересен разговор със Жасмин..." Временно водеше в неговия конкурс на стария му вестник. Вестник, който все по-малко купуваха хората. Въпреки че тънеше в мизерия Борил беше осигурил големи награди за конкурса си. В него не участваха много хора, нито хората четяха статиите от конкурса му с малки изключения. Погледна през прозореца. Беше новолуние, виждаше се Вечерницата.

Докато гледаше през него видя как се вее българския флаг от отсрещната сграда на президенството. Изпълни се с чувство на гордост. Гордееше се, че е българин, не се разочароваше от факта, че пак не можа да се премести отсреща и да гледа през терасата стария си дом. Тогава видя през прозорците на голямата тераса как Йосиф и неговите хора ръкомахат ужесточено и водеха запален разговор. Думи не се чуваха. Дограмата беше шумоизолираща, но напрежението се режеше с нож. Дали не спореха дали да го приемат там. Беше писал няколко писма до президента, отговорът беше откъслячен и неясен.

Борил запали цигара. Димът се тлееше около часовника... беше 22 и 35.
Отвори лаптопа си и започна да гледа заповедите за битки, изпревариха го докато нагласяше приоритет. Поне това му остана да се чувства полезен за родината си. От както не спонсорираше "Плато" ЕАД тънеше в мизерия. Болеше го, че не може да се бие във въздушни битки така като преди, че по земя беше слаб и почти не правеше щета като възседнеше танка си. Имаше още енергия. Все пак щеше да сипе керосин в самолета си и да излети за още една битка срещу аржентинците.

Погледна телефона си, там имаше съобщения от стари познайници и дарение от 1000 танка за конкурса! Това си беше добра новина, усмихна се. "Все пак живота не беше лош, даже е хубав" помисли си той. "Някой ден ще спя отсреща, но дотогава ще правя каквото мога по силите си да има повече хора, да се раждат деца..." Липсваше му половинка. Половинка която да направи първа дама и майка на много бебета. Планът му щеше да успее, просто му трябваше търпение. Щеше да я намери, просто тя още не го знаеше.

Кога ли щеше да заспи... Преди да влезе в самолета си за нощната битка искаше да се изкъпе. Тамън влезе в банята когато звънеца позвъня. Наметна на бързо една хавлия и отиде да отвори... През шпионката не се виждаше никой...
Когато отвори вратата...
*СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ*


Искрено ваш,
B0R1L